Мартин Скорсезе умее да се забавлява.

Дори и да не сте гледали нито един от филмите му, този факт можете да научите от TikTok, където режисьорът често се появява в забавни видеа, заснети от най-малката му дъщеря Франческа, разказва Financial Times.

В едно от последните видеа двамата пресъздават сцена, вдъхновена от популярната песен на певицата PinkPantheress Illegal, която е тренд в приложението.

@francescascorsese The “Illegal” challenge, but make it #cinema 🤝 #illegal #martinscorsese #fyp #dadsoftiktok ♬ L.Boccherini, Minuet from String Quartet No.5 in F major - AllMusicGallery

Днес, на 82 години, Скорсезе позира пред камерите със своята характерна мимика, повдигайки веждите си досущ като кукла от The Muppets – ефект, който перфектно съответства на образа му на усмихнатия майстор.

„Той е истински шегаджия“, добавя Франческа в друг пост.

Тази негова страна е напълно видима и в документалната поредица Mr Scorsese, режисирана от Ребека Милър – мащабен петчасов портрет, който рисува живота и същността на режисьора. Във всеки епизод Скорсезе се появява на екрана – откровен, жив и енергичен.

Не бива да се плашите от продължителността, защото продукцията на Милър има леко докосване. Тя напомня на зрителите колко велико е изкуството на Скорсезе, без да ги кара непременно да си го пускат отново. Неговата биография тече динамично, въпреки епичния мащаб – пълна с възходи, падения и молитви. С други думи – истинско филмово приключение.

GoodFellas покорява феновете още през 1990 г., но все още някои подробности около създаването на лентата не са ясни

„Добри момчета“ с пистолети: 35 години след насилието и блясъка на Скорсезе

Но зад тази усмихната страна стои и друга история.

Сред великите режисьори днес Скорсезе е един от най-обичаните. Но той не винаги е бил възприеман и разбран по този начин. В миналото името му често се свързва с противоречия и дори скандали.

През 1988 г. филмът Последното изкушение на Христос води до протести заради обвинения в богохулство – дори пожар в парижко кино, който ранява няколко души.

По-рано името му е било замесено и в опита за покушение срещу президента на САЩ Роналд Рейгън – нападателят Джон Хинкли-младши твърдял, че е вдъхновен от филма на Скорсезе Шофьор на такси.

Днес филмът е смятан за класика, но при премиерата си шокира публиката. Най-неочакваната му сцена е тази, в която самият Скорсезе застава пред камерата и произнася монолог, толкова мрачен и наситен с насилие, че дори героят на Робърт Де Ниро изглежда притеснен.

Големите началници в студиото са ужасени от творбата на Скорсезе. Не стига, че филмът е мрачен и напрегнат, а и завършва с кървава баня. И поставят условие – сцените с насилието в края да се изрежат

Марти, не си купувай пистолет! Как Скорсезе спасява „Шофьор на такси“ от цензура

В Mr Scorsese обаче тези сцени липсват – сериалът е замислен като „празник“ на живота му.

Въпреки това Милър не прикрива неговите „мрачни настроения“ и изблици на гняв. Бившата му съпруга Изабела Роселини си спомня как той понякога се събуждал, отварял едното си око и започвал да псува още преди да е станал от леглото. „Светец и грешник по едно и също време“ – така го нарича тя.

Скорсезе е човек на контрастите. Израснал е в бедните квартали на Ню Йорк, между църквата и мафията. Като дете е служил в църквата, но достатъчно закъснявал за службите, за да развие католическа вина за цял живот.

Тежката му астма го държи по-често в киносалоните, отколкото навън – там, където е било хладно през горещите лета. По-късно именно киното отново го спасява – през 1978 г., след десетдневен престой в болница заради злоупотреба с кокаин, Робърт Де Ниро го убеждава да се върне към живота и да заснеме Разяреният бик.

Въпреки че е сред най-влиятелните американски режисьори, Скорсезе никога не напуска Манхатън. Той е нюйоркчанин до мозъка на костите си, и макар да е режисьор с изтънчен костюм, душата му принадлежи на уличен артист.

САЩ са много млада държава, още пълзим, не сме се научили да ходим и да говорим, заяви режисьорът от сцената на Филмовия фестивал в Таормина, връщайки се към корените си в Сицилия

Скорсезе: С изключение на коренните американци, всички сме или имигранти, или техни деца и потомци

И все пак, макар да презира Холивуд, Скорсезе винаги е жадувал неговото признание.

След пет неуспешни номинации за „Оскар“, той получава приза едва през 2007 г. за От другата страна – един от по-слабите му филми, по думите на критиците.

Но той винаги е умеел да оцелява – да договаря, да лавира, да превръща публичната си личност в капитал. По този начин се превръща в символ – в Папата на киното, както мнозина го наричат. И когато се появяват стрийминг платформите, той ги използва, вместо да им се противопостави: Ирландецът е платен от Netflix, а Убийците на цветната луна – от Apple.

Днес той е едновременно майстор на изкуството и на търговията – двете големи сили, които задвижват киноиндустрията. И въпреки че продължава да изпитва вина, това чувство често ражда гениално изкуство.

Може би затова новите поколения познават името му не от Шофьор на такси или Разяреният бик, а от Вълкът от Уолстрийт – филм, който чрез своята завладяваща енергия и ирония описва алчността и падението, но в същото време ги превръща в зрелище, от което не можеш да откъснеш поглед.

А в Mr Scorsese Леонардо ди Каприо си спомня за снимките на филма: „Имаше маршируващи оркестри, маймуни на ролкови кънки и Марти, който се забавляваше през цялото време.“