Министър-председателят на Италия Джорджа Мелони е корица на новия брой на списание TIME.

Почти три години след като спечели с убедителна победа премиерските избори и стана първата жена премиер на страната, престижното световно издание определя 48-годишната Мелони като една от най-интересните фигури в Европа.

„С височина 160-сантиметра, неомъжена майка от работническа класа, без висше образование, чийто възход опровергава очакванията на колегите ѝ.“, пише медията и продължава оценката си за Мелони:

• Тя се противопоставя на това, което нарича „хомогенизиращ“ глобализъм, но е застъпник на европейската интеграция.

• Тя е първата жена лидер на Италия и казва, че в кариерата си е „трябвало да се сблъсква с абсурдни стереотипи“, но отхвърля опитите на правителството да поправи това или други форми на дискриминация, които тя нарича „квоти“.

• Тя претендира за консервативни победи в стабилизирането на известното с хаоса си италианско правителство и подобряването на кредитния рейтинг на страната, като същевременно следва политическа програма, в синхрон с глобалната група на възходящите авторитарни лидери: консолидиране на изпълнителната власт, репресии срещу медиите, упражняване на контрол върху съдебната система, преследване на имигранти без документи и ограничаване на някои форми на протест.

От всички тези противоречия Мелони изгражда нов вид национализъм: популистки и прозападен, но ангажиран с европейските и атлантическите съюзи.

„На първо място, трябва да защитим това, което сме, нашата култура, нашата идентичност, нашата цивилизация“, заявява тя по време на интервюто за TIME, седнала с кръстосани ръце и крака пред италианския флаг.

Почитателите на Мелони казват, че е намерила начин да включи възхода на крайните десни сили в демократичния процес на Европа, неутрализирайки заплахата от тях.

„Ние сме наследниците на дясната партия“, казва главният политически съветник на Мелони, Джованбатиста Фацолари. Но движението, което основава, Fratelli d'Italia (Братя на Италия), според него, „се превърна в партия, обединяваща хора от дясното, патриоти на нашата страна, хора, умерени, независимо от предишния им политически произход“.

Критиците я виждат в по-мрачна перспектива.

Според тях, след като в началото си е изградила репутация на умерен политик, сега, с идването на Доналд Тръмп на власт, тя се връща към дясното, предприемайки малки, но познати стъпки за подкопаване на демокрацията и проправяйки път за възникването на международна коалиция от десни екстремисти, заплашваща следвоенния европейски либерализъм.

„Ако погледнете поведението на други авторитарни лидери, ще видите, че те действат постепенно“, казва Натали Точи, професор в Училището за висши международни изследвания „Джон Хопкинс“ в Болоня. Това, което е тревожно в случая с Мелони, „е точно посоката, в която се движи“.

Историята ясно показва, че Мелони създава национализъм от 21-ви век в страна, която олицетворява либералната му версия от 19-ти век със своето обединение и, с Мусолини, който след това създава катастрофалния фашистки модел през 20-ти век. Мелони многократно отхвърля последния. Но приема първия, заявявайки намерението си да „възстанови нашата идентичност, гордостта да бъдем това, което сме... каквото и да ни струва“.

Тъй като Италия е една от най-богатите страни в света и е основателка на Европейския съюз, национализмът, който тя разпалва, ще повлияе на посоката, в която ще се развива западната демокрация, допълва TIME.

Да си говориш директно с Тръмп изисква смелост

Политическата харизма на Мелони стана очевидна пред света през на април, когато тя пристигна във Вашингтон за посещение в Овалния кабинет (първият европейски лидер, който президентът прие в новия си мандат в Белия дом – б.р.). На срещата Мелони прави всичко възможно, за да избегне грешки, допуснати от предишни политици в Овалния кабинет.

Аз съм Козирог. Така че, да кажем, че съм твърда по някои въпроси.

И доказа това, като премина публичното изпитание с достойнство, допълва TIME.

Но решаващият момент идва, след като пресата си тръгва, когато темата преминава към войната в Украйна с Русия. Мелони защитава яростно Зеленски и необходимостта да се подкрепи Украйна. Тръмп я изслуша и отговори, но без размяната на различни аргументи да се превърне в спор.

„Той е боец, но и аз съм боец“, допълва Мелони.

Епизодът се запечатва в паметта на вицепрезидента Джей Ди Ванс, който присъства на срещата. „Тя е изключително директна“, казва той пред NBC News на 20 май. „Всъщност ми напомня малко на Уша (съпругата на Ванс) в това отношение, че може да предаде изключително директно послание, без да звучи обидно. Това е умение, нали?“

Да опожариш собствения си дом – и да излезеш от пепелта като партиен лидер

Откровеността на Мелони отдавна е една от нейните отличителни черти.

