Най-големият суверенен фонд в света призовава за спешна реформа на капиталовите пазари в Европа, включително хармонизирани данъци, закон за несъстоятелност и надзорни правила, за да се гарантира, че континентът няма да изостане още повече от САЩ и Азия.

Норвежкият петролен фонд с размер 1,9 трлн. долара е най-големият единичен собственик на европейски активи, притежаващ средно 2,5% от всички листвани компании на континента.

Но делът на европейските акции в портфолиото му е спаднал от 26% на 15% през последното десетилетие, главно поради, както той твърди, спадащата конкурентоспособност в сравнение с американските и някои азиатски фондови пазари.

„Един добре функциониращ пазар в Европа е много важен за нас. В момента сред политиците цари чувство на неотложност. Ние също го усещаме и се радваме на това“, казва Малин Норберг, директор по пазарни стратегии във фонда, пред Financial Times.

Фондът ще изпрати тази седмица отговор на консултацията на Европейската комисия относно интеграцията на капиталовите пазари, в който ще изрази становището, че тя трябва да бъде по-амбициозна и да се насочи към по-дълбоките структурни проблеми, които засягат континента и многобройните национални пазари.

„Споделяме загрижеността, че с течение на времето европейските пазари са изостанали по отношение на динамиката на бизнеса и предоставянето на нови инвестиционни възможности на институционалните инвеститори“, се казва в писмото, цитирано от FT.

„Основните пречки включват националните закони за ценните книжа, корпоративното право и режимите за несъстоятелност, които се различават значително в отделните държави членки.“

Фондът, чиито най-големи участия в Европа включват SAP, ASML, Novo Nordisk, Nestlé и UBS, изброи области, в които би искал да види действия.

В писмото се посочва, че ликвидността на европейските акции трябва да се подобри чрез конкуренция и иновации, а не чрез регулиране, и че надзорът трябва да бъде унифициран на европейско равнище.

Норвежките политици намалиха относителната експозиция на фонда към Европа и увеличиха дела на САЩ през 2012 г., но той все още остава „overweight“ на континента.

Ръководителите на фонда обаче заявиха, че по-важен фактор за спада на европейските инвестиции са структурни проблеми, като по-малкият брой листвани компании в региона.

Друг проблем е представянето на фонда спрямо американските акции. Акциите в САЩ вече съставляват 40% от активите му, в сравнение с 21% преди десет години.

„През последните години наблюдаваме спад в броя на европейските компании, в които можем да инвестираме, а относителният размер на управляваните активи в Европа също намаля значително“, коментира Емил Фрамнес, глобален директор по търговия с акции на фонда.

Европейски технологични компании като Spotify и Klarna са регистрирани или планират да се листнат в САЩ, а групи като Linde, CRH и Arm Holdings се преместиха там през последните години.

Броят на европейските компании, притежавани от фонда, е спаднал с една четвърт през последното десетилетие до 1546.