Взривното устройство в Лайпциг разкрива следи към руска кампания за саботажи в Европа

 На 4 август дрон се удря в крилото на украински самолет на летището в германския град Лайпциг и пада на пистата. Под него е прикрепена метална консервна кутия, пълна с експлозиви, които обаче не се задействат.

Останалото непокътнато взривно устройство се превръща в ценна следа за разследващите. Европейски представители смятат, че то може да е свързано с по-мащабна кампания от саботажи и атаки, координирана от руското разузнаване.

Кутията е запечатана с метална пластина със седем кръгли вдлъбнатини, показват материали на германската федерална полиция, прегледани от Axel Springer Global Reporters Network. 

Това не е първият случай, при който подобно самоделно взривно устройство е открито на европейска територия. Почти две години по-рано, на 20 август 2024 г., полицията пристига с екип за обезвреждане на бомби на гробище в Каунас, Литва. Властите са получили чувствителна информация от Полша за скрити експлозиви и украинец, за когото се предполага, че ги е оставил там по поръчение на руското разузнаване, сочат документи на литовската криминална полиция.

ЕС и НАТО обещаха по-силен натиск върху Русия. Путин нарече обвинението за Лайпциг „сериозна грешка“

Под изкуствени цветя и бетонни плочи върху стар гроб служителите откриват найлонов плик с две консервни кутии. Етикетите им показват, че би трябвало да съдържат царевица, но криминалистичният анализ установява общо 968 грама експлозиви – около 700 грама тротилов еквивалент във всяка кутия, приблизително колкото разрушителната сила на четири ръчни гранати.

През януари и юни 2025 г. разследващите намират още кутии с експлозиви на различни места в Литва. Четири от тях са снабдени с метални пластини с кръгли вдлъбнатини, предназначени според властите да действат като поразяващи елементи при експлозия. Експертизите показват, че пластините с голяма вероятност са произведени от една и съща машина.

Устройството, прикрепено към дрона в Лайпциг, има поразителни сходства с намерените в Литва – включително консервната кутия с експлозиви и щампованата метална пластина.

Самата прилика не доказва, че устройствата са част от една и съща операция. Западни представители на службите за сигурност обаче посочват пред POLITICO, че тя съвпада с други данни – сред тях информация за пътувания, предполагаеми логистични маршрути и разузнавателни сведения – които свързват случаите с по-мащабна мисия на руските специални служби.

Според германски и европейски представители тези сходства са част от по-широк модел, който насочва към засилваща се кампания от саботажи и насилие в Европа, планирана и координирана от представители на руското разузнаване.

Източници от сферата на сигурността определят като основна движеща сила руското военно разузнаване ГРУ. Според тях ключова роля има подразделение 29155, свързвано с операции за дестабилизация в европейски държави.

Германските власти очакват още „хибридни“ операции, докато руският президент Владимир Путин се стреми да затрудни военната подкрепа за Украйна и да увеличи политическата цена за държавите, които подпомагат Киев.

„Целта е населението да се страхува от пряка военна конфронтация и вследствие на това да постави под въпрос смисъла от подкрепата за Украйна“, обяснява пред POLITICO Герхард Шиндлер, бивш ръководител на германското външно разузнаване BND. „Затова той ще засилва както военния натиск върху Украйна, така и хибридния натиск върху Запада.“

„Категорично отхвърляме неоснователните обвинения за предполагаемо участие на Русия в така наречения инцидент с дрон на летището в Лайпциг, както и в други предполагаеми саботажни действия“, подчертава говорител на руската дипломатическа мисия.

„Не сме във война, но всеки ден сме мишена“: Германия посочи Русия за атаката в Лайпциг

Руската връзка

Една от най-ясните следи води до Олег Левушкин – мъж с латвийско и руско гражданство, когото германските власти подозират, че е участвал в подготовката на атаката в Лайпциг. Според високопоставен германски представител на службите за сигурност и материали от разследването той не е обикновен изпълнител, а логистичен оперативен служител, свързан с ГРУ и поддържащ от години контакти с високопоставени представители на руското военно разузнаване.

Разследващите смятат, че в края на юли Левушкин е пристигнал през Турция на летище Берлин-Бранденбург, за да подготви операцията в Лайпциг. Данни за местоположението, цитирани в материалите по разследването, показват, че на 27 юли той е наел автомобил.

Има предположение, че експлозивите са внесени в страната през България и Сърбия, скрити в кухини на тежкотоварни камиони.

На 31 юли наетият автомобил е засечен край летището в Лайпциг. Според разследващите Левушкин вероятно е извършвал предварително разузнаване преди планираната атака. 

Предполагаемите му контакти достигат до висшите нива на руското военно разузнаване. Германски медии и базираният в Лондон Dossier Center отбелязват, че от около две десетилетия той поддържа близки отношения с полковника от ГРУ Денис Смолянинов.

В доклад от декември 2025 г. литовският Департамент за държавна сигурност определя Смолянинов като „ръководител на украинския отдел на ГРУ“, специалист по психологически операции, свързан с тайни саботажни кампании в Европа, организирани чрез Telegram.

Според документа той е координирал и дейността на свързаната с Русия частна военна компания Longifolia, регистрирана в Панама. Европейски разследващи подозират няколко нейни акционери в участие в операция, при която запалителни устройства са изпратени до Полша и Великобритания.

Една от пратките се запалва на 20 юли 2024 г., докато преминава през летището в Лайпциг. Друга избухва в пламъци два дни по-късно в Бирмингам.

Трети дрон и предполагаем експлозив са открити край летище Лайпциг/Хале

Литовското разузнаване пряко свързва операцията с ГРУ и по-конкретно с подразделение 29155. В досие на службата от ноември 2025 г. се посочва, че структурата има задача да извършва убийства, операции за разрушаване на инфраструктура, действия срещу институции, които се противопоставят на руските интереси, както и терористични атаки в западни държави.

Според същия документ служителите на подразделението са обучени да боравят с експлозиви и огнестрелни оръжия, както и да набират източници и да изграждат агентурни мрежи.

Западни правителства и разследващи и преди са свързвали подразделение 29155 с редица операции в Европа, включително взривове в складове за боеприпаси в България и Чехия и отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал във Великобритания през 2018 г. Литовските служби го обвързват и с по-скорошни палежи, сред които атаки срещу магазин на IKEA във Вилнюс и пощенска станция в Букурещ.

Пресслужбата на руското правителство не е отговорила на запитване за подразделение 29155 и Смолянинов.

Германските власти приписват на ГРУ и неуспешен палеж срещу отбранителна компания в Мюнхен през септември. Естонското разузнаване от своя страна обяви тази седмица, че нападение с палеж срещу производителя на отбранителна техника Milrem Robotics през август е било поръчано от руските специални служби.

Европейските органи за сигурност очакват подобни операции да зачестят през следващите месеци. Сред потенциалните цели са отбранителни компании, критична инфраструктура и хора, ангажирани с подкрепата за Украйна.

Кремъл разглежда отношенията си с Европа като „системен конфликт“, коментира Омар Хайяви-Пирхнер, бивш ръководител на австрийското вътрешно разузнаване. Подобно на други експерти той очаква увеличаване както на навлизанията на дронове, така и на хибридните атаки.

„Смятаме, че в момента Русия е под изключително силен натиск – вероятно по-голям, отколкото във всеки предишен момент от войната и по всяко време от управлението на Владимир Путин“, отбелязва високопоставен представител на НАТО, пожелал анонимност.

„От гледна точка на Кремъл най-добрият наличен вариант изглежда е да засили хибридната кампания, която води срещу Запада“, допълва той.