Може би много българи знаят, че софийската джамия „Баня Баши“ е построена от архитекта Мимар Синан. Но заедно с нея през 98-годишния си живот той е създал 92 джамии, 55 богословски училища, 20 мавзолея, 6 акведукта, 10 моста, 36 дворци, 48 бани и много други емблематични сгради. Наред с този принос към Турция и различните градове в страните под османско владичество, се твърди, че той е започнал впечатляващата си кариера в Свиленград.

Докато Османската империя води поредните си завоевания през XVI в., Истанбул (тогава Константинопол) постепенно се превръща във величествен мегаполис. Това става най-забележимо чрез архитектурата на града, който винаги е бил огромен и гъстонаселен. Според местните историци блясъкът, идващ от дворците и джамиите, се дължи основно на един човек – Коджа Мимар Синан ага. И до днес Гърция, Армения, Албания и Турция претендират за корените на архитекта.

Той е роден през 1448/1490 г. в християнско семейство, което по-късно приема исляма. Още като много млад участва активно в строителните занимания на баща си. През 1512 г. е призован на служба по системата девширме, като е обучен за еничар и активно изучава дърводелство и математика. Военната кариера на Синан включва участия в ключови кампании, където той се сражава, но и успешно демонстрира своите архитектурни и инженерни умения.

Първата известна постройка на Синан е мостът Мустафа Паша в Свиленград, сега познат като Стария мост. През 7-те си експедиции по времето на Сюлейман Велики архитектът натрупва ценен опит във вдигането и възстановяването на кули, мостове и други обекти. Така той се превръща в експерт по устойчивото строителство. Талантът му донася слава и успех и го издига до поста главен архитект на Османската империя.

Синан получава титлата "майстор на геометрията". В чест на това гробницата му, построена от самия него, има формата на компас - знак на почит към архитектурата като най-голямата любов в живота му.

„Този човек правил ли е някога филм?“: Отзиви от екипа на Копола след 40-годишната му битка да заснеме Megalopolis

Селимие

Останките на Синан се намират в джамията Селимие в Одрин, която се смята за неговия шедьовър. Елегантните куполи, стигащи до небето, и високите, стройни минарета са характерни за архитектурата на османските джамии. Малко от тях обаче са толкова визуално зашеметяващи и архитектурно значими, колкото тази.

Почти идеално квадратната молитвена зала има минарета с дължина 71 метра, които излизат от всеки от ъглите ѝ, като на всички тях имат три балкона, до които се стига през различни стълбища. Разбира се, една от най-забележителните черти на Селимие е таванът на молитвената зала – впечатляващ купол с диаметър 31,28 м и височина 42,25 м, който се крепи на осем колони.

Сградата, заедно с монументалния комплекс към нея, е призната за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО през 2011 г. Селимие е отличен пример за т.нар. "кюлие" - религиозни центрове, които играят важна роля в османското градско планиране, изпълнявайки различни социални функции. Комплексът е огромен. Той е с размери 190 x 130 метра (или повече от дължината на две футболни игрища) и се състои от джамия, две симетрични квадратни религиозни училища и редица магазини. Мраморният фонтан в центъра на двора (където вярващите мият ръцете и краката си преди молитва) е изключително богато украсен.

Както и в този случай, постройките на Мимар Синан се придържат към йерархията на династията и стандартите на архитектурния етикет: всяка структура е внимателно изчислена, а всеки елемент е проектиран така, че да допълва останалите.

Ще успее ли Турция да обърне посоката на икономиката си

Османската архитектура придобива известност по времето на Микеланджело. Ако питате турците, те смятат, че техните джамии са били двигател на църквостроенето по цял свят. Местните гидовете отбелязват, че всички джамии по света са копие на Света София. Потвърждавайки това в житието си, Синан пише, че цял живот е искал да построи нещо, което да я надмине, но никога не е успял. Благодарение на този пример, който той почти маниакално е преследвал през годините, джамиите му се характеризират с централен основен купол и няколко по-малки, които поддържат симетрията.

Стремейки се към съвършена пропорция, той подрежда и минарета, които насочват острите си, идеално изправени върхове към небето. Въпреки че нито една джамия не е надминала архитектурният успех, който е Света София, Селимие е по-голяма по мащаб и се смята за най-близкото до нея произведение. В света на архитектурата тя се счита за уникална по рода си структура и има някои от най-добрите примери за изработка от камък, мрамор, плочки, дърво и перли.

Синан е смятал, че джамията Шехзаде Мустафа е неговата първа стъпка - началото на стила му. За комплекса Сюлеймание в Истанбул той вече претендира, че е достоен архитект. За Селимие обаче е категоричен, че това работата на живота му.