„Учтивият визионер“ Брунело Кучинели: За етиката на печалбите, уроците от Марио Драги и един съвет към Джорджа Мелони

Брунело Кучинели може да разговаря с всички – дори с мъртвите.

„За последно отидох на гробищата, за да търся един човек, погребан там през 1976 г. Трябваше да му кажа нещо важно, обясних му го подробно“, разказва в интервю за новия брой на Vanity Fair Italia предприемачът, чиято едноименна марка е синоним на класа, стил и елегантност.

С тези, които са до него, с тези, които вече ги няма, и с много други, персонажът му разговаря и във филма „Брунело – учтивият визионер“, който Джузепе Торнаторе снима в продължение на две години и чиято премиера по кината в Италия предстои на 9 декември.

Става въпрос за оригинален и поетичен експеримент, който съчетава исторически реконструкции от авторското кино и свидетелства от документални филми. Започва се от селската къща, където е роден. И завършва с чудото на едноименната марка, италиански еталон за съвършенство, което продължава да расте, въпреки кризата в сектора.

Ако самият Кучинели обаче трябва да се представи само с едно изречение, то би било: „Аз съм Брунело. Мечтата на живота ми винаги е била една и съща: да работя и живея за моралното и икономическо достойнство на човека“.

Признава, че нещото, предизвикало най-силни емоции у него, са трудностите, през които се е наложило да премине семейството му. „Всичко, което направиха на баща ми, трудностите, през които преминахме, това ме вълнува. Когато виждах баща ми унижен, когато не го казваше на глас, а с поглед, ме убиваше. И никога няма да го забравя”.

Баща му си отива от този свят на достолепната възраст от 100 години, но и досега, когато го сънува, Брунело все още чува думите му: „Трябва да бъдеш почтен човек“.

Остава с него до последния му дъх – буквално. Когато осъзнава, че баща му вече си е отишъл, цяла нощ му говори. А след това пише писмо, което завършва с думите: „Скъпи татко, с моето раждане ти изпита любов към живота; с твоята смърт аз изпитах любов към смъртта.“

„Свети Франциск (светецът, покровител на Италия – б.ред.) е единственият, който използва израза „сестра смърт“. Буда не го прави, Исус не го прави. А аз добре разбирам Свети Франциск.“, продължава Кучинели.

Тя създава емблеми на Made in Italy в света на мъжкия бизнес: Историята на Луиза Спаньоли

Фамилията остава най-важното в живота му. Двете му дъщери са заедно в бизнеса с него, а със съпругата си е от 55 години...

„Наричам я първа братовчедка на Шопенхауер. Аз съм неизлечим оптимист, а тя – точно обратното. Тя не е само спътница в живота ми, но и ме научи на търпение, разбиране и чувствителност.”

Но как се поддържат семейството, работата и любовта в продължение на толкова много години?

Не крие отговора:

„Трябва да имаш късмета да не се сблъскваш с нещастия. И никога да не се караш с близките си пред другите. Никога не съм виждал родителите ми, които бяха селяни, да се карат. Казах го на жена ми, когато се сгодихме: домът е място на душата, не на страха, не на трудностите. Ако не е така, се разделяме. Заедно сме от 55 години, от които 42 в брак. И всяка вечер седим един до друг, после аз заспивам, докато тя все още чете книга.“

Той играе фанатици и психопати. В живота обича Пенелопе Крус. И плаче на „Извънземното“

Макар че е предприемач, Брунело Кучинели говори много за човешката душа.

„Свети Бенедикт казва, че умът се лекува с учене, а душата – с молитва и работа. Трябва да посвещаваме време на ученето и ума през целия си живот. Свети Августин пише: „Подреди душата си, защото тя се нуждае от ред всеки ден, точно като една стая“.

А какво е най-лошо за душата?

„Да съдиш. Никога не трябва да съдиш. Свети Франциск не съди Църквата, не я оспорва. Казва: „Аз искам да живея така”. Ако не съдиш, не се караш. А ако не се караш, живееш по-добре. Русо пише: „Никога не бих искал да си представя, че има човек, подобен на мен”.

