Лидерът на „Продължаваме промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев определи проекта за Бюджет 2027 като рамка, която ще доведе до обедняване, свиване на потреблението и риск от рецесия. В сутрешния блок на bTV той заяви, че проблемите в проекта са толкова фундаментални, че не могат да бъдат отстранени с обичайните промени между първо и второ четене в Народното събрание.

„Този бюджет е направен абсолютно некадърно. Влезе ли в Народното събрание така, както е представен, той е неспасяем“, заяви Василев.

Според него основният проблем е разминаването между ръста на доходите, инфлацията и заложения икономически растеж. Василев твърди, че предвиденото увеличение на заплатите няма да компенсира поскъпването на живота и част от домакинствата ще бъдат принудени да покриват разликата със спестяванията си.

Като пример той посочи заплата от 1000 евро, която през следващата година би нараснала до 1050 евро. По неговите изчисления срещу допълнителните 50 евро доход ще стоят около 80 евро допълнителни разходи заради инфлацията.

„Ще си бръкнете в спестяванията“, предупреди бившият финансов министър.

„Падат инвестициите, пада потреблението“

Василев постави под съмнение и макроикономическата рамка, върху която е изготвен бюджетът.

По думите му инфлацията се оказва значително по-висока от първоначално прогнозираното, докато държавните инвестиции намаляват, а потреблението е под натиск. Към това се добавят и по-високите разходи за енергия за бизнеса.

„Падат инвестициите, пада потреблението, инфлацията е по-висока от прогнозираната – този бюджет води към рецесия“, заяви Василев.

Той посочи, че за 2026 г. прогнозата за общото поскъпване в икономиката е била ревизирана от 5,2% на 9,1%.“ „Почти двойно се увеличава предвидената за тази година. За догодина пак са се върнали на тази оптимистична прогноза“, каза лидерът на ПП.

Според него правителството трябва да избере между сериозна промяна на политиката по доходите и инвестициите и преработване на прогнозата за икономическия растеж.

„Или трябва да се прегледа инвестиционната и подоходната политика, или трябва да се преразгледа прогнозата и да се каже, че ще има нулев растеж в най-добрия случай“, заяви той.

Василев отново сравни конструкцията на бюджета с „небостъргач върху основите на едноетажна къща“ и повтори тезата си, че рамката не може да бъде коригирана само с отделни промени в парламента.

По думите му е заложено и ограничаване на ръста на минималната работна заплата, като за 2028 г. е предвиден размер от 680 евро.

Спорът за дефицита и еврозоната

Василев отхвърли и твърденията, че България е изпълнила критериите за присъединяване към еврозоната чрез манипулиране на бюджетния дефицит.

По думите му страната е покрила изискването с отчетения дефицит за 2024 г., който е бил в рамките на 3% от БВП.

Той оспори и опитите настоящите проблеми с публичните финанси да бъдат обяснени с периода, в който самият той е бил финансов министър.

Според Василев процедурата по прекомерен дефицит е свързана с Бюджет 2026 и значително по-високия дефицит, заложен в него.

Той коментира и сравнението на премиера Румен Радев, който определи бюджета за 2027 г. като „камион без спирачки, устремен към пропастта“.

„Дайте да видим кой и кога му отряза спирачките на този камион“, отговори Василев.

Според него значителното увеличение на разходите е започнало с бюджета за 2025 г. и е продължило през 2026 г. Василев посочи, че представената от Радев графика за динамиката на разходите пропуска годините 2021, 2022 и 2023.

„Докато аз бюджетирах, не сме си позволявали да харчим повече“, заяви той.

„Ако Министерството на финансите не иска рецесия, трябва да преработи бюджета“

Василев обобщи критиката си с тезата, че комбинацията от по-слаб ръст на доходите, висока инфлация, по-малки инвестиции и натиск върху потреблението прави заложения икономически растеж трудно съвместим с останалите параметри на бюджета.

Според него корекцията трябва да започне още от Министерството на финансите, а не да бъде оставена на парламента.

„Ако Министерството на финансите не иска да вкара България в рецесия, трябва да преработи бюджета“, каза Василев.

Днес се очаква Надзорният съвет на Националния осигурителен институт да обсъди бюджета на държавното обществено осигуряване за 2027 г. В проектоплан-сметката са заложени по-високи осигурителни прагове, ръст на пенсиите и промени в обезщетенията за безработица и майчинство.

Предвижда се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се да достигне 660 евро – колкото е планираната минимална работна заплата. Максималният осигурителен доход трябва да нарасне от 2300 на 2400 евро.

Промени има и при обезщетенията. Минималното дневно обезщетение за безработица се увеличава от 9,21 на 13 евро, а максималното – от 54,78 на 60,76 евро. Обезщетението за отглеждане на дете през втората година от майчинството се предлага да нарасне от близо 399 на 450 евро месечно. Майките, които се върнат на работа преди детето да навърши две години, ще получават 75% от обезщетението вместо досегашните 50%.

Най-голямото перо остава разходът за пенсии. От 1 юли 2027 г. те трябва да бъдат осъвременени по швейцарското правило с прогнозно увеличение между 7% и 8%. Минималната пенсия се очаква да достигне 374,62 евро, максималната – 1874 евро, а средната пенсия за годината – 587,70 евро.

Параметрите все още са проектни и могат да бъдат променени преди окончателното приемане на бюджета от Народното събрание