Всички знаят какво предстои, но жителите на палатковите лагери по бреговете в южната част на Газа могат да направят малко, за да посрещнат бурята. 62-годишната Сабах ал-Брийм стои с една от дъщерите си и няколко внуци в сегашното им “жилище” – постройка от брезенти и събрани от развалините дъски, когато миналата седмица вятърът и проливният дъжд връхлитат ивицата.

„Всичко се срути. Поправихме подслона, но през нощта пак падна под силния дъжд. Всичко, което притежаваме, бе подгизнало. Денят, в който задуха вятърът, беше черен ден за нас“, казва пред Guardian Брийм, родом от Хан Юнис, но разселвана многократно от началото на войната през октомври 2023 г.

Тази седмица около половин милион палестинци, живеещи в ал-Маваси – тясна крайбрежна зона в Южна Газа – се готвят за мрачен зимен сезон. За мнозина това ще е третата зима, която са принудени да преживеят извън дома си.

Резолюцията е първа стъпка в сложен, многоетапен план за анклава

ООН одобри плана на САЩ за Газа: Международна мисия, преходна власт и много неизяснени рискове

Бурята от миналата седмица показа, че макар над 2 милиона палестинци да оцеляват след двугодишната война, хуманитарната криза продължава.

Най-спешна е нуждата от подслон, посочват хуманитарните организации. Повечето домове в ивицата са разрушени или негодни за обитаване след последователните израелски атаки и въздушни удари, или се намират източно от новата „жълта линия“, която разделя територията между зона под израелски военен контрол и зона под фактическо управление на „Хамас“.

Хората буквално нямат къде да отидат. След бурята боси деца подскачат в кални локви, докато жените приготвят чай под облачното небе. Някои търсят убежище в разрушени сгради, дори в такива, застрашени от срутване.

Храната е друг основен приоритет за хората в ал-Маваси. Мирният план, предложен от президента на САЩ Доналд Тръмп, предвижда „пълна хуманитарна помощ“ за Газа. В анклава постепенно пристигат повече доставки, но служителите на хуманитарни организации твърдят, че количествата са крайно недостатъчни. 

„По-добре ли е? Да, в смисъл, че хората вече не гладуват масово. Но достатъчно ли е? Абсолютно не. Имаме огромни запаси от палатки и брезенти, но не можем да ги внесем. Много от тях все още чакат да преминат през всички препятствия, които израелците ни поставят. Можем да раздаваме по 10 000 палатки на ден“, коментира високопоставен служител на голяма международна организация, цитира Guardian

Израел все още не позволява преминаване през пункта Рафах на границата с Египет, а само през няколко по-малки израелски контролни пунктове. Повечето доставки влизат с частни камиони или чрез дарения от страни като тези в Персийския залив. Агенциите на ООН продължават да се сблъскват с тежки и непрозрачни бюрократични процедури, които забавят или спират разпределението на помощта. Много важни артикули – например метални колове за палатки – не се допускат, защото Тел Авив смята, че имат потенциално „двойно предназначение“.

Групировката контролира цените и налага такси върху частно внесени стоки като гориво и цигари

„Хамас“ тихо възстановява контрола си над Газа, докато преговорите за бъдещето на анклава буксуват

COGAT, израелската агенция към Министерството на отбраната, отрича това и твърди, че през последните месеци е улеснила разпределението на близо 140 000 брезента в Газа. 19 000 от палатките, внесени от НПО, обаче са предназначени само за летни условия. Агенцията трябва да работи съвместно с новия американски център, който да подпомага вноса на помощи, но подробности за дейността му са малко.

Цените в анклава се променят рязко, но който разполага с пари, може да купи палатка за около 800 долара. Малцина обаче имат подобни средства след две години война. Повечето палестинци не могат да си позволят храна, лекарства или газ за готвене. Обществените кухни работят на максимум, но нуждите са огромни.

Махер Абу Джерад, 29-годишен от Бейт Лахия, споделя, че семейството му от четирима души се изхранва основно с консервирани бобови култури. „Понякога получаваме една порция от общинската кухня на всеки три дни – най-често леща или ориз. Храната на пазара е напълно недостъпна. С водата също е трудно – носим я отдалеч и не стига за деня. Имаме само три туби,“ разказва художникът, останал без работа.

Всички в Газа знаят, че бурята от миналата седмица е само първата. Температурите ще паднат рязко. „Без инфраструктура или канализация водата се събира около палатките. Пренаселеността и ограничените количества чиста вода влошават санитарната ситуация,“ пояснява Мохамед Мадхун, здравен работник в клиника на Medical Aid for Palestinians в Дейр ал-Балах.

Бурята оставя палатки разкъсани по улиците и плажовете, където морските вълни ги заливат. „Шумът на вълните не ни позволява да спим. Едва спим по час, а морската вода стига до палатките,“ отбелязва Брийм. „Нямаме нищо необходимо за зимата: нито одеяла, нито постелки, нито завивки. Болестите вече се разпространяват – настинки, кашлица, болки, а зимата тепърва започва.“

Първият етап от примирието – частично изтегляне на Израел и връщане на заложниците – е почти изпълнен. След одобрението на плана на Тръмп от Съвета за сигурност на ООН в понеделник следващият етап предвижда създаване на комитет от палестински технократи, който да управлява ивицата под върховния авторитет на президента, както и разполагане на международни сили за стабилизиране. Основният въпрос остава: как – и дали изобщо – „Хамас“ ще бъде разоръжен.

Проектът е част от 20-точковия план на Доналд Тръмп и предвижда създаване на стабилизационна сила и преходно управление под мандат на ООН

САЩ подготвят резолюция за международна мисия в Газа

Конфликтът започна през октомври 2023 г., когато бойци на „Хамас“ нападнаха Южен Израел. Около 1200 души са убити, а други 250 – взети за заложници. Групировката все още държи тленните останки на трима заложници. 

Израелската офанзива в Газа е убила 69 100 палестинци, повечето цивилни, и е превърнала голяма част от територията в руини.

Наама Арафат, която сега живее на брега в ал-Маваси, си спомня „красивия живот“ в „малката, проста и топла“ къща на семейството си източно от Хан Юнис.

„Носехме топли дрехи, имахме изобилие от матраци и одеяла. Сега не можем дори огън да запалим – заради силния вятър и липсата на дърва и материали,“ посочва 53-годишната Арафат. „Моля се на Бог животът ни да стане по-лек и да живеем при по-добри условия.“