„Тя винаги е била такава, още от дете“, казва сестра ѝ Ариана, най-близката й съветничка и сегашен лидер на партията „Братя на Италия“.

Родителите им се разделят, когато Джорджа е на 3 години. Баща им напусна семейството, за да обикаля света с лодка, в крайна сметка се установява на Канарските острови и по-късно е осъден от испански съд за контрабанда на наркотици. Опитите на сестрите да се помирят с него след това се провалят. „Честно казано, той не се интересуваше от нас“, казва Ариана.

Въпреки напускането на бащата, семейството живее в хубав апартамент в заможен квартал на Рим. Една вечер двете момичета си играят с плюшени играчки и решават да им направят къща, но не с осветление, а със свещи.

„Всъщност бяхме поставили купички с вода до всяка свещ, но после ги покрихме с пухено одеяло и отидохме да гледаме филми по телевизията“, спомня си Ариана. Стаята пламва за минути, а когато пожарната пристига, от апартамента не е останало почти нищо.

Семейството изпада в трудно положение и е принудено да се премести в работническия квартал на Рим, Гарбатела, построен в началото на 20-те години на миналия век за железопътни работници и докери. Сестрите трябва да спят на матраци на пода в малкия апартамент на баба си и дядо си, докато майка им живее при своя приятелка в търсене на собствено жилище. Те са дълбоко засегнати от пожара и неговото влияние върху живота им.

„Това ѝ даде по-голяма решителност“, казва Ариана за сестра си, „това я направи Джорджа, каквато е днес“.

Мелони омаловажава инцидента в интервюто за TIME, свързвайки го с пламенното лого на постфашисткото Италианско социално движение (MSI), към чиято младежка група се присъединява години по-късно.

„Може би затова се присъединих към MSI, заради пламъка“, казва с усмивка.

Всъщност нито тя, нито сестра ѝ обясняват какво я е мотивирало да се присъедини към клона на Fronte della Gioventu (Младежки фронт) в Гарбатела през 1992 г. на 15-годишна възраст, въпреки че Мелони коментира, че хаосът от убийствата на мафията в края на 80-те години е една от причините да се включи в политиката.

Решението е странно и неприемливо за онова време. MSI е основано и ръководено от Джорджо Алмиранте, последовател на Мусолини, автор на редица статии в антисемитския вестник „Защита на расата“ през 30-те години. Партията не е популярна, най-малко сред младите хора от лявоориентираната част на Рим.

Въпреки това Мелони намира своето място сред малка група аутсайдери от Младежкия фронт, които се наричат „Чайките“ по името на новелата от 1970 г. „Чайката Джонатан Ливингстън“, алегория на американския писател Ричард Бах за изгонена птица, която постига трансцендентност, следвайки пътя си.

„Бяхме странна група“, казва Никола Прокачини, който сега ръководи партията на Мелони в Европарламента в Брюксел. „Понякога ни възприемаха като нещо опасно, като комунистическа група в рамките на дясната партия.“

Нощем те редовно излизат из Рим, лепят плакати, като често се сблъскват с противоположни групи от политическата левица, които правят същото. „Често това завършваше с ожесточени сблъсъци“, допълва Фацолари.

Мелони не отива да учи в колеж или университет, защото няма пари, разказва сестра й. Вместо това продава компактдискове и работи като детегледачка.

Но на младежките срещи и митинги се проявява като ефективен оратор.

Скоростен политически възход

Издигането ѝ в йерархията е бързо. През 2004 г., на 27-годишна възраст, печели лидерството на младежката група на партията, която се преименува на Национален алианс.

Две години по-късно печели място в Долната камара на парламента като представител на Гарбатела. Две години след това е назначена за министър на младежта в центристко-дясното правителство на Силвио Берлускони. На 31 години стана най-младият член на кабинета в следвоенна Италия.

През 2012 г. Мелони и група бивши членове на „Чайките“ напускат коалицията на Берлускони – рисково начинание. Новата партия Fratelli d’Italia, кръстена на първите редове от националния химн на страната, започва с 2% подкрепа.

Мелони се кандидатира за кмет на Рим докато е бременна с дъщеря си през 2016 г. Губи изборите, но до 2018 г. партията печели десетки места в парламента и се присъединява отново към центристко-дясната коалиция.

На следващата година изнася реч с предизвикателен тон:

Аз съм Джорджа, аз съм жена, аз съм майка, аз съм италианка, аз съм християнка. Не може да ми отнемете това.

