Френската политика е толкова парализирана, че евентуална оставка на президента Еманюел Макрон – идея, която някога се обсъждаше само тихичко в коридорите на властта – сега се обсъжда открито.

Но въпреки че оттегляне на Макрон би било земетресение на европейската дипломатическа сцена, все повече се съмняваме, че това ще разреши задънената ситуация, в която се намира Петата република.

Това пише в анализ за POLITICO базираният във Франция кореспондент на изданието Клеа Калкут.

Според нея проблемите на Франция са много по-дълбоки.

Макрон вече търси петия си министър-председател за по-малко от две години, след като очакванията са Франсоа Байру да бъде отстранен в понеделник заради непопулярните си мерки за съкращаване на огромния бюджетен дефицит на страната.

Но би ли могъл новият кандидат за министър-председател, избран от Макрон, да наложи съкращаването на бюджета с милиарди евро, от което страната се нуждае, за да избегне дългова криза? И биха ли довели нови предсрочни избори до създаването на работещо мнозинство?

Според Клеа Калкут нито един от двата изхода не изглежда вероятен. И дори ако Макрон подаде оставка, неговият приемник почти сигурно ще се сблъска със същите препятствия.

В продължение на почти 70 години институциите на Петата френска република функционират, независимо колко често хората излизат на улицата или колко дълго продължават стачките. Правителствата се сменят, а президентите, в по-голямата си част, изкарват целите си мандати, макар и обикновено в края да са по-малко популярни, отколкото в началото.

По друг начин казано, досега системата винаги е устоявала.

Но днес законодателната власт е в задънена улица, преговорите по бюджета са в застой, а слуховете за социални вълнения стават все по-силни. Финансовите пазари са нестабилни, а самият Байру предупреждава, че Париж ще се сблъска със сценарий, подобен на този в Гърция, ако не ограничи разходите.

Ще оцелее ли Байру и какво следва за Франция?

На този фон лидерът на крайната десница „Национален сбор“ Жордан Бардела и този на крайната левица Жан-Люк Меланшон, чиито партии заедно разполагат с една трета от местата в Националното събрание, открито призовават президента да подаде оставка. По-широката дискусия за неговото напускане вече не е необичайна и в нея се включват уважавани политически коментатори и някои фигури от център-дясно.

„Чуваме това дори от гласове, близки до лагера на Макрон“, казва пред POLITICO Матьо Галар, социолог в Ipsos France. „Неудобството е реално“.

Политиката като бумеранг

Все още се счита за изключително малко вероятно Макрон да се откаже, не на последно място защото преждевременното му напускане – президентските избори са чак през 2027 г. – няма да допринесе с нищо за разрешаването на хаоса. Проучванията показват, че нови парламентарни избори в следващите седмици най-вероятно ще доведат до друг парламент без мнозинство, с няколко места повече за крайната десница.

„Политиците погрешно вярват в мита, че французите избират лидер, а след това му предоставят работно парламентарно мнозинство, за да действа“, казва френският конституционен експерт Бенджамин Морел.

По думите му тази идея е още една жертва на победата на Макрон през 2017 г. като носител на либералните промени, който на практика взриви традицията на двупартийната система във Франция. Политическите разломи, които се появиха от руините, в жестока игра на съдбата, се върнаха към него като бумеранг, за да го преследват, добавя той.

„Не съм виждал толкова голяма несигурност откакто бях студент през 1968 г.“, казва и Ерик Чейни, бивш главен икономист на застрахователната компания AXA, имайки предвид протестите от май 1968 г., които блокират Франция и водят до дълбоки социални и политически промени. „Изведнъж не знаеш какво се случва с твоята собствена икономика, твоето собствено правителство“.

„Никола плаща сметката”: Ново движение събужда кошмарите на Макрон от „Жълтите жилетки”

Нов лидер, същите проблеми

Известен с упоритостта си, Макрон често е отхвърлял възможността за предсрочно напускане на Елисейския дворец. 47-годишният центрист е доминираща и все по-поляризираща сила във френската политика през последните осем години, а обещанията му да превърне страната в „нация на стартиращите компании“ не са напълно изпълнени.

„Президентът знае много добре, че няма признаци, че френските политици са готови да загърбят различията си и да решат проблемите с бюджета за доброто на нацията. Всъщност настроението във Франция е напълно некооперативно”, казва Гаспар Ганцер, бивш съветник на социалистическия френски президент Франсоа Оланд. „Ще продължим да задълбочаваме дефицита, нищо няма да се случи и ситуацията само ще се влоши“,

Но френските опозиционни партии биха сгрешили, ако мислят, че могат да сменят премиерите, да провеждат нови избори и дори предсрочни президентски избори, без да преглътнат горчивото лекарство, което последователните правителства на Макрон се опитаха да им дадат, смята Чейни.

„Ако хората започнат да мислят, че не е толкова зле, че можем да живеем с дефицити, се насочваме към пълна криза“, предупреждава той. „Германия ще започне да мисли, че Франция е сериозен проблем и ЕЦБ няма да може да помогне на френското правителство да управлява дълга си“.

Германия, казва Чейни, може да постави условия за всякаква помощ, която ЕЦБ оказва на Франция. Но дори и Берлин да успее да наложи волята си на френския политически елит, ще последва ли Франция този пример?

Ако протестите на „жълтите жилетки“ от 2018 и 2019 г., протестите за пенсиите от 2023 г. и настоящите призиви за национална стачка са показателни, все по-скептично настроената и неспокойна общественост няма желание за жертви и строги икономии, пише в заключение Клеа Калкут от POLITICO и добавя:

„Що се отнася до отстраняването на Макрон, Франция е страна с богата история на революции и разбира както предимствата, така и рисковете от свалянето на лидера. Лесно е да се призовава за главата му, но трябва да сте готови за хаоса, който ще последва”.