В продължение на много години американският драматург, писател и режисьор Дейвид Мамет пилотира самолет от летището в Санта Моника, само на две мили от дома му.

„Казвах на един друг пилот, че едно от предимствата на това да имам лиценз да управлявам самолет е възможността да изведа семейството си при обществен срив. Той се съгласи, но отбеляза, че най-трудни ще бъдат последните сто метра преди самото летище.“

Така започва есето си за The Wall Street Journal Мамет по повод информацията, че американски милиардери са си подготвили бункери в Нова Зеландия в случай на апокалипсис. Грижливо заредени с всичко необходимо - въздух, вода, храна, забавления - тези скривалища са готови да приютят свръхпривилегированите.

„Всичко това звучи добре, но фантазията им е обречена. За какъв точно брой хора си представят, че ще осигурят транспорт, защита и доживотно обслужване?“, пише Мамет, който е печелил наградата „Пулицър“ и има номинации за „Тони“ за пиесите си Glengarry Glen Ross и Speed-the-Plow. Мамет е и част от сценарните екипи на холивудски продукции, сред които Недосегаемите, Ханибал, Да разлаем кучетата и много други.

Драматургът дава пример с мамелюците, издигнати от роби първо до ранга на охранители, а после и до администратори. „Всичко вървяло добре, докато мамелюците не направили сметката и не осъзнали, че нямат нужда от своите владетели“, отбелязва саркастично авторът.

Някои от пилотите на милиардерските самолети за бягство със сигурност ще имат семейства, продължава той.

Един щастливо женен пилот логично ще настоява да вземе и семейството си, вместо да ги остави да загинат. Богатството на милиардера няма да му помогне - не може да избяга без пилота, нито да плати толкова, че някой доброволно да жертва близките си.

Getty Images | Дейвид Мамет

Разбира се, богаташите ще имат въоръжени охранители, за да се уверят, че техните собствени семейства ще се качат първи на борда. Но няма ли и охранителите да поискат да вземат и своите близки? Разбира се, че ще поискат, пише още драматургът.

Той продължава със следния сценарий:

Наземният персонал, който подготвя самолетите, по същата логика също ще иска да дойде. Ако оставането означава сигурна смърт, какво имат да губят, ако настояват да ги вземат? Какво ще направи богаташът - ще им спре заплатата? Самолетът е единствената възможност за бягство.

Но има и ограничение. Самолетът може да носи само определено тегло. Ако се претовари, няма да излети. В даден момент, за да се попречи на нови хора да се качат, ще трябва да се използва сила, коментира Мамет и изтъква следното прозрение:

И тогава охранителите ще осъзнаят, че са новите „просветлени мамелюци“.

Ако само те могат да поддържат реда, а парите вече не значат нищо, защо изобщо да се нуждаят от работодателя си? В самолета той ще бъде просто мъртво тегло - а в бункера в Нова Зеландия - още една безполезна уста за хранене.

Мамет продължава:

Хората, които обслужват, изграждат и охраняват убежището, ще настояват да бъдат приютени - ако вече не са се барикадирали вътре и не са заключили милиардерите отвън.

Критиците предупреждават, че тези бункери създават фалшива представа, че ядрената война може да се преживее

Все повече американци си строят противоядрени бункери. Но помагат ли те наистина?

В саркастичния си коментар Мамет прави препратка и към старите британски лордове, които, подобно на днешните богаташи, са били експлоатирани не само от слугите и доставчиците си, но и от хората, които уж е трябвало да ги пазят от такива злоупотреби. По думите на автора икономът си взимал комисионна от завишените цени на месаря, а личните купувачи на милиардера - от търговците на луксозен „боклук“.

Profit.bg

Свръхбогатите се готвят за края на света с бункери и частни армии

Отдалеченото собственичество ражда злоупотреби, продължава Мамет. Дава пример с Джеймс Гордън Бенет младши (1841–1918) – богаташ, алкохолик и ексцентрик. Макар и рядко да се появявал в Париж, домът му във френската столица функционирал все едно той е там. Прислугата имала заповед всяка вечер в 23:00 часа да слага до леглото му чаша топло мляко и бисквитка. Правели го години наред, въпреки че никой не идвал да яде бисквитката и млякото изстивало.

Може да си мислите, че в даден момент са пропуснали вечер или две, за да не прахосват напразно. Но очевидно не са. Защото пропускането би ги изложило на риск да бъдат предадени от друг прислужник - както и всяко небрежно изпълнение на задълженията или дори подигравателна гримаса. За да бъде поддържана илюзията без намек за сарказъм, трябвало е да се потискат дори нелоялни мисли. Защото и мислите можели да бъдат разпознати и да доведат до донос.

Нишов текст за инвестиции от 90-те години разкрива защо влиятелните лидери в технологичния сектор са обсебени от края на света

Илюзията за „суверенния индивид“: Какво обединява милиардерите в очакване на апокалипсиса

Но ако от Ню Йорк дойде вест, че Бенет е в кома, от която няма да се събуди, или е толкова пострадал, че няма да се върне - парижката прислуга незабавно ще се превърне в заговорници. Ако господарят не се връща, но парите продължават да текат, ресурсите за вечерната закуска спокойно могат да бъдат използвани за лична облага. Тук Мамет рисува сле

При първата им сбирка в кухнята ще възникнат два въпроса: колко може да се открадне, без да се забележи, и как да се разпределят кражбите.

Така кухнята се превръща в революционния „Жьо дьо Пом“, вярната прислуга - в Комитет по обществена безопасност, а тяхната конституция - в споразумение на крадци, пише Мамет и завършва по следния начин: „Вижте също четирите години от управлението на Байдън.“