Не е изтънчено, но е в мащаб: Китайската шпионска машина, която стигна до Nvidia
Пекин е изградил разузнавателна система с огромен обхват в подкрепа на технологичните си амбиции. Сега американски представители се опасяват, че Дженсън Хуанг може да е попаднал в полезрението ѝ
,fit(1001:538)&format=webp)
През септември ръководителят на китайското разузнаване Чън Исин публично нарече изкуствения интелект нарастваща заплаха за Китайската комунистическа партия.
„Пробивите в машинното обучение пряко застрашават нашата политическа сигурност, сигурността на системата и идеологическата сигурност“, написа Чън, който оглавява Министерството на държавната сигурност. В обширна статия той посочва, че този, който овладее AI, ще е „уловил пулса на времето“.
Сега САЩ се опасяват, че китайското разузнаване може да е постигнало голям пробив – като е стигнало до един от най-разпознаваемите хора зад бума на изкуствения интелект.
Дженсън Хуанг беше отстранен тази седмица от поста главен изпълнителен директор на производителя на чипове Nvidia, след като призна за извънбрачна връзка с бизнес партньорката Алис Хуанг, за която американски представители подозират, че е работила с китайското разузнаване.
Бордът на Nvidia заяви, че няма основания да смята, че националната сигурност на САЩ е била компрометирана, и започна вътрешно разследване. Президентът Доналд Тръмп каза, че ФБР също работи по случая.
От години западни държави обвиняват Китай, че използва тайни операции, за да подпомага стратегически важни отрасли, припомня The Wall Street Joirnal. Сред случаите, приписвани на Пекин, са кражбата на проекти за американския изтребител F-35, специална пяна, използвана за поддържане на плаваемостта на подводници, както и генетично модифицирани царевични семена от Айова.
Днес най-ценната цел са чиповете и изкуственият интелект.
Китай е мобилизирал държавни институции, частни компании и граждани в това, което западни представители определят като безпрецедентна по мащаб кампания за събиране на информация. Целта е да бъдат придобити технологични знания, които да ускорят икономическото развитие на страната и модернизацията на армията, така че Комунистическата партия да засили контрола вътре в Китай и влиянието си извън него.
Тези усилия обхващат всичко – от операции с изкусителни примамки и масирани хакерски атаки до инвестиции в стратегически компании и финансиране на чувствителни академични изследвания, пише WSJ.
Според оценка на европейска разузнавателна служба китайската държава разполага с около 600 000 души, ангажирани с разузнавателна дейност и сигурност – мащаб, който значително надхвърля възможностите на американските и европейските служби.
„Западът не е свикнал с подобен подход и няма механизми, с които да се защити от него“, казва пред WSJ Никълъс Ефтимиадис, бивш служител на Агенцията за военно разузнаване на САЩ и автор на няколко книги за китайския шпионаж.
Разузнавателните цели на Пекин стават още по-неотложни, докато Си Дзинпин се стреми да постигне технологичен и военен паритет със САЩ и едновременно с това да съживи забавящата се китайска икономика.
Разработването на чипове от клас, подобен на тези на Nvidia, остава едно от най-големите препятствия пред амбицията на Си да изгради икономика, устойчива на външен натиск, въпреки че през последните години правителството му е похарчило над 100 млрд. долара в опит да навакса изоставането спрямо САЩ.
Според доклад на ООН от юли тази година САЩ държат 75% от изчислителната мощност сред 500-те най-мощни AI суперкомпютъра в света, докато делът на Китай е 15%.
„Ясно е, че както Си, така и САЩ осъзнават, че AI е истинското бижу в короната и затова се води тази глобална надпревара за надмощие“, казва Талия Питърсън, изследовател в британския Кралски институт за обединени служби.
По думите ѝ технологията е „оръжие без аналог“.
Напускането на Дженсън Хуанг – независимо дали китайското разузнаване действително е имало роля – оставя в смут една от ключовите компании в американската надпревара за надмощие в AI спрямо Китай.
