„Това е руса коса, Даниел. И може да ти докара само бели“.

С тази паметна реплика от втория сезон на The Newsroom учител обяснява на чернокожо дете от Африка, което за първи път вижда руса жена, с какво се е сблъскало. Но без повече спойлери, темата тук не е този фантастичен сериал, а блондинките. И по-точно как превзеха света и защо на русата коса днес се гледа почти като на оръжие.

Образът на жената-изкусителка е стар колкото света. Допреди сто години обаче представата за нея и във филми, и в снимки, и в изкуство е различна. Обикновено фаталната дама е тъмнокоса, пише BBC. След това обаче в киното си пробиват път други образи. В САЩ това е Мерилин Монро, а във Великобритания – Диана Дорс. И двете пищни, и двете – платинено руси.

„В един момент русото започва да става толкова значимо, че не може да се пренебрегва. За мен то и до днес определя лица и образи“, казва историкът Линда Нийд, автор на книгата „British Blonde: Women, Desire and the Image in Postwar Britain“, в която изследва точно този феномен.

Всъщност русата коса не се появява от нищото като мода. Западната култура, казва Нийд, е изградила цяла митология около русата жена – от религията и приказките до изкуството и рекламата, разказвайки истории за това какво означава да си блондинка. Но едва през 30-те години на миналия век се появяват филми като „Платинената блондинка“ (Platinum Blonde, 1931) и „Бомба“ (Bombshell, 1933). С тях започва налагането на идеята, че ако си блондинка, си опасна почти като бомба. Хем идеал, хем заплаха.

Преди 41 години филмът на Милош Форман печели 8 награди Оскар, но зад историческите неточности стои по-дълбока метафора - борбата на Моцарт срещу завистта и репресиите като огледало на съветската цензура и конфликтите на студената война

Амадеус: Изкуството да превърнеш музикалната вражда в политическа метафора

През 40-те години походът на блондинките по киноекраните продължава. В „Студена блондинка“ (Blonde Ice) от 1948 г. Лесли Брукс изневерява, мами и убива. Познат ли звучи този сюжет? Вероятно защото 44 години по-късно Шарън Стоун влиза в същия образ, но в „Първичен инстинкт“. И се превръща в суперзвезда. И, да, също е руса.

„Русото се проектира като идеал в рамките на западната представа за красота“, казва Нийд.

Това, разбира се, може да е и проблем. Вземете идеологии като тези за превъзходството на бялата раса. Или един съвсем пресен пример – кампанията на American Eagle с участието на Сидни Суини. Заради играта на думи с I have great jeans, което на английски звучи и като „Имам страхотни гени“ в САЩ се подпали скандал на едва ли не расова основа с твърдението, че една кампания рекламира „страхотните гени“ на бялата раса.

Но да се върнем на темата. Десетилетието на Мерилин Монро са 50-те години. Кариерата ѝ е в пик, а образът – навсякъде. Все повече жени искат да приличат на нея. Това пък кара козметичните компании да засилят рекламата на бои за коса. Една от тях дори гласи: „Ако имам само един живот, нека го изживея като блондинка“.

Монро умира през 1962 г. на едва 36 години. Смъртта ѝ обаче никак не помрачава публичния ѝ образ. Тъкмо обратното, интересът към нея стига невероятни нива, а днес тя е считана за поп културен феномен.

Ще имате нужда от помощ, за да стигнете до бункера си в Нова Зеландия. А тези, които ви помогнат, също ще искат да дойдат, пише в саркастичен коментар драматургът Дейвид Мамет

„Извинете, господа милиардери - няма спасение“ – един драматург за безполезността на бункерите при апокалипсис

Да се изрусиш обаче не е достатъчно. За да станеш като Монро или поне да се доближиш до нея, се изисква и много работа. Това установява британската актриса Даяна Дорс. Макар че се опитва да блести със собствена светлина, тя често е считана за „подгласничка на Монро“, пише Нийд.

Барбара Уиндзор, която гради кариера в същото време, също е руса. Тя обаче залага на комедийните роли, а образът на глуповатата блондинка като че ли я преследва непрекъснато. През 60-те години един британски вестник описва нейно изпълнение по следния начин: „Впечатляваща смесица от фалшива невинност и явна сексуалност“.

Стереотипът с глупавата блондинка ще се вкорени дотолкова в западната култура, че от един момент нататък започва да става абсурден. След като е налагал десетилетия образа на русите жени, Холивуд сякаш решава да се надсмее над себе си. Рийз Уидърспун влиза в главната роля в „Професия блондинка“, за да покаже, че русото може да е и абсурдно, и забавно.

Всъщност често пъти жените, които налагат чрез роли такъв образ, в реалността нямат общо с него. Най-яркият пример е Монро. Тя е интелигентна, чувствителна и емоционална. Иронично е, но това е запаметено и в един от филмите ѝ (Gentlemen Prefer Blondes), когато тя казва:

„Мога да съм умна когато трябва. Но мъжете не харесват това“.

Умна блондинка, въоръжена с шило за лед и готова да убива, изиграва Шарън Стоун. А Никол Кидман в To Die For стига до крайности, за да стане известна. Може би като напомняне, че русите жени не бива да бъдат подценявани, защото могат да са и умни, и опасни.