Всеки от дните му започва в 6:30 ч сутринта с обиколка на строежите в селото, в което живее, Соломео. „Обикалям до 8 ч. Харесва ми да се шегувам със зидарите, с ковачите. Чувствам се като онези възрастни хора, които наблюдават с интерес строителните обекти и задават въпроси или дават съветите си, без да им ги искат.

Иронията, лекотата, радостта – това са фундаменталните неща в живота.

После следва любимата ми закуска: капучино с кроасан. А ако има мандарини и стафиди, както в детството ми, тогава съм наистина щастлив“.

Марио Драги: ЕС трябва да се защитава по-добре в един нов свят, доминиран от войни и безмилостна геополитика

Във филма на Торнаторе сред многото известни личности, има един политик, с когото общува често: Марио Драги.

„Марио Драги е безспорно един от най-невероятните хора, които съм срещал. Той никога не съди, никога не използва неподходящи прилагателни. Учтив е и притежава свещена дарба да се изразява ясно. Положих много усилия да стане президент, но това не се получи.“, разказва дизайнерът, но допълва: „Обичам Матарела, трябва да е ясно (става дума за Серджо Матарела, настоящият президент на Италия – б.ред.). После се връща назад към спомен от времето, когато Марио Драги е министър-председател на Италия.

„Един ден ми се обади по телефона и каза: „Искаш ли да дойдеш да говориш на Г20?“. Веднага се съгласих. Пристигнах в Рим два дни по-рано, затворих се в хотела и останах само на хляб и вода, за да се подготвя. Знаете, аз никога не пиша нищо наготово, винаги импровизирам.

Но в деня на срещата, там беше не само Драги, но бяха и Борис Джонсън, Ангела Меркел и Еманюел Макрон. Драги изнесе много красива реч. През това време се молех на Свети Августин да ми помага. И тогава, както винаги, когато дойде моят ред, просто спрях да се тревожа и се опитах да дам думата на душата си. Докато говорех, виждах как Джонсън ме изучава с поглед под типично разрошената си коса, а Макрон – със своя строг поглед. Накрая погледнах Драги и разбрах, че съм се справил.“

Меркел в Атина: Заради Гърция избухнах в плач на среща на върха

А какво мисли за днешните политици? За Тръмп, Путин и Мелони, например?

„По време на среща във Вашингтон попитаха Обама: „Бихте ли отишли на война?“. Той отговори: „Бих могъл да се въоръжа, за да защитя достойнството на човека“. Всичко е в това как да изкажеш най-трудните неща. Днес виждам ниво на жестокост, което според мен се утежнява от социалните мрежи. Има жестокост в политиката, в семейството, в религията. Ако продължаваме така, няма да стигнем далеч“.

След това дизайнерът уточнява, че не се страхува да коментира съвременните политици – просто не му харесва да съди. Но все пак, отговаря на въпроса.

„Тръмп ми напомня за приятелите от бара, които казват едно, а след това веднага обратното. Налагат ти данъци и след това си най-добрият им приятел. Понякога ми е забавно. За Путин мога да кажа, че ми напомня за една история с атинянина Солон, считан за един от седемте мъдреци на човечеството. Той управлявал Атина толкова добре, че хората го помолили: „Управлявай ни до края на живота си“. Той отговорил: „Не мога, защото иначе ще стана тиранин“. Така че, трябва помним, че исторически никой не слиза жив от трона на тиранина“.

А какво мисли за министър-председателя Мелони?

„По време на една от срещите ни ме попита: „Какво да правя?”. Отговорих ѝ: „Аз плета пуловери, но мога да ти кажа едно. Бъди още по-учтива, по-щедра”. Тя веднага каза, че не може. Тогава ѝ отговорих:

„Както казва Данте, начинът, по който се държиш, обижда още повече. Трябва да култивираш добродетелите на учтивостта”.

Джорджа Мелони на корицата на TIME: Не съм всичко това, което казват за мен

Брунело Кучинели е известен, че плаща на служителите си по-високи заплати от средната за пазара. Обяснява го с това, че трудът трябва да има морално и икономическо достойнство и допълва:

„С малко по-висока заплата печалбите не се променят много“.

Относно модния сектор, който е в криза, цените на луксозните стоки, които никога не са били толкова високи и недоверието от клиентите, той препоръчва да се разгледа общата картина за последните пет, а не две години.

