Тя създава емблеми на Made in Italy в света на мъжкия бизнес: Историята на Луиза Спаньоли
Със своя иновативен дух, креативност и усет за предприемачество, тя основава и управлява две от най-престижните марки в италианското производство – от началото на миналия век до днес
&format=webp)
В света на предприемачите марката с печат „Made in Italy“ предизвиква една определена асоциация – за качество.
От десетилетия изразът „Произведено в Италия“ запазва този статут при всички отрасли на производството – започвайки от тежките индустрии до най-леките сектори като хранително-вкусова промишленост, текстил, облекла.
Връщайки се назад във времето, бизнес историята на Италия пази със златни букви имената на визионери, чиито наследници и до ден днешен управляват империи за милиарди долари.
Сред всички тези имена обаче рядко може да се види това на жена. Луиза Спаньоли е забележително изключение.
Надарена с креативност, ум и отличен бизнес нюх, в началото на миналия век тя основава една от водещите марки за шоколадови изделия в Италия, която е такава и в наши дни.
Но това не изчерпва лимита на нейната предприемчивост.
Затова пренася своите нюх, креативност и новаторство в текстилната индустрия, създавайки компания за хуманна обработка на козина от ангорски зайци и превръщането ѝ във вълна. С днешната терминология нейната стратегия може да се определи като един от пионерските методи в полето на устойчивостта и опазването на околната среда.
Да се родиш в бедно семейство не е пречка за собствен бизнес
Луиза Сарджентини не е наследница на аристократична фамилия.
Родена е през 1877 г. в бедно семейство на рибар и обикновена домакиня. Малко след като навършва 20 години се омъжва за Анибале Спаньоли и заживяват в Перуджа, столицата на централния регион Умбрия, където работят като управители на хранителен магазин.
Заедно младото семейство прави първите си стъпки в предприемачеството и едновременно отглежда тримата си синове: Марио, Армандо и Алдо.
През 1907 г. Луиза взема смелото решение да създаде собствен бизнес и така се ражда компанията Perugina в съдружие с Франческо Андреани, Леоне Асколи и Франческо Буйтони, която първоначално произвежда единствено захаросани бадеми и има около 15 служители.

По това време жените в Италия нямат право дори да гласуват, но благодарение на своя предприемачески дух, Луиза преминава всички феминистки бариери за епохата.
Като ръководител тя се отличава не само с качествата на успешен лидер, но и с изключителна емпатия към служителите си. Освен, че им дава право на финансови бонуси, отпуск по майчинство и болнични, построява детска ясла и търговски обекти на територията на фабриката си, за да може жените да са близо до децата и да пазаруват спокойно след края на работния ден.
Бонбоните Baci и една забранена любов
Повратният момент за бизнеса настъпва през 1922 г., когато основателката му е осенена от идеята да не изхвърля неизползваните шоколадови и лешникови стърготини от емблематичния фондан с марка Perugina.
Така създава какаова смес със сърцевина от парченца лешници и я оформя в бонбон с нетипична форма, подобна на кокалчетата на ръцете, заради което го нарича Cazzotto. По-късно Джовани Буйтони ще го преименува на Baciо („Целувка“) , за да остане с това име в шоколадовата история на Италия.

И докато бизнесът печели все повече, Луиза преминава през турбуленция в личния живот. През 1922 г. съпругът ѝ я напуска и тя поема сама управлението на компанията, разчитайки на помощта на синовете си Марио и Алдо.
По това време започва бурна връзка с Джовани Буйтони, син на нейния съдружник Франческо, разказва историята dilei.it. Страстните им чувства се пренасят и в сърцето на бонбоните Bacio (днес Baci), известни с това, че във вътрешната страна на опаковката им има послание с романтична фраза.
Дори тази особеност е дело на Луиза. Легендата разказва, че докато оформя бонбоните, пише кратки съобщения на Джовани, отговарящ за опаковането им, и така се ражда традицията за доза лирическа сладост към шоколадовото изкушение.