Случаят може да има и обратен ефект за Пекин, ако ястребите във Вашингтон използват скандала като аргумент за още по-строги ограничения върху износа на критично важни чипове за Китай.
Обвиненията за китайски операции около AI и технологиите и без това се множат.
През април Белият дом обвини Китай, че краде американска интелектуална собственост в индустриален мащаб, включително чрез десетки хиляди подставени акаунти, използвани за извличане на информация от американски AI модели.
Anthropic например твърди, че три китайски AI компании са отправили над 16 млн. заявки към Claude, за да подобрят обучението на собствените си продукти.
През септември британската служба за вътрешна сигурност MI5 предупреди, че на пръв поглед безобиден китайски изследователски институт всъщност е финансирал британски академични проучвания в областта на AI, след което е предавал резултатите на водещата китайска разузнавателна служба.
Според MI5 над 100 учени може неволно да са подпомогнали китайски шпионски операции срещу Великобритания.
По-рано през годината бившият софтуерен инженер на Google Линуей Дин беше осъден в Сан Франциско, след като откраднал 2000 страници поверителни документи с подробности за AI и суперкомпютърната инфраструктура на Google и ги качил в облачен акаунт.
Дин, който имал връзки с технологични компании в Китай, получи присъда от малко под една година затвор за кражба на търговски тайни.
Китай отдавна отхвърля обвиненията в шпионаж и твърди, че самият той е жертва на агресивно американско разузнаване.
Megaspeed, базираната в Сингапур компания, в която е работила Алис Хуанг, се разследва в САЩ за предполагаемо заобикаляне на експортните ограничения и прехвърляне към Китай на висок клас чипове на Nvidia. Компанията отрича обвиненията.
Сингапурски представители подозират, че Алис Хуанг, бивша телевизионна журналистка, е била вербувана от китайското разузнаване, след като е изградила близки отношения с бившия главен изпълнителен директор на Nvidia.
Китайското външно министерство определя обвиненията в шпионаж като „напълно необосновани и насочени към очерняне на Китай“.
„Алис Хуанг агент ли е? Никой не е представил категорични доказателства нито в едната, нито в другата посока, така че просто не знаем“, казва Найджъл Инкстър, бивш директор „Операции“ в британската външнополитическа разузнавателна служба MI6.
Според него обаче Дженсън Хуанг би бил естествена цел за китайското разузнаване заради близостта си до Тръмп и способността си да влияе върху подхода на американската администрация към износа на чипове за Китай.
За Си Дзинпин авангардните технологии са и инструмент за политически контрол, който поддържа китайската система за наблюдение и властта на Комунистическата партия.
Китайският лидер многократно е посочвал внезапния разпад на Съветския съюз през 1991 г. като предупреждение за това какво може да се случи с комунистическото управление в Китай, ако контролът бъде отслабен.
„Сигурността е предпоставка за развитието, а развитието е гаранция за сигурността“, заяви Си пред партийни представители през 2016 г.
Китай събира разузнавателна информация чрез държавни и военни структури със специализирани възможности – сред тях Министерството на държавната сигурност, Министерството на обществената сигурност и разузнавателните подразделения на Народноосвободителната армия.
Частни изпълнители и хакери често работят съвместно с професионални служители на разузнавателните служби. Обикновени граждани и китайски бизнесмени също могат да бъдат принуждавани да оказват съдействие.
Си значително разшири китайския разузнавателен апарат, който отдавна е известен в професионалните среди като амбициозен, макар понякога и тромав.
Небрежната оперативна работа нерядко разкрива китайски агенти пред американското контраразузнаване и води до десетки арести в САЩ и други държави.
Но това, което исторически е липсвало като изтънченост, Китай компенсира с мащаб.
Според оценка на ФБР от 2023 г. хакерите, подкрепяни от Китай, превъзхождат по численост целия киберперсонал на ФБР в съотношение поне 50 към 1.
