Народното събрание одобри на първо четене пакет от данъчни промени, които ще засегнат собствениците на имоти, големи компании и домакинствата с деца. Сред най-съществените предложения са поетапно увеличаване на данъчните оценки на недвижимите имоти до 2029 г. и еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите на предприятия от шест икономически сектора през 2027 г.

Управляващото мнозинство от „Прогресивна България“ подкрепи двете спорни мерки въпреки съпротивата на опозицията. Значително по-широка подкрепа получиха увеличените данъчни облекчения за семейства с деца, одобрени единодушно със 191 гласа.

Предложенията все още не са окончателно приети. Предстои разглеждането им на второ четене, когато текстовете могат да бъдат променени.

Данъчните оценки на имотите тръгват нагоре от 2027 г.

Правителството предлага поетапно осъвременяване на базовите стойности, по които се изчисляват данъчните оценки на недвижимите имоти.

Предвиденото увеличение е 30% през 2027 г., последвано от нови корекции от по 35% през 2028 и 2029 г. Промените обхващат сградите, земите, подобренията към тях и земеделските имоти.

Това няма да направи жилищата по-скъпи на пазара, но може да увеличи данъците, които собствениците плащат всяка година.

Данъкът върху недвижимите имоти се определя въз основа на данъчната оценка и ставката, приета от съответната община. Затова увеличението на оценката не означава непременно идентичен ръст на крайното задължение. Общинските съвети определят ставките в законовите граници и могат да ги променят.

Ако ставката остане непроменена, по-високата оценка ще доведе до съответно увеличение на имотния данък.

Методиката предвижда и по-прецизно оценяване на луксозните имоти, включително на допълнителни съоръжения като басейни, тенискортове и други скъпи подобрения.

Промените могат да се отразят и на разходите при имотни сделки. Местният данък при прехвърляне и част от нотариалните такси зависят от стойността, върху която се извършва сделката. Данъчната оценка има значение, когато е по-висока от декларираната продажна цена.

За такса смет обаче е предвидено изключение. Новите, по-високи оценки няма да се използват пряко при изчисляването ѝ. Правителството предлага коригиращ коефициент, който да запази за тази цел стойностите от 2026 г.

Според разчетите на Министерството на финансите промените ще донесат на общините допълнителни 73,4 млн. евро през 2027 г. Очакваният ефект достига 172,1 млн. евро през 2028 г. и около 270,7 млн. евро през 2029 г.

Lidl обвини контролните органи в „административен тормоз“ след затварянето на магазина във Видин

Нов 33% данък за банки, телекоми и търговци на храни

Най-оспорваната част от данъчния пакет е въвеждането на еднократен налог върху свръхпечалбите на компании от шест сектора.

Той ще обхване банки, застрахователни дружества, телекомуникационни оператори, обменни бюра, компании за бързи кредити и търговци на храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. от поне 5 млн. евро.

Предложението беше одобрено със 127 гласа „за“ и 75 „против“, без въздържали се. Подкрепиха го единствено депутатите от управляващата „Прогресивна България“.

Ставката от 33% няма да се прилага върху цялата печалба на засегнатите компании. За определянето на свръхпечалбата ще се използва средната им печалба за периода 2020–2025 г., увеличена с 20%. Допълнителният данък ще се начислява върху сумата, с която печалбата за 2027 г. надхвърля този праг.

Така правителството се опитва да обложи извънредните печалби, без да прилага новата ставка върху обичайните финансови резултати на предприятията.

Министерството на финансите очаква мярката да осигури около 800 млн. евро допълнителни бюджетни приходи през 2027 г.

Прогнозата обаче предизвика сериозни възражения. По време на обсъжданията в бюджетната комисия Асен Василев от „Продължаваме промяната“ оспори методиката, като предупреди, че тя може да обложи и нормалния ръст на печалбите в компании, които са разширили дейността си чрез инвестиции.

От ГЕРБ също изразиха съмнения, че планираните 800 млн. евро ще бъдат събрани. Работодателски организации предупредиха, че еднократното облагане създава непредвидимост за бизнеса и може да повлияе отрицателно на инвестициите.

При обсъжданията стана ясно още, че Министерството на финансите не е получило становище от Европейската централна банка относно предвиденото допълнително облагане на банковия сектор.

Асен Василев: Бюджет 2027 е неспасяем в парламента и води към рецесия

Повече данъчни облекчения за семейства с деца

За разлика от мерките за бизнеса и имотите, предложението за увеличаване на данъчните облекчения за деца получи подкрепата на всички парламентарни групи.

Размерите на сумите, с които родителите могат да намалят облагаемите си доходи, се увеличават до 5000 евро за едно дете, 10 000 евро за две и 15 000 евро за три или повече деца. За дете с увреждания облекчението достига 12 000 евро.

Тези суми не представляват директни плащания към семействата. Те намаляват дохода, върху който се начислява данък.

При действащата ставка от 10% това означава възможност за спестяване на до 500 евро годишно за едно дете, 1000 евро за две и 1500 евро за три или повече деца. При дете с увреждания данъчното облекчение може да достигне 1200 евро, ако са изпълнени законовите условия.

Предвижда се тези размери да бъдат уредени трайно в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, вместо да се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет.

Запазва се и възможността родителите да ползват облекченията авансово чрез работодателя.

Отделно се въвежда ново облекчение за разходи за детско развитие. Семействата ще могат да приспадат от годишната си данъчна основа документално доказани плащания за здравни, образователни и спортни дейности на непълнолетните си деца.

Максималните размери са 2000 евро за едно дете, 4000 евро за две и 6000 евро за три или повече деца. При 10% данъчна ставка това може да спести допълнително съответно 200, 400 или 600 евро годишно.

Според правителствените разчети увеличените облекчения за деца ще намалят бюджетните приходи със 137,5 млн. евро, а новото облекчение за детско развитие – с още 93 млн. евро.

КЗК глоби Kaufland със 75,7 млн. евро. Веригата заяви, че ще преразгледа инвестиции за €200 млн.

Ваучерите за храна стават до 200 евро, но с ново облагане

Парламентът одобри на първо четене и повишаване на максималната месечна стойност на ваучерите за храна, които работодателите могат да предоставят на служителите си.

Таванът се увеличава от 102,26 на 200 евро. Пълното освобождаване от данък обаче ще се запази само до досегашния праг.

Сумата над 102,26 евро ще се облага със 7% данък върху разходите. Така работодателите ще могат да осигуряват по-висока стойност на ваучерите, но допълнителната част ще носи данъчен разход.

Предвижда се и максималната годишна квота за ваучери за храна да нарасне до 1,5 млрд. евро от 1 януари 2027 г.

С промените в корпоративното облагане се предлага още увеличаване на прага за данъчни дълготрайни активи до 1000 евро и удължаване от пет на десет години на периода за пренасяне на данъчни загуби. Същевременно приспадането им ще бъде ограничено до 70% от положителния данъчен финансов резултат за съответната година.

Данъчният пакет е част от приходните и разходните мерки, свързани с Бюджет 2027. Окончателните правила и датите на прилагането им ще зависят от гласуването на второ четене и обнародването на законовите промени.