„От 2021 до 2023 г. луксозните марки отбелязаха невиждан растеж и печалби. Сега е в ход естествено коригиране. Аз казвам, че сме прекалили с цените. И също с печалбите. Това не важи само за модата. Трябва да се възстанови етиката на печалбата, която е определяща, защото капитализмът може да върви напред само в крак с цялото общество“.

Аксел Дюма: Властелинът на Hermès, който не се сравнява с конкуренцията

През последния месец неговата компания обаче беше атакувана за предполагаеми нарушения на санкциите, наложени от ЕС на Русия.

„В живота, каквото и да решите да правите, трябва да спазвате правилата на играта. За съжаление, тази атака е нормална. Но трябва да си зададем още един въпрос: Кой наистина спечели от всичко това? И още: защо тази атака идва от място, където няма правила? Както би казал Сократ: „Дълг на този, който говори, е да казва истината“. Не казват истината? Търпение.“

След това разговорът го връща към най-трудния момент в живота му.

„Трудните моменти зависят от това как ги посрещате. Ако трябва да си спомня един наистина труден момент, ще кажа пандемията. На 12 март 2020 г. проведох световна телеконференция с моите служители и всички плачеха. Казах им: „Не знам какво ни очаква, но историята учи, че ще мине. Имаме пари за две години и всички ще получите заплатите си. Моля ви само едно: бъдете гениални, мили, учтиви“. После, сутринта на 15 март, отворих прозореца си и видях първите лястовици да летят след зимата. И си казах: в края на краищата лястовиците винаги се връщат“.

Последната колекция на Краля: Армани си взе сбогом с публиката

Брунело Кучинели е неизлечим оптимист.

Как личност с подобна житейска философия преживява събития като войните и надпреварата за въоръжаване в последните години?

„Аз съм любител на историята. И пред мен е примерът на Тридесетгодишната война, приключила с Вестфалски мир. Този мир не е организиран от великите регенти, а от сътрудници на кралете. Знам, че тези войни ще приключат. И имам доверие в младите хора, в новите поколения и в техните протести.“

Може ли да го видим на улицата да протестира срещу войната?

„Един ден внучката ми ме попита: „Дядо, как искаш да умреш?”. Отговорих: „На площада, развявайки знамето на мира и свободата”. Преди години проучих какво са казвали старите мъдреци за младите хора през вековете. Намерих надписи върху глинени съдове от Вавилон, стихове на Сократ, Сенека, Бокачо...

Всички казват едно и също: нашите млади хора нямат идеали, как ще свършим? Това не е вярно: аз вярвам в новите поколения и виждам епоха на възраждане на хоризонта. Напреднахме с правата на жените, на хомосексуалистите. Трябва да продължим да вървим към бъдещето. Младите ни водят натам“.

Донатела без Versace: Какво е бъдещето на една от най-иконичните личности в модата

А коя е най-голямата лъжа в живота му?

„Когато продавах първите си колекции пуловери лъжех, че имам баща, който притежава фабрика със 72 работници. Ако можех да върна времето назад, бих го направил отново, разбира се.“, отговаря категорично дизайнерът.

Интервюто завършва с мисъл на Федерико Фелини, която вижда над филмов павильон в Чинечита. Фразата гласи: Истинският реалист е визионерът. Кучинели допълва:

„Той е напълно прав: какъв смисъл има животът без визия?“

А кой, в крайна сметка, е мъртвият, с когото последно е „разговарял“ на гробищата?

„Когато купих фермата, в която съм роден и израснал, в Нотариалния акт открих, че имотът има 108 хектара гори. Беше изненада за мен, защото когато живеехме там под наем, собственикът ни забраняваше да събираме дърва за отопление. Трябваше да го правим тайно. Представяте ли си колко е студено зимата? Е, когато най-накрая купих фермата, попитах къде е погребан собственикът. И отидох да видя. Застанах пред гроба и му казах: „Слушай, ние се чувствахме добре в дома ти, но не ни позволяваше да се отопляваме. Не разбирам защо. Надявам се Бог да те пази там, където е решил, че е мястото ти. Но трябва да ти призная: не беше много добър с нас.“

Интервюто с Брунело Кучинели е публикувано в специалния ноемврийско брой на Vanity Fair, в който десет велики личности разсъждават върху миналото, днешните предизвикателства и идеите за бъдещето.