Когато нацията се обединява зад временно правителство по време на кризата с COVID-19, Мелони отказва да го подкрепи. Този ход проправя пътя за окончателното ѝ изкачване на властта. През 2022 г. оглавява дясна коалиция и обещава да наложи блокада на мигрантите в Средиземно море и да се противопостави на „глобалистите“.

Алиансът на Мелони разгромява конкурентите с 18 пункта, като Fratelli d’Italia печели 26% от гласовете и далеч изпреварва другите десни партии. Те бързо се обединяват зад нея, давайки ѝ комфортно мнозинство и в двете камари на парламента.

Наблюдатели отбелязват, че Мелони поема властта почти 100 години след деня, в който Мусолини влиза в Рим.

Особените отношения с Илон Мъск

Две години по-късно, на събитие на Общото събрание на ООН в Ню Йорк през септември 2024 г., проевропейският мозъчен тръст Атлантически съвет връчва на Мелони наградата „Глобален гражданин“.

След като модераторът я хвали за „защитата на демокрацията и справедливостта по целия свят“, Мелони е представена от Илон Мъск, който я нарича „автентична, честна и искрена“.

Тя избира Мъск да я представи и двамата са на една маса на събитието, водейки концентриран разговор, според един от присъстващите, след което отиват зад кулисите, за да вдигнат тост с чаша шампанско. (Критиците ѝ твърдят, че е планирала да прехвърли някои от отговорностите за националната сигурност на Италия на SpaceX; Мелони отрича и казва, че никога не е обсъждала въпроса с Мъск).

Международна паника – и отдъхване с облекчение

Изборът й като първа жена начело на Италия е разглеждан като решаващ момент за ролята на страната в Европа и Запада, като Вашингтон и някои европейски столици се притесняват, че тя може да последва примера на унгарския премиер Виктор Орбан в международните отношения, като възприеме мек подход към автокрациите по света.

„Русия и Китай видяха възможност да привлекат Италия на своя страна“, казва Маурицио Молинари, бивш главен редактор на италианския вестник La Repubblica. „Реалността е, че никой не знаеше какво ще се случи.“

Позовавайки се на разпространението на авторитаризма по света и усилията на Китай да подкопае демокрацията, Джо Байдън каза пред аудиторията на благотворително събитие на 27 септември 2022 г.: „Току-що видяхте какво се случи в Италия.“

Мелони не обръща внимание на забележката на Байдън.

Просто си помислих, че той не знае за какво говори.

Първото й пътуване като министър-председател е до Брюксел, за да се срещне с традиционно консервативната Урсула фон дер Лайен, председател на Еврокомисията, която е скептична към възхода на Мелони.

Италианските дипломати работят с Белия дом и Държавния департамент, организирайки среща с Байдън на форума Г-20 в Бали. Когато тя отива във Вашингтон за лична среща с президента на САЩ през март 2024 г., той вече е сред най-големите й поддръжници в света.

Способността на Мелони да печели скептиците е отчасти доказателство за очевидните ѝ таланти.

„Можеш да усетиш, когато някой е политическо животно“, казва пред TIME дипломат от Брюксел, който я наблюдава пряко как работи в коридорите на ЕС. Но тя заема и съществени позиции в полза на западните съюзи. Въпреки дългите отношения на Италия с Москва, Мелони открито изразява необходимостта да се подкрепи Украйна.

Също толкова важно за САЩ е, че тя се дистанцира от Китай. Италия е единствената страна от Г-7, която влиза в китайската инициатива „Един пояс, един път“ – мащабна програма за инфраструктурни заеми, целяща да увеличи глобалното влияние на Пекин за сметка на Вашингтон. През декември 2023 г. обаче Мелони изтегли Италия от инициативата.

„Очевидно имаше притеснения, когато тя дойде на власт, предвид миналото на нейната партия“, коментира висш съветник на Байдън. Решението за „Един пояс, един път“ беше „добре дошло“, добавя той. В целия Запад лидерите от левия център стигат до заключението, че на власт тя се е превърнала в традиционна европейска консерваторка.

Желязно управление вкъщи

У дома Мелони заема по-твърда позиция.

Опитва се да разшири правомощията на министър-председателя и приема закон за сигурността, който ограничава някои протести и разширява наказанията за други. Опитва се да „реформира“ съдебната система чрез сложен набор от мерки, които биха разширили контрола на министър-председателя върху съдебното преследване.

През октомври миналата година Италия кодифицира дългогодишната си опозиция срещу сурогатното майчинство, забранявайки процедурата в чужбина, което е осъдено от защитниците на правата на хомосексуалистите.

Атакува независимите медии, като многократно съди журналисти и медии за клевета. „Те правят същото във всички държави, управлявани от крайната десница“, казва Ели Шлейн, лидер на център-лявата Демократична партия в Италия и основен опонент на Мелони.