Забранената любов нарушава много табута по онова време – за извън брачните връзки, но също и за възрастта, тъй като Джовани е с 14 години по-млад от Луиза. Двамата никога не заживяват под един покрив като семейство, но остават заедно до последните дни от живота на Спаньоли.
Още една любопитна история от шоколадовата фабрика разказва, че за да не изхвърля силно карамелизираната захар, Луиза започва да я смесва с какао.
Резултатът е отличен шоколад, който се продава в евтини блокчета. Във времената на война обаче те са луксозна стока за всички бюджети, но мечтана радост във всеки дом и за всяко дете, когато семействата успяват да си ги позволят.
В чест на майка си Марио нарича шоколада Cioccolato Luisa.
Един много фин заешки бизнес
В края на Първата световна война Луиза Спаньоли се заема с нов проект: отглеждане на ангорски зайци с фина козина, от която добива вълна, а от нея произвежда модни аксесоари като шалове и болера.
Дотогава интересът към ангорската вълна в Италия не е голям, а зайците се отглеждат предимно в чужбина. Луиза обаче започва да ги развъжда в градината на собствената си вила и експериментира с плетенето на прежда, докато не се сдобива с възможно най-финия вариант.
Иновативният метод за придобиване на вълна по хуманен начин чрез специфично разресване на зайците предизвика революция в сектора на облеклото, разказва www.ffri.it. Днес преждата категорично би спаднала към категорията „устойчива“ и „без жестокост“.
През 1943 г. компанията е призната за една от най-важните в индустрията в Европа с 525 служители и 8000 ферми за ангорски зайци. А след Втората световна война и през следващите десетилетия разпространението на марката Luisa Spagnoli сред най-луксозните бутици на континента я утвърждава като еталон за италианско качество.
Наследството
През 1935 г. след продължително заболяване, засягащо гърлото, Луиза Спаньоли умира в Париж на 57-годишна възраст, оставяйки капитал от печелившни компании на наследниците си.
Те и следващото поколение управляват Perigina до 1988 г., когато утвърденият с десетилетия бизнес се превръща в апетитна хапка за мултинационалната компания Nestlé, а след придобиването му става част от водещите фабрики за шоколадови изделия на гиганта в цяла Европа.
На модния фронт Марио Спаньоли трансформира бизнеса с ангорска вълна в истинска шивашка индустрия, разказва ilpost.it. Той дори измисля специален гребен за зайците, който патентова като свое изобретение. Създава мрежа от магазини, първият от които в Перуджа през 1940 г.
От 1953 г. компанията преминава в ръцете на сина му Лино, който разширява бизнеса до производството на класическо дамско облекло, като за кратко време открива около 90 магазина.
Днес компанията се нарича Luisa Spagnoli S.p.a. и произвежда класически дамски рокли, продавани основно в над 150 бутика в Италия и в магазини по цял свят, включително Дубай, САЩ и Китай, както и в търговски обекти за дрехи на различни марки.

От 1986 г. управляващ директор и президент е Николета Спаньоли, дъщеря на Лино и правнучка на Луиза.
В едно от интервютата си казва, че „компанията е твърдо в ръцете на моето семейство и ще остане такава.“

Под нейно ръководство започва модернизиране на марката чрез колекции, които се характеризират с привлекателен имидж, без да се забравят положителните ценности, които традиционно присъстват в Luisa Spagnoli: високо качество на изработка, отлично съотношение цена-качество, класа и изисканост.
Резултатът е препозиционирането на марката, която е еталон за уверена елегантност при всички стилове и различни възрастови групи.
Luisa Spagnoli присъства в календара на Седмицата на модата в Милано и задоволява изискванията и вкусовете на все по-взискателни и международни клиенти, сред които дори херцогинята на Уелс Кейт Мидълтън.
В началото на миналия век фамилията Спаньоли отваря нова глава в историята на италианската промишленост.
Но Луиза Спаньоли е не само една от първите жени предприемачи в страната.
Тя е визионер с изключителна далновидност, лидер с рядко срещана емпатия към своите служители, и не на последно място – креативна личност със забележителен дух, заслужаваща да се нарича емблема на Made in Italy.