Решението на Германия официално да обвини Русия за атаката с дрон на летището в Лайпциг предизвика остра реакция от Москва и демонстрация на единство от Европейския съюз и НАТО.

Руският президент Владимир Путин определи действията на Берлин като „сериозна грешка“, докато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупредиха, че случаят е част от по-широк модел на все по-опасни руски хибридни действия на европейска територия, обобщава The Guardian.

Изявленията идват, след като германското правителство официално посочи Москва като отговорна за опита за атака с дрон в Лайпциг миналия месец.

Според Фон дер Лайен, ако атаката беше успяла, тя е можела да причини значителни материални щети и човешки жертви.

„Искам да бъда пределно ясна какво представляваше това. Това беше атака с материали от военен клас, извършена от руски оперативни лица на територията на Европейския съюз. Няма да толерираме това. Изразяваме пълната си солидарност с Германия“, заяви председателят на Европейската комисия.

По думите ѝ атаката в Лайпциг бележи „нова ескалация на територията на ЕС, за която отговорността е пряко приписана на Русия“.

„Ако целта е била да ни накарат да се замислим дали да продължим да подкрепяме Украйна, мога да кажа, че това само засили решимостта ми. Сплашването няма да проработи“, добави тя.

Правителството определи „опасното поведение“ като част от системни усилия на Москва да нанася сериозни щети чрез множество хибридни атаки

„Не сме във война, но всеки ден сме мишена“: Германия посочи Русия за атаката в Лайпциг

Фон дер Лайен: Това е новото нормално за Европа

Председателят на ЕК постави инцидента в Лайпциг в по-широк контекст на действия, които според европейските власти са насочени срещу сигурността и критичната инфраструктура на континента.

Тя посочи многократните нарушения на европейското въздушно пространство, дронове, които блокират работата на летища, и намеса в критична инфраструктура.

„Европейците са изправени пред трудната истина, че това е новото нормално. Трябва да засилим действията си, а това означава да бъдем готови да реагираме по-бързо и по-ефективно на безразсъдното поведение на Русия“, заяви Фон дер Лайен.

Тя обеща подкрепа за всяка държава от ЕС, която стане обект на подобни действия.

„Европа и НАТО няма просто да запазят натиска върху Русия. Ще го увеличим.“

Според нея санкциите вече са отслабили руската икономика, но инструментите за натиск не са изчерпани. ЕС трябва да подготвя допълнителни санкции, които да могат да бъдат налагани веднага след установяването на отговорността за подобни опасни действия.

„Всяка вратичка, която Русия използва, трябва да бъде затворена“, заяви Фон дер Лайен.

Тя потвърди и продължаващата подкрепа за Украйна, включително във връзка с ново искане на Киев за финансиране на системи за противовъздушна отбрана. ЕС работи съвместно с НАТО и за ускоряване на укрепването на европейските отбранителни способности.

Срещата между финансовите министри на САЩ и Русия в Ашвил отвори дипломатически канал между Вашингтон и Москва, но не промени позицията за санкциите, докато европейските представители отказаха да позират със Силуанов за традиционната обща снимка на Г-2

Бесънт към Русия: Няма икономически облекчения, докато войната в Украйна не приключи

Рюте: Русия става все по-безразсъдна

Още по-категоричен беше генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който заяви, че съюзниците са единни в ангажимента си към колективната отбрана.

„Русия става все по-безразсъдна“, предупреди той.

Рюте посочи увеличаването на случаите, при които руски дронове и ракети навлизат във въздушното пространство по източния фланг на НАТО, както и ръста на злонамерените действия, насочени директно срещу територията на държавите от Алианса.

Сред тях той включи пожари във фабрики, произвеждащи отбранително оборудване за Украйна, както и определената от него като „руска хибридна атака в Лайпциг“.

„Опасността, която представлява Русия, е ясна“, каза Рюте и добави, че НАТО работи денонощно за защитата на населението на страните членки.

