150-годишна одисея: Съкровището на цар Приам от Троя до Москва

Зейнеп Боз чува за първи път историята за изчезналото злато на цар Приам по време на лекция в университета. Преподавателят ѝ емоционално разказва как Турция е била лишена от част от културното си наследство заради стечение на обстоятелствата и действията на безскрупулни хора.

Златото, известно като съкровището на цар Приам, се състои от златни накити, съдове и други предмети, намерени при разкопки в Турция през 70-те години на XIX век. Техен откривател е германският бизнесмен и археолог любител Хайнрих Шлиман. Без необходимото разрешение той изнася съкровището първо в Гърция, а след това в Германия, откъдето след края на Втората световна война е отнесено от съветските войски. Пренесено е в Русия, където се намира и днес.

Това е одисеята на златото на цар Приам, която, за разлика от пътуването на Одисей, продължава повече от 150 години.

Шлиман е противоречива фигура. Вярно е, че разкопките му имат решаваща роля за откриването на Троя, нещо, което през XIX век мнозина смятат за невъзможно. Но също така е вярно, че той действа изключително грубо, унищожава множество археологически пластове, а разказите му за находките невинаги са надеждни. Според редица негови съвременници Шлиман обичал да лъже и го правел като изпечен мошеник.

Wikimedia Commons | Хайнрих Шлиман

Повече от 130 години по-късно Боз чува от своя преподавател как той специално пътувал до Русия, за да види съкровището. Но не му позволили.

„На него му е бил отказан достъп до собственото му културно наследство“, казва тя пред The New York Times.

Днес Боз е начело на държавното звено, което отговаря за борбата срещу незаконния трафик на културно-историческо наследство на Турция. И вече е част от одисеята на съкровището на цар Приам, защото турската държава не е спирала опитите да си върне ценностите.

Архитектурното наследство на Мимар Синан: От Свиленград до Селимие

Но това е доста трудно. Смята се, че съкровището е на около 4500 години. Пази се в Пушкинския музей в Москва. За него обаче претендират Турция, Германия и Русия и изглежда, че от този тристранен спор изход няма.

Въпреки това Турция продължава да се надява, макар мнозина експерти да не споделят оптимизма ѝ, че тази одисея ще приключи и съкровището ще бъде върнато там, където според Анкара му е мястото - в Троя, града на цар Приам в „Илиада“ на Омир. Ако това се случи, артефактите вероятно ще бъдат изложени в музея, построен близо до Троя, който функционира от 2018 г.

„Одисеята започва от Троя и целта е да приключи там. Би било символично, ако необикновеното пътуване на тези предмети не завърши с поредното прехвърляне между далечни пазители, а с тяхното завръщане в града, който им придава смисъл“, казва Боз.

Троянският кон отвътре: Как се снима най-легендарният военен трик в историята?

Откривателят на Троя Шлиман започва да се интересува от археология сравнително късно в живота си. Преди това е успешен търговец, трупа състояние и пътува по света. Става милионер през трийсетте си години, но в личния си живот се проваля. След един неуспешен брак в Русия решава, че иска да пътува и да се занимава с нещо ново. Няколко години обикаля по света, преди да се насочи към археологията. Твърди се, че окончателното решение е взето при едно посещение в Итака - острова на Одисей. Шлиман е страстен почитател на Омир и древногръцката митология. Решава, че ще търси Троя, макар че по онова време мнозина учени смятат, че градът не е съществувал в действителност.

Воден от описанията на Омир, Шлиман се насочва към земите на днешна Турция. Там се свързва с друг ентусиаст и археолог любител - Франк Калвърт. Той вече е убеден, че древният град се намира на хълма Хисарлък, близо до Дарданелите, и дори притежава част от мястото, където е започнал разкопки. Калвърт обаче няма достатъчно средства да продължи работата и насочва богатия Шлиман към Хисарлък. Именно там германецът започва мащабните разкопки, които ще го направят известен.

За да стигне до златото на Приам обаче, са му нужни три години, много работа и, ако се вярва на професионалните археолози, унищожаването на множество находки. Шлиман копае безразсъдно и не се интересува от почти нищо друго освен от откриването на Троя. В крайна сметка разкопките му дават огромно количество доказателства за значението на древния град.

