Прегръдка с лимит: Летище в Нова Зеландия ограничава сбогуванията до 3 минути
Мярката предизвика поляризирани реакции, включително обвинения в нарушаване на човешките права
Емоционалните сбогувания са обичайна гледка на летищата, но пътниците, напускащи град Дънидин в Нова Зеландия, вече ще трябва да побързат.
Това се дължи на въведеното от властите триминутно ограничение на прегръдките за довиждане в зоната на летището.
Мярката има за цел да предотврати продължителните сбогувания, които могат да причинят задръствания, съобщава AP.
„Максималното време за прегръдка е три минути“, предупреждават табелите пред терминала и добавят, че тези, които търсят „по-мило сбогуване“, трябва да се насочат към паркинга на летището.
Ограничението беше наложено през септември, за да „се осигури гладко движение на нещата“ в обновената зона за пътници пред летището, заяви изпълнителният директор Дан Де Боно. Това е начинът на аеропорта да напомни на пътниците, че зоната е предназначена само за „бързо сбогуване“.
Според Де Боно знаците са предизвикали поляризация сред потребителите в социалните медии.
„Бяхме обвинени, че нарушаваме основни човешки права и как смеем да ограничаваме колко дълго някой може да се прегръща“, обяснява той, но допълва, че други са приветствали промяната.
Летището в Дънидин разполага със скромен терминал, обслужващ град със 135 000 души население в южната част на Нова Зеландия. Затова и властите са на мнение, че три минути са „достатъчно време, за да спрете, да се сбогувате с близките си и да продължите напред.“, така че да не пречите на останалите и да не се стига до струпване на хора.
Въпреки че много хора признават утехата и радостта, които идват от прегръдката, има и по-широки научни ползи от нея. Прегръдките подобряват настроението, благосъстоянието и дори физическото здраве, като подсилят имунната система, обяснява пред NBC News Майкъл Баниси, ръководител на психологическата наука в Бристолския университет във Великобритания.
Той добави, че триминутният период, предложен от летището, „би трябвало да осигури достатъчно време, за да улесни освобождаването на хормони, които допринасят за тези ползи за здравето и благополучието“.
Въпреки това Баниси казва, че „контекстът и качеството на прегръдката са от решаващо значение“, тъй като „за някои хора времевите ограничения могат да подкопаят естествения, утешителен характер, като потенциално им попречат да изпитат напълно емоционалните и физиологичните ползи от прощалната прегръдка“.
Защитавайки въвеждането на лимит за прегръдки пред Радио Нова Зеландия, Де Боно цитира проучване, според което 20-секундна прегръдка е достатъчна, за да се освободи окситоцин, известен още като „хормон на любовта“.
„Една 20-секундна прегръдка е достатъчно дълга, за да се освободят окситоцин и серотонин, които повишават усещането за щастие. Всичко по-дълго е „неловко“, допълва Де Боно, но уточнява:
„Пътниците не трябва да се притесняват излишно за прилагането на мярката, защото нямаме полиция за прегръдки.“
Посетителите обаче могат да бъдат помолени да се преместят на паркинга, където могат да се гушкат безплатно до 15 минути.