Докато се наслаждава на гледката от вилата си към езерото в швейцарския град Люцерн, Бьоргер Бьоргенхауг изпитва носталгия по внуците си и аромата на Северно море в ясна лятна нощ.

Някога обикновен дърводелец, днес магнат в сферата на недвижимите имоти, той споделя пред Reuters, че това е цената, която плаща, за да избегне данък богатство в родната си Норвегия.

Годишната такса се оказва причина стотици милионери да изберат да живеят в чужбина. „Политическият климат в Норвегия става все по-враждебен към бизнеса“, допълва Бьоргенхауг, който напуска страната през 2022 г.

С данъка, датиращ от 1892 г., и култура на откритост, която позволява на гражданите достъп до данъчните декларации на другите, Норвегия има повече опит от повечето страни в облагането на богатите.

Нейният модел предлага уроци за страните, които обсъждат подобни мерки, от Великобритания до Франция и Италия, или дори град като Ню Йорк.

Изводът: данъкът върху богатството ще отблъсне някои милионери, но ако е достатъчно широкообхватен, приходите си заслужават, отбелязва Reuters.

Колко милиардери живеят в Европа и къде са най-много

Точно този данък беше определящ в изборите в Норвегия през септември, които върнаха на власт Лейбъристката партия, която го увеличи и затегна правилата за напускане на страната в предишния си мандат.

Физическите лица плащат 1% върху нетната стойност на имущество между 1,76 милиона и 20,7 милиона крони (174 000–2 милиона долара), а от 2022 г. – 1,1% над тази сума. Точно 671 639 души – около 12% от населението, са платили този данък през 2023 г.

Основните жилища се ползват със 75% отстъпка от оценената стойност; акциите и търговските имоти получават 20%. Включват се активи в чужбина, но дълговете се приспадат.

Напускането на Норвегия води до данък от 37,8% върху нереализирани капиталови печалби над три милиона крони – като например условни печалби от акции, чиято стойност е нараснала, но които все още не са продадени.

Пропуските, които позволяваха на емигрантите да отлагат плащането за неопределено време, бяха запълнени през 2024 г.

Норвежкият петролен фонд призовава за спешна реформа на европейските капиталови пазари

Промените превръщат капката в поток. Данните от консервативния мозъчен тръст Civita показват, че 261 жители с активи над 10 милиона крони (973 000 долара) са напуснали страната през 2022 г., а 254 – през 2023 г., което е повече от двойно в сравнение с типичния процент преди увеличението.

Бизнес изданието Kapital's, в класацията на 400-те най-богати хора в Норвегия показва, че 105 от тях са в чужбина или са прехвърлили богатството си на роднини, там. Снимки на някои от тях висят на „стената на срама“ в офисите на малката опозиционна Социалистическа лява партия.

Аргументи „За“: равенство и приходи

Според поддръжниците му, данъкът действа като преразпределителен механизъм в страна, която премахна данъка върху наследствата през 2014 г. и е най-богатите благодарение на петрола, корабоплаването и риболова.

Норвегия насочва всички приходи от нефтената и газовата промишленост към суверенен фонд и ограничава годишните тегления до 3% от стойността му съгласно самоналожено фискално правило.

Това означава, че трябва да намери други източници на приходи.

Най-големият държавен инвестиционен фонд в света се отваря за отбранителния сектор

„Данъкът върху богатството прави цялостната система за данъчно облагане на физическите лица по-прогресивна, отколкото само данъкът върху доходите“, коментира пред Reuters заместник-министърът на финансите Елен Рейтан.

Приходите от него са се увеличили въпреки масовото изселване на богати и сега възлизат на 0,6% от БВП, което съвсем не е незначителна сума.

Лейбъристкото правителство на Великобритания например търси икономии от подобен мащаб, за да постигне фискалните си цели.

Милионерите масово напускат Обединеното кралство

Проучване на статистическата служба на Норвегия показва, че предприемачите имат достатъчно ликвидност, за да плащат и тежестта е предимно върху най-богатите. Друго проучване сочи, че данъкът може да стимулира инвестициите в човешки капитал, допълва Reuters.

