За инвеститорите, които през последните години масово бягат от Турция, може би вече е време да се върнат.

Това показва последният доклад на Citi за икономиката в страната, цитиран от CNBC.

След повече от половин десетилетие драматично обезценяване на лирата, прегаряне на валутните резерви и нестандартна парична политика, турската икономика има тежки и болезнени белези.

Официалните данни от април сочат, че инфлацията в 85-милионната страна е близо 70%, турците трудно могат да си позволят основни стоки, а лирата е загубила близо 81% от стойността си спрямо долара от този момент през 2019 г. насам.

Упражнявайки строг контрол върху Централната банка, президентът Реджеп Тайип Ердоган през последните години отказваше да повиши лихвените проценти, наричайки ги "майката на всяко зло" и настоявайки, противно на икономическата ортодоксалност, че понижаването им е начинът да се охлади инфлацията, което в крайна сметка доведе до обратния резултат.

Новите назначения на икономическия и банков екип отпреди година изглеждат посветени на обръщането на съдбата на Турция, независимо колко болезнен е процесът. Централната банка наблюдаваше агресивно кумулативно увеличение на лихвените проценти с 3650 базисни пункта между май 2023 г. и януари 2024 г., и ги повиши отново през март до 50%, допълва CNBC.

Тогава финансовата институция заяви, че "строгата парична позиция ще бъде поддържана, докато не стигне до значителен и устойчив спад в основния тренд на месечната инфлация".

Инвеститорите забелязват това.

"Преминаването на властите към нормализиране на политиката засили интереса на инвеститорите към турски активи", се казва в доклада на Citi.

Банката смята, че представянето на турската лира, както и на държавните и корпоративните облигации на страната, ще се определя главно от "успеха да възстанови очакванията, което ще бъде от решаващо значение за дезинфлацията и дедоларизацията; ясна стратегия за постепенно прекратяване на неконвенционални регулаторни мерки и надеждна фискална консолидация, която ще бъде от съществено значение за процеса на дезинфлация и корекцията на текущата сметка", пишат нейните анализатори.

Предприемането на правилни политически стъпки в тези области ще бъде от решаващо значение за "макроикономическата видимост, повишаването на инвеститорските нагласи и привличането на така необходимия приток на висококачествен капитал", смятат от банката.

По отношение на лихвените проценти анализаторите от доклада добавят: "Смятаме, че Централната банка е на правилния политически път, а паричната политика може да остане сравнително строга за по-дълго време, отколкото понастоящем се оценява от пазарите."

Въпреки че инфлацията в Турция се ускори до близо 70% на годишна база през април, някои икономисти отбелязаха, че увеличението всъщност е малко по-малко от очакваното, което предполага, че ценовият натиск може би отново е отслабнал.

Много икономисти виждат спад на инфлацията в страната през втората половина на тази година, но не очакват намаляване на лихвените проценти до 2025 г.

Рейтинговите агенции вече отразяват "нормализирането на политиката и фундаменталните подобрения", които Турция прави, се казва в доклада на Citi, като се предвиждат по-положителни предстоящи рейтингови прегледи.

Все пак, като се има предвид бурната история на турската политика и честата непредсказуемост на нейното ръководство, в доклада си, банката добавя: "Смятаме, че кредитният рейтинг на Турция е ограничен главно от институционалните и политическите рискове."