Борбата ѝ с нелегалната имиграция е емблематична. Съдилищата са блокирали голяма част от това, което тя се опитва да направи, включително скъпоструваща авантюра, при която плаща 67,5 милиона евро за изграждането и поддържането на съоръжение в Албания, в което да се задържат мигранти, след което е обявено за нарушение на закона.

Защитниците на човешките права установяват, че нелегални имигранти, заловени и върнати в Либия по програма, подкрепяна от Мелони, в някои случаи са били подлагани на изтезания. „С реториката и политиката си тя е създала враждебна среда за мигрантите и бежанците“, казва Джудит Съндърланд от Human Rights Watch.

Други в Европа проявяват интерес към възпроизвеждането на подхода, който според Мелони е довел до 64% спад в нелегалната имиграция. „Постигнахте забележителен напредък в сътрудничеството с държавите по миграционните маршрути“, заявява левоцентристкият британски премиер Киър Стармър при посещението си в Рим през септември миналата година. „Радвам се, че задълбочаваме сътрудничеството си в тази област.“

Мелони също така сключва съюз с Урсула фон дер Лайен, която разчита нея да стабилизира отношенията на Европа с Тръмп след първите му изстрели в търговската война. Зараждащото се партньорство доведе до спекулации, че Мелони и нейните крайнодесни съюзници могат да отнемат властта от по-традиционния консервативен блок в Брюксел, точно както обедини центристки и крайнодесни партии в Италия.

„Нейното мнозинство е единственият пример в Европа, където всички различни идентичности на десницата седят заедно в едно правителство. Те не се карат. Това е нейната политическа сила в европейски план. Тя е по средата.“, казва Молинари от La Repubblica.

Италия е далеч от авторитарното правителство, което критиците на Мелони твърдят, че иска. Тя се отрича от фашизма и антисемитизма, а дори нейните най-остри политически критици признават осезаемия завой към центъра.

В Италия са въведени са контролни механизми, които да предотвратят преминаването към нелиберален авторитаризъм, какъвто се наблюдава в други части на Европа. След Втората световна война политическата система е преструктурирана с голяма тежест на парламентарната власт за сметка на изпълнителната.

Днес дори много от италианските леви признават, че 80 години след падането на фашизма е време за реформи.

Мелони иска система с по-силна изпълнителна власт и се застъпва за демократичен модел, който може да приюти партии от крайната десница, вместо да ги изключва. Фигури като Джей Ди Ванс твърдят, че това е най-добрият начин да се предпазим от нарастващия авторитаризъм.

Призраци от миналото в политическото бъдеще на Европа

Но има и друга възможност.

Критиците казват, че като обедини редицата десни блокове в Италия, Мелони може да освободи сили, които нейната страна и Европа отдавна се борят да държат под контрол.

„Всеки път, когато идвам в Европа, се чувствам все по-неудобно“, казва Чарлз Купчан от Съвета за външни отношения, който беше главен съветник по европейските въпроси на президента Барак Обама.

„В Германия, Италия, Франция, Португалия и Румъния центърът се задържа. Но после се свива. И се доближаваш до това, което имаш в бедната стара Америка, където няма център.“, допълва анализаторът.

Мелони казва, че критиците използват крайнодясното ѝ минало като оръжие срещу всяка политика, която приема.

Те ме обвиняват за всичко възможно, от войната в Украйна до хората, които умират в Средиземно море. Просто защото нямат аргументи.

Но атаките я притесняват и тя се връща към тях, докато се разхожда из Палацо Киджи в интервюто с TIME.

Аз не съм расистка. Не съм хомофобка. Не съм всичко това, което казват за мен.

Въпреки всичко, много членове на нейната партия, още изпитват носталгия по фашизма. Вторият в йерархията след Мелони, Игнацио Ла Руса, някога е държал бюст на Мусолини в апартамента си.

На въпроса какъв вид национализъм подкрепя, Мелони отговаря, че нейният е „главно начин да се защитим от глобализацията, която не е проработила“. Малко по-късно обаче с възхищение цитира френския националист от 19 век Ернст Ренан, влиятелен антисемит.

Каква съм в очите на другите

Тревожното в Мелони не е толкова поведението ѝ, колкото приспособяването към сили, които национализмът освобождава от миналото, в момент, когато следвоенните норми избледняват, допълва TIME.

Дори тя самата изглежда разбира това. Продължава да си задава въпроса как изглежда в очите на външните хора.

„Наистина ли те тревожи нещо? Това е моят въпрос.“, казва тя.

В Европа, където призраците на авторитаризма и десетките милиони негови жертви бродят зад всеки ъгъл, е трудно да не се тревожиш, завършва TIME.