На този фон Норвегия остава сред най-равноправните страни в света и заема висока позиция относно лекотата на правене на бизнес. „Тези констатации сочат, че данъкът върху богатството не пречи пряко на инвестициите или заетостта на корпоративно ниво“, според Робърт Иаконо, професор в Норвежкия университет за наука и технологии.

Проучване на агенция Response за вестник Aftenposten, проведено точно преди изборите през септември, показва, че 39% от норвежците искат данъкът върху богатството да бъде запазен или увеличен, докато 23% да бъде намален, а 28% призовават за премахването му.

Норвежкото лейбъристко правителство иска да постигне голямо споразумение за данъчна реформа в следващите две години, като кани всички партии на преговори. Уловката? Данъкът за богатите остава – в някаква форма.

Светът е беден, богатите са все повече. Могат ли данъците да решат това сложно уравнение

Аргументи „Против“: изтичане на капитал и замразяване на стартъпите

Според критиците моделът наказва местните собственици и рискува да подкопае предприемаческата база.

„Системата за данък върху богатството затруднява компаниите да се конкурират с останалата част от света“, казва Кнут-Ерик Карлсен, който е натрупал състояние от добавки с рибено масло и наскоро се е преместил да живее в Швейцария.

Норвегия облага капиталовите печалби, за разлика от Швейцария, и налага по-високи данъци върху труда от средните за ОИСР.

Частни ски камериери, готвачи на живо, скъпи пури: Зад кулисите на ултралукса в Швейцария

Около 40% от емигрантите са собственици на бизнеси, според изследователката от Принстън Кристин Бландхол, която оценява, че последните промени в данъчното облагане ще намалят производството на Норвегия с 1,3% в дългосрочен план. Други считат, че данъкът затруднява бизнеса.

Данъкът върху богатството е особено болезнен за основателите на стартъпи, които плащат върху капитала си много преди да реализират печалби.

Аре Траасдал напуска Норвегия през 2000 г., за да продава европейски мобилни технологии в САЩ, а по-късно основава и продава няколко технологични компании, включително приложението iHeartRadio.

„Нямаше никакъв шанс да успея да изградя в Норвегия това, което изградих в САЩ“, категорично заявява той.

Норвегия е една от страните в Европа с най-ниско ниво на рисков капитал като дял от БВП – половината от този на Швеция и далеч зад САЩ, показват данни на ОИСР.

Накъде предпочитат да насочват парите си водещите инвеститори?

Наследниците на богатите често напускат страната, преди да поемат контрола над акциите. Лоурънс Одфел, който живее в Сингапур, казва, че ако е бил останал, е щял да загуби контрола над своята корабна компания по време на кризата, последвала световната финансова от 2008 г.

„Нямаше да позволя компанията да потъне под мое ръководство, защото нямахме капитал“, отбелязва той.

Може ли да бъде повторен моделът

Досега никоя друга страна не е взела пример от Норвегия.

Френските законодатели отхвърлиха привляклата вниманието на медиите 2% такса върху състояния над 100 милиона евро, като вместо се спряха на по-ограничена върху лични активи, депозирани в холдингови компании – мярка, която се очаква да донесе едва 1 милиард евро.

От другата страна на Ламанша, британското лейбъристко правителство изключи официален данък върху богатството, но настоява, че ще продължи с натиска върху „най-богатите“.

Италия, остава „алергична“ към увеличаване на данъците върху най-заможните, но тихо затяга плоския режим за богатите чужденци, отбелязва Reuters.

Милионерите са луди по Италия – и инвестират в луксозен живот и недвижими имоти

Междувременно Норвегия е на път да загуби още 150 милионери само тази година – значителен отлив за страна с едва 5,6 милиона души – според Henley & Partners, която консултира богати клиенти по въпроси за преместване, и New World Wealth, която черпи информация от публични източници, включително LinkedIn.

Великобритания оглавява световната класация с 16 500 очаквани заминавания след премахването на данъчните облекчения за чуждестранни жители.

ОАЕ, САЩ и Италия са сред най-големите печеливши.

Социалното сближаване и петролното богатство на Норвегия може да направят модела ѝ труден за копиране. Но икономистите твърдят, че това е показател как данъкът е свързан с икономически и политически компромис.

„Липсата на данък върху богатството води до по-голямо неравенство, а наличието му означава по-малко капитал за стартъпи. Политиката трябва да намери баланс.“, допълва професор Иаконо.