Според него Москва би допуснала сериозна грешка, ако очаква подобни действия да разделят съюзниците или да ги накарат да се откажат от подкрепата си за Киев.

„Ако Русия смята, че ще ни раздели със заплахи или че ще ни възпре да подкрепяме Украйна, греши. Нашето единство остава непоклатимо.“

Стотици дронове достигнаха дълбоко в руска територия, Москва засили ракетния натиск срещу украински градове, а поредният инцидент над Румъния показа риска за съседните държави от НАТО

Въздушната война между Русия и Украйна се разраства отвъд фронтовата линия

Вашингтон подкрепи Германия, но не назова Русия

На този фон позицията на САЩ се отличава с по-предпазлив тон.

Американският посланик в НАТО Матю Уитакър изрази солидарност с Германия „пред лицето на опитите за причиняване на вреда и хаос на територията на НАТО“, но в изявлението си не посочи Русия като извършител.

„Съединените щати застават солидарно до Германия и всички съюзници пред лицето на опитите да бъдат причинени вреда и хаос на територията на НАТО“, заяви Уитакър.

Той потвърди ангажимента на Вашингтон към колективната отбрана и необходимостта съюзниците да увеличават способностите си за възпиране на заплахите срещу Алианса.

Фон дер Лайен и Рюте не отговориха на журналистически въпроси след съвместните си изявления, включително за очевидното нежелание на Вашингтон засега да назове Москва като страна, стояща зад атаката.

В писмо до върховния представител по външната политика Кая Калас, те и още 9 държави-членки настояват правилата за блокиране на решения с често използваното от Виктор Орбан вето да се променят в полза на „консенсус, където това е възможно“

„Въздържане вместо вето“: Германия и Франция предлагат ключова реформа за външната политика на ЕС

Напрежението идва и в чувствителен политически момент за Германия

Случаят придобива допълнителна тежест за Берлин заради предстоящите избори в провинция Саксония-Анхалт.

Председателят на комисията по вътрешни работи в германския парламент Александър Тром определи броя на дестабилизиращите инциденти преди вота като „изключително подозрителен“.

Социологическите проучвания показват силни позиции за „Алтернатива за Германия“ (AfD), която може за първи път да спечели властта на провинциално ниво. Партията настоява за прекратяване на германската подкрепа за Украйна и за възстановяване на енергийните отношения с Москва, чрез които Германия получаваше евтини руски петрол и газ преди началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.

Печатници, издателства, музеи и библиотеки понасят тежки щети, а целият книгоиздателски сектор е изправен пред нарастващ риск

Руските удари поставят под заплаха книгите и културното наследство на Украйна

Зеленски: Руското въздушно пространство става опасно за гражданската авиация

Паралелно с дипломатическата ескалация украинският президент Володимир Зеленски предупреди международните авиокомпании и за нарастващ риск при полетите над Русия.

„Искаме да предупредим всяка авиокомпания, която използва руското въздушно пространство, всеки застраховател и всеки, който все още използва ключовите руски летища: руското въздушно пространство става напълно опасно“, заяви Зеленски.

Той подчерта, че Украйна няма намерение пряко да застрашава граждански полети. Но бързото увеличаване на украинските способности за далекобойни атаки с дронове означава, че авиационната индустрия трябва да отчита новия риск.

През последните месеци украинските сили значително увеличиха възможностите си да атакуват цели дълбоко в Русия. Надеждни данни за броя на използваните дронове няма, но според военни източници Украйна вече може да изстрелва по няколкостотин на ден и се стреми към капацитет от 1000 дрона, насочен към увеличаване на икономическия натиск върху Москва.

Така спорът около Лайпциг се превръща в част от много по-широкия въпрос пред Европа: докъде се простира войната извън украинския фронт и как ЕС и НАТО трябва да реагират на действия под прага на открития военен конфликт.