Най-голямото офшорно петролно находище в света се простира на повече от 60 км от източната провинция на Саудитска Арабия навътре в дълбините на Персийския залив. В продължение на почти 70 години находището Сафания произвежда милиони барели тежък арабски петрол, който се продава от най-големия производител на петрол в света. Тази седмица обаче добивът там беше спрян.

Военните действия с Иран на практика блокираха износа на близо една пета от световните доставки на петрол, преминаващи през стратегическия Ормузки проток. Вследствие на иранските атаки срещу танкери в този ключов търговски маршрут, от глобалния пазар са изтеглени приблизително 15 милиона барела.

Отвъд преките нападения в тесния воден път, непосредствено на юг от иранските брегове се очертава и по-скрита заплаха. Тя има потенциала допълнително да изостри най-тежкия енергиен шок в историята и да ускори текущото покачване на цените на енергоносителите, пише The Guardian.

Перпетуалните фючърси върху суровини в криптоборси като Hyperliquid позволяват залагания върху цената на петрола по всяко време, а новото поколение инвеститори все по-често реагира в реално време на войни, политика и новини

Криптотрейдърите вече търгуват петрол 24/7 – без да чакат отварянето на пазарите

Рискът е, че най-големите производители на петрол в света могат да бъдат принудени да затворят напълно редица свои находища, което би задържало цените високи за домакинствата и бизнеса за продължителен период. В най-лошия сценарий анализатори прогнозират, че цената на петрола може да надхвърли рекордните 147,50 долара за барел, достигнати през 2008 г.

Петролните компании се опитват спешно да пренасочат потоците суров петрол към тръбопроводи и складови бази. Но когато тръбите и резервоарите се напълнят до краен предел, единствената възможност остава затварянето на кладенците. Заплахата за петролните находища в Близкия изток вече се смята за основния фактор зад покачването на пазарните цени.

Цената на петрола сорт Brent, международният бенчмарк, се понижи от пиковите нива от 119 долара за барел. Това се случи след решението на световните лидери да освободят безпрецедентните 400 милиона барела от стратегическите резерви с цел стабилизиране на котировките. Поскъпването обаче се възобнови, като цените отново преминаха границата от 100 долара, след като петролни находища в Саудитска Арабия, Ирак и Кувейт преустановиха дейност.

Тези принудителни спирания на производството (т.нар. „shut-ins“), съчетани с пораженията върху ключова енергийна инфраструктура в региона, се очаква да свият добива с 10 милиона барела на ден по данни на Международната агенция по енергетика.

Конфликтът засегна сериозно и глобалните доставки на газ. Катар, който осигурява близо 20% от световния износ на втечнен природен газ (LNG), бе принуден да спре производството си след ирански атаки срещу негови съоръжения. В резултат на това цената на природния газ в Европа отбеляза скок от около 80%, достигайки нива над 56 евро за мегаватчас през изминалата седмица.

Катарският министър на енергетиката Саад ал-Кааби заяви пред Financial Times, че връщането към нормални доставки ще отнеме „седмици до месеци“, дори ако войната приключи още днес. Според него кризата може сериозно да удари световната икономика.

Nasdaq, S&P 500 и Dow Jones достигнаха нови годишни дъна, докато петролът се задържа близо до 100 долара за барел заради напрежението в Близкия изток и рисковете за глобалните доставки

Уолстрийт приключи за трета поредна седмица със спад на фона на скока в цените на петрола

Предвид факта, че капацитетът на петролните хранилища в Персийския залив ще бъде изчерпан до няколко дни, а кризата в Ормузкия проток остава нерешена, най-богатият на ресурси регион в света е изправен пред риск от допълнително ограничаване на добива. Тази прогноза прави Аджай Пармар, директор в енергийната консултантска компания ICIS.

„Спирането на кладенците почти сигурно ще удължи периода на високи цени на петрола – това е основният двигател на покачването, което виждаме в момента“, посочва Пармар. Според него ефектът е двоен: засилва страховете на пазара от продължаваща криза в доставките и увеличава риска производството да остане ограничено дори ако протокът бъде отворен отново.

Възстановяването на добива от затворено нефтено находище е сложен и бавен процес. Връщането към пълно производство може да отнеме седмици, в зависимост от състоянието на инфраструктурата и геологията. Съществува и риск някои находища никога да не възстановят напълно предишния си капацитет.

„Рестартирането на производство от находища с такъв мащаб ще бъде огромно техническо предизвикателство“, отбелязва Джим Бъркхард, ръководител на изследванията на пазара на суров петрол в S&P Global Energy. „В зависимост от резервоара и продължителността на спирането, може да са нужни седмици, месеци или дори повече, за да се възстанови напълно производството.“

Саудитската държавна компания Aramco увери пазарите, че разполага с капацитет да осигури около 70% от обичайния си износ към глобалните клиенти. Планът предвижда петролът от находищата в Персийския залив да се транспортира на над 1200 км на запад през територията на страната до червеноморското пристанище Янбу. Износът по този алтернативен маршрут вече се е удвоил – от 1,5 милиона на 3 милиона барела дневно, като от Aramco прогнозират, че до дни обемът може да достигне 5 милиона барела.

Според Адитя Сарасват, директор в Rystad Energy, най-малко 25 огромни петролни танкера вече пътуват към Червено море, за да транспортират саудитския петрол към международните пазари.

Стратезите на банката повишават прогнозата си за цените за втори път за седмица

Goldman Sachs предупреждава за пик на петрола от 150 долара

Междувременно край пристанището Фуджейра, разположено източно от Ормузския проток, танкери чакат да натоварят суров петрол, който се транспортира по тръбопровод от петролните находища на Обединените арабски емирства, заобикаляйки протока. Обемът на този износ се е увеличил от 1,1 милиона барела дневно до 1,6 милиона тази седмица, тъй като морската търговия рязко намалява.

Пармар предупреждава, че капацитетът за пренасочване на суровината чрез тръбопроводи е ограничен. Обединените арабски емирства ще разполагат с около 1 милион барела дневно, които не могат да бъдат реализирани по тръбопроводната мрежа, а наличните им складови обеми ще се изчерпят за по-малко от 20 дни. От своя страна, Aramco ще бъде изправена пред излишък от 2 милиона барела дневно, които не могат да напуснат страната без принудително спиране на находищата Сафания и Зулуф. При такъв сценарий компанията разполага с резервен капацитет за съхранение за едва седем дни.

„Освен това Ирак, Кувейт и самият Иран нямат тръбопроводен капацитет, който да заобиколи протока“, добавя Пармар. Производството от основните южни петролни находища на Ирак е спаднало почти с три четвърти – до 1,3 милиона барела дневно спрямо 4,3 милиона преди кризата. Страната разполага със складови резерви за по-малко от пет дни. Кувейт, който по-рано тази година произвеждаше около 2,6 милиона барела дневно, също е направил неуточнени съкращения на добива и има капацитет за съхранение за по-малко от 11 дни.

В Саудитска Арабия има и въпроси дали остаряващото находище Сафания, което започва производство през 1957 г., ще може да се върне към предишните си нива на добив. Но Пармар предупреждава, че не бива да се подценява двигателят на саудитската петролна индустрия.

„Възможностите на Саудитска Арабия за добив и рафиниране на петрол са изключително напреднали и няма да ме изненада, ако компанията успее с времето да възстанови напълно капацитета на находището“, казва той.