„Сравнително бързо той открива голямо количество находки, които свидетелстват, че това е бил важен град, арена на много битки, и така се потвърждава, че в древността Троя, вдъхновението на Омир, е била значимо място“, казва пред NYT Рейчъл Каусър, преподавател по класически науки и история на изкуството в Градския университет на Ню Йорк.

И тъй като според „Илиада“ градът е управляван от цар Приам, Шлиман веднага решава, че е открил неговото съкровище. Днес археолозите смятат, че находките са около хилядолетие по-стари от периода, с който обикновено се свързва Троянската война. Работата на Шлиман обаче помага да се потвърди, че Троя е истински град и че на мястото е имало военни конфликти, макар да не е сигурно дали някой от тях е започнал заради хубавата Елена, очарована и отвлечена от Парис, сина на Приам.

Wikimedia Commons | Съкровището на Приам

Сред най-впечатляващите находки на Шлиман са древни женски бижута. Той ги изнася тайно в Гърция, където кара втората си жена София да се снима с тях. Без никакво притеснение обявява в пресата, че това са бижутата на хубавата Елена.

Още тогава османските власти реагират и завеждат дело срещу Шлиман с твърдението, че той не е имал разрешение да изнася антиките. Делото се разглежда в Гърция, а бизнесменът археолог се съгласява да плати обезщетение и така спорът е уреден. Въпреки това днешните турски власти не приемат, че Шлиман е придобил законно ценностите, и са категорични, че съкровището трябва да бъде върнато.

Wikimedia Commons | София Шлиман

„Не е само въпрос на собственост или парична стойност. Става дума за правото на една страна и на местната общност да съхраняват, изучават и представят културното наследство, произхождащо от тяхната територия“, казва Рюстем Аслан, ръководител на разкопките в Троя от името на турското Министерство на културата и туризма.

През 1881 г. Шлиман дарява съкровището на Германия. През следващите десетилетия ценностите се пазят в Берлин, но след края на Втората световна война се оказва, че са изчезнали. Мнозина се опасяват, че съкровището е унищожено, но едва през 90-те години на миналия век става ясно, че е пренесено в Москва. След като ценностите са изложени в Пушкинския музей, спорът за собствеността им избухва с нова сила. Русия настоява, че те представляват „справедливо обезщетение“ за извършените от германците зверства по време на войната. Германия също претендира за собственост върху съкровището.

„От началото на войната срещу Украйна всички дискусии по въпроса за плячкосаните произведения на изкуството са напълно спрели“, казва Геше Ринтелен, говорител на фондация „Пруско културно наследство“, която управлява берлинските музеи.

Защо „Одисея“ е навсякъде – от Оз до Вестерос?

Според Пати Герстенблит, експерт по културно-историческо наследство в университета „Де Пол“ в Чикаго, действията на Русия нарушават международното право.

„Те трябва да върнат ценностите на Германия, а Германия и Турция да се разберат помежду си“, казва тя.

Според нея претенциите на Турция може да бъдат уважени, ако се докаже, че страната е полагала усилия да си върне колекцията още преди Втората световна война. Освен това ще е необходима яснота относно събитията, свързани с разкопките и изнасянето на находките от Шлиман.

„Малко вероятно е някога да разберем със сигурност какво точно се е случило“, казва Герстенблит.

Прецедент за подобно връщане има. Артефакти от Троя са разпръснати из музеи по целия свят, включително в Берлин и в института „Смитсониън“ във Вашингтон.

През 2012 г. Музеят по археология и антропология към Университета на Пенсилвания предоставя на Турция за дългосрочно ползване без определен краен срок 24 златни накита, след като изследвания показват, че те вероятно произхождат от Троя или околностите ѝ. В замяна Турция се ангажира да предоставя свои артефакти на музея.

Този модел на дългосрочно предоставяне според експерти би могъл един ден да помогне и за връщането на съкровището на Приам в Турция.

Подобно връщане, отбелязва Боз, би „потвърдило, че изминалото време, последиците от войната и многократните прехвърляния между държави или институции не могат да заличат обстоятелствата, при които предметите първоначално са били изнесени, нито да обезсилят претенция, поддържана още от самото начало“.