Защо Идиана Джоунс носи очила? И още въпроси за грешките на киното

Откакто през 1962 г. на екран излиза първият филм от поредицата за Джеймс Бонд, зрителите гледат един и същи разказ, макар и с вариации. Злодеят винаги има пъклен план да покори света и не се притеснява да го разкаже на 007. В първия филм дори го кани на вечеря.

В някои други агентът не е в толкова удобна позиция. Понякога е заплашен от мъчителна смърт, друг път е вързан и измъчван. И докато злодеят му споделя плановете си в подробности, Бонд обикновено решава проблема с бърз изстрел, а след това осуетява замисленото.

Как е възможно лошият да прави винаги една и съща грешка?!

И защо Индиана Джоунс носи очила? Те са заспали на носа му в „Похитителите на изчезналия кивот“, докато чете лекция пред студенти. Но защо са му? Никога във филмите не е споменавано Инди да има проблеми със зрението. Още един въпрос – защо Индиана счита себе си за учен-археолог след като всичките му действия го показват като иманяр или крадец на реликви?

Когато става дума за филми, могат да се задават още много такива въпроси. Повечето не са точно грешки, но спокойно могат да се нарекат дупки в сценария. Например как Анди Дюфрейн („Изкуплението Шоушенк“) успява да скрие цял тунел в стената на затвора с един обикновен плакат?

От години бившият преподавател по философия Хуан Алонсо събира гафове, направили му впечатление при гледане на любими филми, разказва El Pais. Той започва с класики от 40-те години на миналия век като коледния „It’s a Wonderful Life“, за да стигне до поредици като „Властелинът на пръстените“ и „Джурасик парк“.

В крайна сметка Алонсо описва находките си в книга.

Но той не се задоволява само да посочи глупавите грешки и да им се подиграе. Като истински учен, по-нататък той описва историческия контекст, а и философския.

Тук не става дума за очевидно технически гафове като пълна и празна чаша в една и съща сцена при смяна на кадъра или разлика в стрелките на часовника на стената. Нито пък за газовата бутилка на една от колесниците при битките в Колизеума в „Гладиатор“. Да, наистина има такъв гаф, може да се види много ясно при правилния стоп кадър. Очевидно конските сили не са били достатъчни.

„Аз събирам фундаментални грешки, които те карат да си кажеш: „Ама чакай малко“, разказва Алонсо.

Бари Линдън: Мъчителният шедьовър, който надживя критиката

И така в допълнение на въпроса защо Бонд никога не го убиват, Алонсо се пита и защо в мюзикъла Seven Brides for Seven Brothers един от героите изобщо не танцува. Все пак е мюзикъл, нали? Отговорът – въпросният актьор е бивш бейзболист, тъкмо прохождащ в киното по онова време и не особено уверен в способностите си.

Ето и още един въпрос, този път за „Властелинът на пръстените: Двете кули“. Защо след като джуджето Гимли си признава, че никак не го бива в ходенето, не изостава от Арагорн и Леголас? Или защо стрелите на Леголас никога не изпадат от колчана, макар често да изпълнява сложни акробатични движения?

След като години наред събира филмови гафове, сега Алонсо призовава и читателите си да правят същото. Техните открития той не включва към собствения си списък, но „аплодира“ всяка находка, както сам се изразява.

Един такъв пример е плакатът на Анди Дюфрейн от „Изкуплението Шоушенк“. Не само че прикрива тунел в стената, но е и грижливо залепен в четирите края, за да не се мести от въздушното течение от дупката. Как Анди успява да направи това, след като копае стената всеки ден?

Друг пример – защо в „Денят на независимостта“ е използван разработен от човек компютърен вирус, за да деактивира защитата на корабите на извънземните. Другата цивилизация не беше ли по-напред в развитието на технологиите?

А какво ще кажете за Арнолд Шварценегер в „Конан Варваринът“, който учи философия? За какво му е след като решава всички проблеми с юмруци и меч?

И накрая един пример за умишлено, но не особено адекватно объркване на зрителя – в началото на „Спасяването на редник Райън“ се създава впечатление, че разказвачът на историята е героят на Том Ханкс – капитан Джон Милър. Едва в края се разбира, че остарелият мъж, с когото започва филмът, всъщност е самият редник Райън, спасен навремето чрез саможертвата на Милър и останалите от ротата му.

Този списък вероятно може да бъде продължен. Защото киното, макар и да е произвело множество шедьоври, е дало на света и немалко гафове. Понякога дори великото изкуство и гафът съжителстват в една и съща лента.