Събирането на информация на ниско ниво върви паралелно с мащабни онлайн операции.
Министерството на държавната сигурност вербува широк кръг от сътрудници, включително сред китайската диаспора, и развива мрежа от ниско ниво информатори и източници с достъп до чувствителни военни системи.
Показателен е случаят с Юансъ Чън, който живеел в Орегон, когато през 2021 г. получил предложение за неясна възможност, свързана с Китай.
По време на пандемията той бил закрил складовия си бизнес и се съгласил да пътува до континентален Китай, за да научи повече.
Според федерален обвинителен акт и съдебни документи Министерството на държавната сигурност му възложило да вербува служители на Военноморските сили на САЩ като шпиони.
През 2023 г. съпругата на Чън заснела вътрешността на наборен център в Алхамбра, Калифорния, като снимала имената на наскоро постъпили военнослужещи, много от които родени в Китай. Според обвинението информацията била предадена на китайското разузнаване.
Чън и негов сътрудник, Лирън Лай, бяха арестувани миналата година и се признаха за виновни.
В съдебен документ от октомври адвокатите на Лай пишат, че човек в неговото положение „не е свободен да каже „не“ на Министерството на държавната сигурност“.
Мащабни са и онлайн операциите.
Миналия месец ФБР съобщи, че е иззело инструменти за фишинг, използвани от хакери, свързани с китайската държава, срещу американска енергийна компания, летища в Япония и Полша и два тайвански университета.
САЩ и преди са предупреждавали, че Китай предварително разполага зловреден софтуер в ключова инфраструктура в различни държави, който може да бъде активиран при евентуален конфликт.
Наскоро X откри китайска мрежа от ботове с около 200 000 акаунта в платформата. Част от тях се опитвали да влияят върху обществените нагласи в САЩ към центровете за данни за AI, като разпространявали твърдения, че те повишават местните цени на електроенергията.
Разузнавателни представители подозират също, че Китай прониква в големи масиви от данни по света, включително с цел да ги използва за обучение на собствени AI модели.
Отговорът на Запада е ограничен от икономическата реалност – Китай е твърде дълбоко вплетен в глобалните вериги за доставки, за да бъде напълно изолиран.
Повечето държави, с възможно изключение на САЩ, просто не могат да си позволят да третират Китай като Русия или Иран и да му наложат мащабни икономически санкции.
При първия си мандат Тръмп наложи мита на Китай и започна кампания срещу използването на оборудване на Huawei от европейските съюзници на САЩ при изграждането на следващото поколение телекомуникационни мрежи.
През 2022 г. администрацията на Джо Байдън започна да ограничава определени доставки на чипове.
При втория си мандат Тръмп смекчи риториката си към Пекин след неуспешен опит да започне търговска война с Китай. САЩ също така облекчиха част от ограниченията върху продажбите на чипове за страната.
Хуанг подкрепяше този подход. Аргументът му беше, че ако китайските компании продължат да използват технологии на Nvidia, това ще ги задържи в екосистемата на американската компания и ще затрудни местните китайски конкуренти.
Тъй като не могат да противодействат на китайските заплахи в същия мащаб, разузнавателните служби в САЩ и Европа все по-често предупреждават публично бизнеса да приема по-сериозно сигурността и защитата на интелектуалната собственост.
„Nvidia се откроява като слабо представяща се в това отношение“, казва пред WSJ Грегъри Алън, главен изпълнителен директор на Decision Tree Research, който преди това е отговарял за изпълнението на AI стратегията на Пентагона.
Той посочва липсата на достатъчно опит в областта на националната сигурност в борда на Nvidia, въпреки че компанията се е превърнала в мишена за китайски шпионаж.
За китайските разузнавателни служби, казва Алън, „кражбата на полупроводникови технологии е също толкова важна, колкото и кражбата на технологии за стелт изтребители“.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)