Френският министър-председател Франсоа Байру ще бъде изправен пред ключов тест, когато във вторник ще произнесе първата си политическа реч пред депутатите.

Генералната политическа декларация, която вероятно ще бъде последвана от решаващо гласуване за бъдещето на новото правителство, се следи отблизо, за да се види как Байру планира да избегне същите капани като предшественика си Мишел Барние. Неговото правителство беше свалено през декември, след като просъществува по-малко от 100 дни.

Много от същите проблеми, довели до провала на Барние, остават. Правителството все още разчита на крехка коалиция от центристки и консервативни депутати без парламентарно мнозинство, а компромисът с опозиционните партии остава трудно постижим.

POLITICO изброява четири аспекта, върху които ще се фокусира вниманието, когато 73-годишният Байру влезе в битката:

Ще успее ли да оправи финансите на Франция?

Байру, ветеран в борбата с бюджетния дефицит, подчертава спешната необходимост от стабилизиране на публичните финанси на Франция. Законодателите не успяха да се споразумеят за подходящ бюджет за 2025 г. и страната навлезе в новата година без такъв за първи път в съвременната си история.

Инвеститорите ще следят отблизо дали Байру ще успее да накара законодателите да се споразумеят за план за намаляване на бюджетния дефицит, който се очаква да достигне около 6% за 2024 г. - повече от два пъти над допустимото според европейските правила за разходите.

10 неща, които трябва да знаете за новия министър-председател на Франция

Но плановете на новия министър-председател със сигурност ще направят някого недоволен. Левите депутати се противопоставят на намаляването на социалните помощи, а центристите и десните депутати - на повишаването на данъците, което според тях може да забави икономическия растеж.

Ще има ли пенсионна реформа

По време на разговори с членове на лявата опозиция миналата седмица Байру даде сигнал, че правителството може да е склонно да размие трудно извоюваната, но широко омразна пенсионна реформа на президента Еманюел Макрон.

Решението отпреди близо две години да се повиши минималната пенсионна възраст за повечето работници от 62 на 64 години остава едно от най-непопулярните за Макрон и определящ аспект на неговото наследство. Президентът твърди, че промяната е била необходима, за да се запази платежоспособността на френската пенсионна система.

Но двете ключови лявоцентристки политически партии, които правителството се опитва да привлече - Зелените и Социалистите, смятат, че е необходима някаква отстъпка по отношение на пенсионната реформа, за да ги привлече в редиците си.

„Ако Франсоа Байру откаже да спре пенсионната реформа, той няма да преживее следващите три седмици“, посочва в петък депутатът от социалистите Филип Брюн, който участва в преговорите между неговата партия и правителството.

Всяка отстъпка по отношение на пенсиите обаче - включително, както предлагат социалистите, временна пауза в постепенното увеличаване на минималната пенсионна възраст - ще увеличи дефицита, който Байру се опитва да намали.

Фредерик Суйо, ръководител на синдиката „Работническа сила“, посочва пред BFMTV, че премиерът е казал на синдикалните членове, че ще реши дали да постави пенсионната реформа на масата за преговори преди обръщението във вторник.

Какво ще каже Льо Пен?

На фона на тези събития крайнодясната „Национален сбор” на Марин льо Пен е изтласкано на заден план, въпреки че е най-голямата отделна група в Националното събрание, по-мощната долна камара на френския законодателен орган.

Преди това правителството на Барние търсеше подкрепата на крайната десница, за да се задържи на повърхността и да приеме бюджета, като ѝ даде някои политически победи по време на преговорите. Въпреки това партията на Льо Пен в крайна сметка гласува за отстраняването на премиера заради плановете му за разходи, като заяви, че бюджетът обременява средната класа и обвини правителството, че е започнало преговори с тях твърде късно.

Нов премиер, същите проблеми: Франция и Макрон продължават да са в цайтнот

Сега новото правителство вижда в „Национален сбор” ненадежден партньор.

„Вярвам, че има повече възможности за плодотворен диалог с левите партии, отколкото с крайната десница“, заяви миналата седмица министърът на финансите Ерик Ломбард.

Може ли Байру да пречупи левицата, или тя ще го събори

За разлика от много парламентарни демокрации, френското правителство не е задължено по конституция да търси одобрението на парламента. Но лявата партия „Непреклонна Франция“ вече заяви, че ще внесе вот на недоверие, ако Байру не подложи програмата си на гласуване в парламента. Това предложение вероятно ще бъде обсъдено и гласувано в четвъртък.

Дали партньорите от левия „Нов народен фронт” ще се присъединят към тях, предстои да разберем. Пукнатини в алианса се появиха миналата седмица, когато левоцентристки депутати сигнализираха за напредък в преговорите си с Ломбар и министъра на бюджета Амели дьо Моншален.