Дейвид Финчър, Брад Пит, Морган Фрийман и градът в разпад: Историята зад „Седем“

„Казвал ли си някога „не“ на роля, за която след това ти се е искало да беше казал „да“?

„Отказах роля в „Седем“. Стори ми се, че сценарият е прекалено демоничен. А после гледах филма. И си казах: „Олеле, прецаках се“.”

Това не са думи на неуспял кандидат за слава в Холивуд. Напротив, казва ги носителят на две награди „Оскар“ и два пъти „Златен глобус“ Дензъл Уошингтън. И макар да е световноизвестен, богат и преуспял, когато го питат за коя роля съжалява, той се сеща първо за „Se7en“.

Това е достатъчно показателно за високата оценка за филма сред хората от киносредите. Но не са само те. През изминалите 30 години, откакто „Седем“ излезе на екран, милиони зрители са признали качествата на този изключителен трилър.

Откъм приходи числата са категорични. При изхарчени 34 млн. долара за създаването му само през първата си седмица по кината филмът печели колосалните за онова време 327 млн. долара.

И макар че Дензъл е прав за демоничната атмосфера на филма, критиците също са във възторг. Един от тях пише в The New York Times, че „дори чувалите за трупове не могат да развалят сценария“.

Три десетилетия по-късно BBC хвърля различен поглед към класиката на режисьора Дейвид Финчър, а именно как във филма са засегнати редица социални въпроси. Впрочем само няколко години по-късно Финчър ще създаде друг шедьовър – „Боен клуб“. Така че успехът му със „Седем“ не е случайност.

Морган Фрийман: Ако се опитате да накарате AI да играе вместо мен, значи ме ограбвате

Действието в „Седем“ се развива в края на 80-те години на миналия век. Това са странни времена: Източният блок е на края на дните си, а в САЩ приключва ерата на Роналд Рейгън. И макар че демокрацията може да обяви победа над комунизма, в Америка нещата съвсем не изглеждат добре.

Няколко години по-рано е преминала една рецесия, много хора са загубили работата и препитанието си. В резултат се регистрира бум на престъпленията и употребата на наркотици, а за капак СПИН набира скорост и взема все повече жертви.

Всички тези теми са вплетени в „Седем“, но те са на втори план. На първи, разбира се, е историята, в която главни герои са Брад Пит, Морган Фрийман и Кевин Спейси. Но за нея – никакви подробности. Все пак има хора, които не са гледали филма. Само ще кажем, че Дензъл е трябвало да играе ролята на Пит – на младия, надъхан детектив, а Фрийман е пенсионерът, който след няколко дни си тръгва от полицията. „Седем“ пък идва от седемте смъртни гряха според Библията.

Сценарият е дело на Кевин Уокър. Написването му отнема три години. Авторът се премества в Ню Йорк през 1986 г. Израснал сред природата на Пенсилвания, той е шокиран от градската бетонна джунгла, завладяна по онова време от престъпност, наркотици и СПИН.

„Всеки път, когато се качвах по стълбище, под обувките ми хрущяха остатъци от флакони за пушене на крек кокаин. Боклукът се трупаше на камари по улиците и след известно време осъзнах, че съм свикнал да чувам стрелба и това не ме впечатлява. В рамките на седмица човек можеше да види какво се случва с изоставена кола: първо чупеха прозорците, после крадяха гумите, а в събота вече беше изгоряла и бе останал само металният скелет. Имах чувството, че това е някаква болест, която се просмуква в душата ми“, казва Уокър пред BBC.

Че в Ню Йорк по това време има сериозни проблеми, се признава и в полицейските доклади. През 1987 г. The New York Times цитира статистика, според която убийствата са се увеличили рязко през предходната година. Още през 1982 г. в една своя реч Рейгън заявява, че много хора му пишат, че се страхуват да ходят по улиците и са прави да се притесняват.

В „Седем“ могат да се открият и следи от Теорията на счупените прозорци – концепция, която е доста популярна в онези години. Най-общо казано, в нея се твърди, че ако в една сграда има един счупен прозорец и той не бъде ремонтиран бързо, скоро всички ще бъдат счупени. Стъпвайки на тази теория, в началото на 90-те години властите в Ню Йорк обявяват война на дребни нарушения като графити по сградите и в метрото, счупени прозорци и др. Изоставените и порутени сгради са задължителен декор в „Седем“.

Сър Антъни Хопкинс: Знаех, че ролята на Ханибал Лектър ще промени живота ми

Но в основата е нещо друго – човешкото нещастие. Уокър разказва, че всеки ден е минавал покрай безброй просещи бездомници, сред които и немалко деца.

„Когато непрекъснато виждаш такива гледки, ставаш апатичен, за да се опазиш от чувството за вина“, казва авторът.

Той рисува именно такава обстановка. В такива условия през 80-те в САЩ се появяват серийни убийци, шокирали света с бруталната си жестокост. Такива престъпления достигат пика си в края на десетилетието, а след това е регистриран спад, най-вече заради все по-категоричните действия на властите.

Тонът на тази активност е зададен от самия Рейгън, който предлага редица законодателни промени, за да се увеличат наказанията за множество престъпления. През 1986 г. той обявява, че „правителството минава в настъпление“ срещу наркотрафика. Осем години по-късно Хилари Клинтън, вече първа дама на САЩ, се обявява за „повече полиция, повече затвори и по-строги присъди“. В този смисъл е ясно, че и републиканците, и демократите знаят, че има сериозен проблем.

В „Седем“ е засегната и друга типично американска тема – отношението към религията. Поставени в трудна ситуация както икономически, така и откъм сигурност, все повече хора търсят утеха във вярата. През 80-те скорост набират т.нар. телеевангелисти. Това е особена категория проповедници, които имат свои телевизионни предавания. Използвайки популярността си, те стават много влиятелни, но в същото време някои от тях проповядват откровено шантави идеи като например възстановяване на телесното наказание за децата или идването на Армагедон. Всичко това е засегнато във филма, понякога преувеличено, друг път – загатнато.

В такава среда се ражда „Седем“. Една идея, вдъхновена от социални проблеми и човешко нещастие, е превърната във филмов шедьовър, донесъл световна слава на създателите си.