Урсула фон дер Лайен ще трябва да постигне политическа сделка, която да я задържи начело на Европейската комисия през следващите пет години, като нейните консерватори са на път да спечелят изборите за ЕС.

На фона на силно нарастване на подкрепата за крайната десница, Европейската народна партия на фон дер Лайен вероятно ще си осигури най-много места от която и да е отделна група в парламента, като преброяването на гласовете все още продължава.

Ако през следващите дни и седмици спечели номинацията за втори мандат от лидерите на ЕС, фон дер Лайен ще се нуждае от подкрепата на 361 евродепутати в новоизбрания парламент. Това ще включва постигане на съюзи с други партии в центъра, вляво или дори - потенциално - по-вдясно, пише в анализ Politico.

Урсула фон дер Лайен каза в неделя вечерта, че първо ще търси подкрепа от социалистите и либералите, които я подкрепиха за първия й мандат.

Tя обаче вероятно ще трябва да достигне отвъд тези групи, за да си осигури подкрепата, от която се нуждае. Това може да включва някои несигурни избори: да потърси подкрепа от Зелените, но тогава вероятно ще отблъсне някои от своите консерватори от ЕНП, които възразяват срещу ключови мерки за климата като Зелената сделка.

Ако реши да продължи да ухажва твърдо дясната групировка на европейските консерватори и реформисти, водена от италианката Джорджия Мелони, фон дер Лайен рискува да отблъсне социалистите и либералите.

Центърът и левицата вероятно ще бъдат особено чувствителни към всеки съюз с твърдолинейни десни, след като крайнодесните смаяха центристките лидери във Франция и Германия и постигнаха значителни резултати в много други големи икономики на ЕС на изборите.

Фон дер Лайен подчерта в неделя, че „центърът се задържа“, добавяйки, че „резултатът идва с голяма отговорност за партиите в центъра“.

На хартия числата до момента работят в нейна полза. Общо три групи – ЕНП, Социалистите и демократите и Renew – са готови да добавят до 407 места в Европейския парламент, според актуализирани данни, цитирани от Politico. Тя се нуждае само от 361 гласа, за да бъде одобрена номинацията ѝ.

Въпреки това, не всички депутати от ЕНП ще я подкрепят, включително най-вече френските политици от ЕНП, които я виждат като лоялист не на политическото семейство, а на техния съперник френски президент Еманюел Макрон.

Експерти и партийни представители предполагат, че повече от 10 процента от депутатите във всяка от трите центристки групи - включително нейната собствена ЕНП - или ще ѝ се противопоставят, или ще се въздържат.

Задкулисни сделки

Неистовата задкулисна игра вероятно ще започне сериозно, когато слегне прахът около изборния резултат, посочва още Politico. Фон дер Лайен ще има възможност да се срещне отблизо с германските, френските и италианските лидери на срещата на върха на Г-7, която започва в Италия в четвъртък.

Лидерите на ЕС ще се срещнат следващия понеделник в Брюксел, а в края на този месец ще има друга среща на върха, за да бъдат постигнати споразумения за висшите длъжности в европейските институции, включително председателствата на Парламента и Европейския съвет.

Не само бройката в парламента ще определи съдбата на Урсула фон дер Лайен.

Остава неясно кого ще подкрепят 27-те национални лидери в Европейския съвет като предпочитан избор за висшия пост. Въпреки че е най-голямата политическа група в парламента, ЕНП е представена само от 12 от тези лидери - и нито един от тях не е от традиционни сили като Германия, Франция, Италия или Испания, отбелязва още Politico.

Изданието допълва, че в неделя високопоставен служител от групата Renew на френския президент Еманюел Макрон е представил идеята Фон дер Лайен да бъде заменена с председателя на Европейския парламент Роберта Мецола, която също е от ЕНП.

Водещият кандидат на социалистите Николас Шмит, от друга страна, даде знак за желанието на неговата група да работи с фон дер Лайен за постигане на мнозинство.

Няма „никаква възможност за нас, социалдемократите, да си сътрудничим с тези, които искат да разрушат, да отслабят тази Европа, която изграждаме в продължение на няколко десетилетия“, каза Шмит, който също е част от първия мандат на Комисията на фон дер Лайен.