Учените може би най-накрая са разгадали загадката с малките предни крайници на Тиранозавър рекс – характеристика, която дълго е изглеждала несъразмерна за най-могъщия динозавър и е предизвиквала над век научни дебати относно предназначението и еволюционната ѝ история.

С дължина от около метър ръцете на Т-рекс са били по-малко от една трета от дължината на краката му и са изглеждали непропорционални спрямо тяло, което при възрастните е достигало над 12 метра.

Т-рекс е само един от многото месоядни динозаври с подобна анатомия. През годините учените са предлагали различни теории за функцията на тези крайници – от задържане на плячката до привличане на партньори по време на ухажване. Нови изследвания предполагат, че ръцете са се смалили, за да се намали рискът от случайни ухапвания при масово хранене, докато друга утвърдена теория твърди, че те са рудиментарни органи без практическа функция. До момента обаче липсваше категоричен научен консенсус.

Ново проучване, публикувано на 20 май в Proceedings of the Royal Society B, цели да разреши този дебат. Анализът на 85 вида динозаври показва, че малките ръце са еволюционен компромис, причинен от развитието на друга част от тялото, изискваща повече ресурси – черепа.

„Ако сте динозавър с много масивен и здрав череп, шансовете са, че ще имате много малки предни крайници“, обяснява пред CNN Чарли Роджър Шерер, докторант в катедрата по науки за Земята в Юнивърсити Колидж Лондон (UCL) и водещ автор на изследването. „Няма значение колко сте големи – може да тежите 1 тон или 10 тона. Силният череп върви в комплект с относително малки ръце.“

Според Шерер еволюцията приоритизира определени характеристики, като разпределя енергийните ресурси на организма.

„Ако стратегията ви е да използвате главата си, за да поваляте едра плячка, нямате нужда да изразходвате енергия за поддържане на дълги ръце с нокти. Еволюцията на практика казва: „Вече нямаме нужда от тези ръце, затова ще ги смалим и ще насочим повече енергия към поддържането на здрав череп, който да служи като основно оръжие.“

За да стигнат до това заключение, изследователите са измерили костите на предните крайници и черепа на 85 вида динозаври, използвайки фосили и данни от научната литература.

Екипът е разработил нов метод за количествено определяне на здравината на черепа, като е разгледал фактори като общ размер и маса, начин на свързване на костите и сила на захапката.

При подреждането на видовете по тази скала Т-рекс заема първо място, следван от Tyrannotitan – друг масивен хищник, живял на територията на днешна Аржентина около 30 милиона години преди Т-рекс.

Освен при тиранозавридите, корелацията между големи, здрави черепи и малки предни крайници е открита в още четири групи динозаври – цератозавриди, мегалозавриди, абелизавриди и кархародонтозавриди. Всички те са големи двуноги хищници (тероподи), живели в период от около 180 милиона години.

Този нов анализ показва, че смаляването на крайниците не е случайно, а еволюционна стратегия, проявила се при различни, несвързани видове в продължение на дълъг период.

„Отглеждането на различни органи и части от скелета е много „скъпо“ от енергийна гледна точка. Ако някои органи, като предните крайници, играят по-малка роля, става по-изгодно размерът им да се редуцира, а енергията да се инвестира другаде“, коментира пред CNN Стефан Лаутеншлагер, старши преподавател по палеобиология в Университета в Бирмингам, който не е участвал в проучването. По думите му големите тревопасни не са последвали тази тенденция и са запазили дългите си предни крайници, вероятно защото са им били нужни за хващане на растителност и за защита.

Стив Брусате, професор по палеонтология в Университета в Единбург, описва Т-рекс като „гигантска сухоземна акула, която е вършила цялата работа с огромната си глава“.

„Това е повтаряща се тема в еволюцията на динозаврите – големите хищници стават все по-масивни, черепите им се издуват до огромни размери, а ръцете им закърняват“, обобщава Брусате.