Правителството, работодателите и синдикатите ще обсъдят днес проектобюджетите за 2027 г. на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. В дневния ред са държавният бюджет, бюджетът на държавното обществено осигуряване и този на Националната здравноосигурителна каса. Заседанието започва в 11 часа в Министерския съвет.

Разговорът се очаква да бъде напрегнат заради заложения дефицит, нарастващия държавен дълг, по-високите осигурителни прагове и увеличението на разходите за персонал в публичния сектор.

Проектът за 2027 г. предвижда приходи за малко над 51 млрд. евро и разходи за близо 56 млрд. евро. Дефицитът е планиран на 3,5% от брутния вътрешен продукт, или около 4,9 млрд. евро на касова основа. Макроикономическата рамка е изготвена при очакван икономически растеж от 2,5% и инфлация от 4%.

Държавният дълг се очаква да достигне 31,4% от БВП в края на следващата година, а възможността за поемане на нов дълг е до 8,6 млрд. евро.

Правителството представя бюджета като опит за свиване на дефицита при едновременно запазване на растежа на доходите и социалните разходи. Финансовият министър Гълъб Донев го определи като „бюджет на вразумяването“, като подчерта намаляването на касовия дефицит от 5,7% до 3,5% от БВП.

Промените, приети на първо четене, предвиждат по-високи имотни данъци от 2027 г., допълнително облагане на шест икономически сектора и по-големи данъчни облекчения за родители

По-високи данъчни оценки на имотите и 33% налог върху свръхпечалбите одобри парламентът

Минималната заплата става 660 евро

От 1 януари минималната работна заплата трябва да се увеличи от 620 на 660 евро. Същият размер ще бъде и минималният осигурителен доход.

Максималният осигурителен доход се предлага да нарасне до 2400 евро, което ще увеличи осигурителната тежест за хората с по-високи възнаграждения и за техните работодатели.

Предвижда се разходите за персонал в бюджетната сфера да бъдат увеличени с 5%, а за педагогическия персонал – със 7,5%. Средствата за пенсии нарастват с над 550 млн. евро, а от юли пенсиите трябва да бъдат актуализирани по т.нар. швейцарско правило.

Обезщетението за отглеждане на дете през втората година се увеличава до 450 евро.

Бившият финансов министър предупреждава за риск от рецесия заради слабия ръст на доходите, високата инфлация и орязаните държавни инвестиции

Асен Василев: Бюджет 2027 е неспасяем в парламента и води към рецесия

Над 16 млрд. евро за общественото осигуряване

Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2027 г. надхвърля 16 млрд. евро, като най-голямото перо остават пенсиите – за тях са предвидени над 14,6 млрд. евро.

Увеличението на минималния и максималния осигурителен доход е сред темите, по които се очаква сериозен спор със социалните партньори. Максималният осигурителен доход нараства от 2300 на 2400 евро, а минималните осигурителни прагове по икономически дейности и професии също се актуализират.

Премиерът предупреди за растящия дефицит и държавен дълг, поиска от опозицията да посочи откъде да се режат разходи и обяви съкращения в администрацията. В същото време кабинетът планира по-високи заплати и пенсии през следващата година.

Радев за Бюджет 2027: Тежък камион с отказали спирачки, летящ към пропастта

Близо 5,7 млрд. евро за здраве

Проектобюджетът на НЗОК е за близо 5,7 млрд. евро. Почти половината от средствата – над 2,5 млрд. евро – са предназначени за болнична помощ.

За лекарства, медицински изделия и диетични храни са предвидени над 1,4 млрд. евро. Заложени са и повече средства за общопрактикуващи лекари, специалисти, изследвания и дентална помощ.

Минималната заплата ще достигне 660 евро, пенсиите ще нараснат със 7,8%, а майчинството през втората година – до 450 евро. Кабинетът предлага и 33% данък върху свръхпечалбите, докато се опитва да свие бюджетния дефицит до 3,5% от БВП.

Гълъб Донев представи „бюджет на вразумяването“ с по-високи доходи и нови данъци

Спорът е за цената на консолидацията

Зад числата остава основният политически и икономически спор – доколко бюджетът действително стабилизира публичните финанси и доколко прехвърля цената на това усилие върху бизнеса и домакинствата.

Работодателските организации поставят въпроси за осигурителната тежест, новите данъчни мерки и ръста на разходите за персонал. От другата страна синдикатите ще настояват за запазване на ръста на доходите и социалните плащания.

Депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров призова правителството да изтегли бюджета и да го преработи изцяло, като определи заложената фискална политика като „рецепта за катастрофа“. Според него комбинацията от високи дефицити, нови данъци и растящ държавен дълг създава сериозен риск за икономиката.

Димитров атакува особено остро предложението за 33% данък върху свръхпечалбите. Според него механизмът може да създаде стимул компаниите да не намаляват цените си, тъй като при по-ниска рентабилност данъкът би отнемал по-голяма част от печалбата им.

По негови изчисления увеличените данъци и осигуровки могат да струват на гражданите и бизнеса допълнителни около 2 млрд. евро през 2027 г. Той посочва още предвидения нов държавен дълг до 8,6 млрд. евро и предупреждава, че натрупването на задължения в следващите години ще остане един от най-сериозните рискове пред бюджета.

Димитров критикува и допълнителни мерки като по-високите осигурителни прагове, тол таксите, винетките и други нови или увеличени плащания. По думите му правителството се опитва да запълни бюджетния недостиг чрез допълнителна тежест върху гражданите и компаниите.

След обсъждането в Националния съвет за тристранно сътрудничество трите проектобюджета трябва да бъдат окончателно одобрени от Министерския съвет и внесени за разглеждане в Народното събрание.