Тарото започва като игра за аристокрацията. Мистиката идва два века по-късно

Около 1442 г. херцогът на Милано подарява на дъщеря си луксозен комплект ръчно изработени карти за дворцовата игра таро.

Картите, върху които фигури като Смъртта, Колесницата и Императорът са изрисувани върху фон от златни и сребърни листове, са дело на прочуто ренесансово ателие.

Комплектът струва около 1500 дуката, приблизително десет пъти средната годишна заплата на придворен.

Преди да започне да се използва за духовни практики и гадаене, тарото е било игра, популярна сред италианската аристокрация, най-вече сред жените. Всяка карта е представлявала и малко произведение на изкуството.

Morgan Library & Museum в Ню Йорк показва оцелели карти от тази традиция в изложбата „Tarot! Renaissance Symbols, Modern Visions“.

Експозицията проследява 600-годишната еволюция на тарото от игра до окултна практика и популярно забавление, разказва The New York Times. Тя започва с ранните позлатени карти и стига до комплекти, създадени от художници като Салвадор Дали, Леонора Карингтън и съвременния британски художник Крис Офили.

The Morgan Library & Museum | Крис Офили (р. 1968 г.). Midnight Conjurer, 2026 г. Туш, акварел.

Изложбата показва, че таро картите са преди всичко художествена и интелектуална форма на изразяване. Първоначално те са създавани от водещи майстори в ателиетата на XV век, а по-късно са преоткривани и преосмисляни отново и отново през вековете.

„Това са наистина изключителни произведения на изкуството и именно те са в центъра на изложбата“, казва пред NYT Джошуа О'Дрискол, старши куратор и ръководител на отдела за средновековни и ренесансови ръкописи в Morgan.

Експозицията се вписва и в новата вълна на интерес към тарото, която се засилва след пандемията от COVID-19.

Клеър Гилман, която е куратор и ръководител на отдела за модерни и съвременни рисунки в Morgan, допълва, че настоящият интерес е само поредното възраждане на тарото. Подобни периоди има по време на британското окултно възраждане в края на XIX век, епохата на европейския сюрреализъм и глобалните културни сътресения през 60-те години на XX век.

„Всички тези периоди имат някои общи характеристики, най-вече недоверие към обществените институции и към рационалните и доминирани от мъжката гледна точка начини на мислене“, казва тя.

В първоначалния си вид тарото е било игра, която донякъде наподобява бриджа, обяснява О'Дрискол. Самата ѝ концепция е вдъхновена отчасти от „Триумфи“ на Петрарка, алегорична поема от XIV век, изградена около морална йерархия.

„Целомъдрието побеждава Любовта, Смъртта побеждава Целомъдрието, Славата побеждава Смъртта, Времето побеждава Славата“, обяснява той.

„Накрая идва Вечността, която побеждава всички останали.“

Освен че предава морални послания, това е била и „игра на интелекта“, добавя О'Дрискол.

От ранните години на тарото са оцелели много малко пълни комплекти, но част от най-ценните ренесансови издания, сред които Visconti di Modrone, Brambilla и Visconti-Sforza, са в основата на изложбата.

The Morgan Library & Museum | „Папата“ от комплекта Visconti-Sforza.

Според О'Дрискол играта вероятно е служила като забавен хуманистичен образователен инструмент за италианския елит, преди постепенно да стане популярна и сред по-широки кръгове.

След около два века обаче тя излиза от мода.

През XVIII век във Франция няколко окултисти измислят нова история за произхода на картите, като свързват символите им с египетските йероглифи. И едните, и другите тогава са възприемани като мистични и трудно разбираеми езици, основани на изображения.

Макар тази история да е изцяло измислена, тя променя развитието на тарото и му придава езотеричната аура, която го съпътства и до днес.

Комплектът, който популяризира използването на таро за гадаене в англоезичния свят, е Rider-Waite-Smith, създаден през 1909 г. от художничката Памела Колман Смит под ръководството на Артър Уейт.

Уейт, поет и изследовател на мистицизма, пише и придружаващото я ръководство „The Key to the Tarot“.

Той е сред водещите фигури в модернистичното окултно движение, известно като „Златната зора“, към което принадлежат и поетът Уилям Бътлър Йейтс и Брам Стокър, авторът на „Дракула“.

Ключова фигура в окултното движение около тарото е и английският маг и писател Алистър Кроули, който създава собствения си комплект Thoth Tarot.

Един ден тя разбира, че Чарлз Менсън е неин дядо. И прави филм, за да разбере наследява ли се злото

Според Гилман именно въздействащите илюстрации на Памела Колман Смит, които позволяват множество различни интерпретации и разкази, вероятно стоят зад трайната популярност на тарото в съвременността.

„Този комплект продължава да владее въображението на хората“, казва тя.

The Morgan Library & Museum | Карта от Памела Колман Смит, създадена за комплекта Rider-Waite-Smith от 1909 г.

Повечето тестета днес съдържат 78 карти. Сред тях са т.нар. Големи аркани с образи като Магьосника, Обесения и Дявола, както и Малките аркани, разделени в бои като чаши, мечове, жезли и пентакли, или монети.

Някои хора все още гледат на таро като обикновена игра. Други са привлечени от него като от визуален език, който подтиква към въображаемо разказване и интерпретация, отчасти защото символите му засягат универсални човешки теми.

„Може би всички тези карти се отнасят по някакъв начин до всеки от нас, независимо дали става дума за Света или за Смъртта“, казва Гилман.

„Те са достатъчно отворени за интерпретация, за да откриеш собствената си връзка с тях и онова, от което имаш нужда.“