Защо германците плащат най-много след скока на горивата в ЕС
Водещата икономика в еврозоната е засегната особено тежко от високите цени след петролната криза през последните седмици. Специална работна група на правителството ще противодейства на това, като се стреми да разкрие и измами с печалбите в индустрията
,fit(1001:538)&format=webp)
Ескалиращата война в Иран доведе до повишение на цените на горивата в цяла Европа, но Германия усеща това по-остро от повечето страни.
През последните седмици бензинът е поскъпнал с почти 5%, което е значително над средната стойност за ЕС. Контрастът със съседните държави е остър. Във Франция и Австрия се наблюдава ръст от около 2%, в Естония – 3,6%, в Люксембург – 3,5%, докато в Словакия и Унгария ръстът е едва 0,1%.
Европейската комисия, която публикува седмични данни в своя „Петролен бюлетин“, отбеляза особено рязкото покачване в Германия, Нидерландия, Дания и Финландия, отбелязва Euronews.
Нидерландските шофьори в момента плащат най-скъпия бензин в Европа, средната цена миналата седмица беше 2,17 евро за литър. Германия е малко по-назад с 2,08 евро, а Финландия също е в горната част на класацията.
На какво се дължат разликите в цените
Най-голямата разлика се дължи на националните данъчни и митнически структури.
Германия традиционно налага по-високи енергийни данъци върху изкопаемите горива както по екологични съображения, така и за финансиране на инфраструктурата, като същевременно събира такси за емисиите на CO2, което се отразява на общите разходи.
В резултат германците автоматично плащат повече. В много други европейски страни ДДС, данъците върху петрола и CO2 са структурно по-ниски.
Въпреки това, неотдавнашният скок на цените беше счетен от правителството за непропорционален и това наложи да бъде създадена коалиционна работна група, за да проучи какво може да се научи от партньорите в ЕС.
Някои страни вече са предприели действия. Хърватия и Унгария въведоха тавани на цените на бензиностанциите.
В Хърватия цените първоначално се повишиха с около четири цента на литър, но таванът ограничи по-нататъшни увеличения и фиксира цените на 1,50 евро на литър от следващия понеделник.
В Унгария таванът за бензина е 1,51 евро, а за дизела – 1,59 евро, макар че мярката важи само за гражданите на страната, което означава, че туристите с чуждестранни регистрационни номера ще плащат повече.
В Австрия важи различно правил: бензиностанциите имат право да повишават цените си само веднъж дневно – в 12 ч. на обяд. Намаленията са възможни по всяко време. Това прави ситуацията по-ясна и по-прозрачна, но дали води до по-ниски цени на бензина, е спорен въпрос.
Остри забележки към петролните компании
Министърът на икономиката Катерина Райхе разкритикува бързото покачване на горивата, предизвикано от високите разходи за суровини, и последващото бавно понижение, като заяви, че правителството иска да „прекъсне този механизъм“. Тя предложи бензиностанциите да бъдат ограничени до едно увеличение на цените на ден.
Шофирането е част от ежедневието на повечето германци при пътуването до работа, пазаруването и воденето на децата на училище, затова натискът върху правителството да предприеме действия нараства. В отговор в понеделник се събра на заседание работна група, създадена от кабинета под председателство на Сеп Мюлер, който обвини петролните компании в „спекулативно повишаване на цените“. На срещата бяха отправени остри критики към практиките в сектора.
Ново проучване, цитирано от Handelsblatt, установи, че петролните компании редовно използват кризи, за да повишат цените бързо, като професорът по икономика от Берлин Фердинанд Фихтнер стига до заключението, че последният скок не може да се обясни с поскъпването на петрола. „
Работната група сега призовава Картелната служба да разшири правомощията си, включително възможността да предприема действия срещу цени, считани за прекомерни.
„Няма да си позволим да ни мамят“, категоричен е Мюлер.
Петролната индустрия отхвърля обвиненията
На срещата на работната група присъстваха германските ръководители на BP и Shell, председателят на Федералната картелна служба Андреас Мундт, представители на бранша, потребителски организации и ADAC.
Индустрията отхвърли обвиненията.
Кристиан Кюхен, управляващ директор на търговската асоциация „Горива и енергия“, заявява пред Tagesschau, че маржовете не са се променили от началото на войната в Иран, и критикува затягането на антитръстовите закони.
Браншови организации също предупредиха срещу политическа намеса в ценообразуването по модела на Австрия, сред тях Bundesverband Freier Tankstellen, Асоциацията на горивата и енергията и Zentralverband des Tankstellengewerbes. В съвместното си изявление те твърдят, че повече от половината от цената на горивата се състои от данъци и такси. „Ако искате да намалите цените трайно, трябва да говорите за държавните компоненти, а не за намеса в конкуренцията“, пише в изявлението, което отправя вината директно към федералното правителство.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)