Преди филмовия фестивал във Венеция през 1990 г. Мартин Скорсезе е леко притеснен. Предишният му филм „Последното изкушение на Христос“ получава доста противоречиви отзиви. Имало е протести от недоволни християни пред студиото „Universal Studios” в Лос Анджелис, имало е напрежение. Сега му предстои да представи новия си филм със заглавие „Добри момчета“ (GoodFellas).

Отзивите за тази лента също са противоречиви. Имало е няколко прожекции пред отбрана публика. Част от зрителите са си тръгнали още в началото заради сцената, в която Джо Пеши убива човек, намушквайки го многократно с голям кухненски нож.

Но притесненията на Скорсезе са безпочвени. Само след няколко години GoodFellas ще бъде считан за класика не само от публиката. Заради този филм режисьорът печели редица награди, а Пеши - „Оскар“ за поддържаща роля.

Десет години след излизането му на екран филмът е включен в списъка на Националния филмов регистър с творби с културно-историческо и естетическо значение.

Как се случва всичко това? Минали са 35 години откакто GoodFellas покорява феновете, но все още някои подробности около създаването на лентата не са ясни, пише BBC. Филмът е базиран на бестселъра Wiseguy с автор Никълъс Пиледжи. Книгата излиза от печат през 1985 г. и разказва историята на Хенри Хил, в чиято роля влиза покойният Рей Лиота.

Както сам разказва Хил, той от малък мечтае само да бъде гангстер. Воден от тази амбиция, като тийнейджър Хенри се сближава с Джими Конуей (героят на Робърт де Ниро, а в реалността – мъж на име Джеймс Бърк) и с Томи Де Вито (героят на Пеши).

Големите началници в студиото са ужасени от творбата на Скорсезе. Не стига, че филмът е мрачен и напрегнат, а и завършва с кървава баня. И поставят условие – сцените с насилието в края да се изрежат

Марти, не си купувай пистолет! Как Скорсезе спасява „Шофьор на такси“ от цензура

Мафиотската кариера на Хил започва с продажба на контрабандни цигари, за да премине през крупни кражби, отвличания, палежи и брутални убийства. През 1978 г. заедно със своите приятели Хил успява да отмъкне 5 млн. долара от офисите на Lufthansa на летище JFK в Ню Йорк.

Въпреки гангстерските му успехи (а може би и точно заради тях), животът на Хил затъва все повече в параноя, захранвана от кокаин. След като е арестуван с голямо количество наркотици, той се съгласява да сътрудничи на разследващите, които пък му обещават нов живот под нова самоличност.

Скорсезе, който вече се е занимавал с гангстерската тема в „Mean Streets” през 1973, решава да се върне на същата вълна след като прочита книгата на Пиледжи, защото я намира за много честна. Впечатлен именно от това, режисьорът много държи филмът да е максимално автентичен и дори кани прокурора Едуард Макдоналд да изиграе самия себе си. Води дълги часове разговори с Рей Лиота и Хенри Хил, за да постигне игра, максимално близка до реалността.

„Всички бяхме изправени пред една и съща дилема. Участвахме във филм, който трябваше да е максимално истински“, ще каже по-късно Лиота.

Убеждението на неговия герой Хил е, че гангстерският живот винаги е съблазнителен и лъскав. За да бъде показано това, Скорсезе заснема триминутен кадър, в който Лиота и Лорейн Брако, която играе съпругата му Карън, отиват в нощен клуб. Хенри не чака по опашки, предлагат му специална маса, черпят го с питие, а той разхвърля пари наляво и надясно. И всичко това, защото е част от мафията.

„Гангстерът винаги е бил митологизиран по определен начин, защото се противопоставя на държавата и на официалната власт“, казва Робърт де Ниро, който играе Джими Конуей.

Той също често си говори с Хил. По онова време бившият гангстер още се крие от някогашните си приятели и почти никой не знае къде точно се намира.

„GoodFellas” обаче не е само блясък. Лентата показва и бруталното насилие, което владее света на гангстерите. И, типично за Скорсезе, го показва без опит за цензура. Де Вито (Пеши) пита майка си (в чиято роля всъщност е майката на Скорсезе) дали може да вземе назаем големия ѝ кухненски нож. Блъснах една сърна по пътя, обяснява той, и копитото ѝ заклещи между гумата и калника. Взима ножа, а по-късно с няколко удара довършва полуживия си враг, когото вози в багажника.

Може би най-известната сцена от „GoodFellas” е онази, в която Пеши пита защо е смешен (Funny how?). С майсторска актьорска работа той сменя настроението от приятелски разговор до ужасяваща заплаха само с изражението на лицето и тона на гласа си. Тази сцена не е част от книгата на Пиледжи. Тя е разказана на Скорсезе от самия Пеши, който пък бил очевидец на подобна случка години по-рано.

Скорсезе много държи кадрите да пресъздават точното настроение, поради което са хвърлени големи усилия и в операторската работа, и в монтажа. Голяма част от кадрите са снимани „от ръка“ или пък са фокусирани върху лицата на героите, за да покажат емоцията и настроението им.

Засилваната от кокаина параноя за следене на Хил е пресъздадена от насечени кадри с резки движения на героя. Всичко се успокоява, когато го арестуват. А той самият е спокоен, защото е очаквал, че ще дойдат не полицаи, а убийци. Но ченгетата са много по-шумни. „Ако бяха мафиоти, изобщо нямаше да ги чуя“, казва Хил.

GoodFellas не е просто поредният гангстерски филм. Той е много различен от „Кръстникът“, най-вече защото не се фокусира върху високите етажи на мафиотските структури. Това е разказ за уличните момчета, които се опитват да се издигнат в хранителната верига на криминалния свят и преследват целите си безмилостно.