„Въздържане вместо вето“: Германия и Франция предлагат ключова реформа за външната политика на ЕС

Германия и Франция подкрепят призива за повишаване на ефективността на процеса на вземане на решения в ЕС относно външната политика и сигурността, съобщава Politico.

Медията твърди, че се е запознала с писмо, адресирано до върховния представител по външната политика Кая Калас и подписано от 11 държави-членки, включително Франция и Германия, които излагат пет начина за ускоряване и повишаване на ефективността на вземането на решения в рамките на Общата външна политика и политиката на сигурност, включително потенциално по-често използване на гласуване с квалифицирано мнозинство.

Съгласно правилата на ЕС решенията, попадащи в обхвата на Общата външна политика, трябва да бъдат одобрени единодушно от всички 27 държави-членки на ЕС, правило, което доведе до сериозни затруднения, когато бившият премиер на Унгария Виктор Орбан многократно използва правото на вето, за да блокира решения, подкрепени от всички останали 26 столици, допълва Politico.

ЕС търси нов модел за външната си политика

Германия, в частност, е водеща в призивите за преминаване от гласуване с единодушие към т.нар. гласуване с квалифицирано мнозинство (QMV), но Франция, наред с други държави, традиционно се противопоставя на такава промяна. Писмото отваря вратата за по-широко използване на QMV, без изрично да подкрепя мащабна промяна в методите на гласуване.

„Продължаваме да се стремим към постигане на консенсус, където това е възможно“, пише в документа, подписан още от външните министри на Австрия, Швеция, Дания, Финландия, Белгия, Нидерландия, Румъния и Испания. „Но трябва да гарантираме, че тази култура на консенсус насърчава съвместните действия, а не ги възпрепятства, в противен случай ще имаме легитимност, но няма да имаме сила“, се казва в писмото.

Петте мерки, очертани в писмото, са:

• Подчертаване на принципа на „искрено сътрудничество“ между държавите от ЕС, което означава, че страните трябва да спазват поетите ангажименти, дори и те да не са строго правно обвързващи.

• Използване на „конструктивно въздържане“ вместо пряко вето, „за да не се възпрепятства действието на Съюза“.

• Забрана на обвързване на „несвързани въпроси“ с обсъждания въпросм или строги мерки срещу практиката колективните решения да се държат като заложници чрез заплаха с вето, освен ако останалите не се съгласят с отделно национално искане.

• Насърчаване на главния дипломат на ЕС, понастоящем Кая Калас, да проучи възможностите, предвидени в договорите, за подобряване на процеса на вземане на решения. Най-често посочваната възможност, основана на договорите, е т.нар. клауза Passerelle, която позволява на ЕС да променя правилата за вземане на решения, без да променя никакви договори, например, за да позволи гласуване с квалифицирано мнозинство по конкретни въпроси от външната политика и политиката на сигурност.

• Подчертаване на необходимостта да се излагат причините, поради които дадена държава се позовава на правото на вето по „жизненоважни и изрично посочени причини, свързани с националната политика“, а именно когато решението се взема с квалифицирано мнозинство.

Писмото ще бъде обсъдено тази седмица, когато външните министри се съберат в Уиклоу, Ирландия, за неофициални разговори във формат „Гимних“, съобщава още Politico. По време на тези разговори ще бъдат разгледани и варианти за реформа на Европейската служба за външна дейност – дипломатическото звено на ЕС, ръководено от върховния представител Калас.

Книгоманията като политически арсенал: В библиотеката на Кая Калас

Вариантите за реформа включват назначаването на Калас за изпълнителен зам.-председател на ЕК с „де факто“ надзор над звената, отговарящи за външната политика в търговията, помощта за развитие и отбраната; както и прехвърлянето на голяма част от персонала на службата по Общата външна политика в рамките на ЕК в нова дирекция за външни отношения.

Служителите, занимаващи се с политиката за сигурност и отбрана, ще останат на постовете си, а съотношението от една трета от персонала по Общата външна политика, състоящ се от командировани дипломати от държавите в ЕС, ще бъде запазено и в тази нова структура.

В документа се подчертава също така ролята на държавите-членки при формирането на външна политика, като се предвижда официална роля за върховния представител да докладва пред лидерите на ЕС и да получава инструкции директно от тях на заседанията на Европейския съвет.