Европейският съюз има проблем: може да произвежда модерни ракети, но не и достатъчно ракети. А според един руски предприемач времето да реши този проблем започва да изтича.

„Континентът няма индустриален отговор на мащаба на ударите, които Русия нанася в Украйна“, казва пред Financial Times Михаил Кокорич.

„А времето ни да изградим такъв отговор започва да изтича.“

Кокорич не е типичният човек, който би трябвало да се превърне в едно от новите лица на европейската отбранителна индустрия. Роден в Сибир, изградил бизнеси в Русия и САЩ, бивш поддръжник на руски опозиционни фигури и човек, отказал се от руското си гражданство, днес той стои зад Destinus – една от най-бързо изгряващите компании в европейската надпревара за далекобойни ударни системи.

X - @mkokorich| Михаил Кокорич

Неговата теза е проста: Европа повече не може да разчита на малък брой скъпи и сложни ракети, които се произвеждат бавно и трудно се заменят.

„Далекобойният ударен капацитет е един от най-големите пропуски в отбранителната независимост на Европа днес“, казва той.

Проблемът изглежда все по-реален. Войната в Украйна показа колко бързо се изчерпват боеприпаси и ракети при конфликт с висока интензивност. В същото време Европа все още разполага с ограничен брой местно произведени крилати ракетни системи.

Европейският шампион MBDA произвежда Storm Shadow/Scalp – система с въздушно базиране и обсег около 500 км, но наличностите са ограничени. Компанията разработва и наземна система с обсег около 1000 км. Междувременно инициативата Elsa, подкрепена от шест държави, включително Германия и Франция, работи по различни европейски далекобойни проекти, но повечето няма да бъдат готови преди следващото десетилетие.

На този фон Destinus се опитва да запълни празнината.

Компанията е основана през 2021 г. с идея да разработва свръхзвукови самолети. Година по-късно руската инвазия в Украйна променя всичко. Destinus рязко сменя посоката и се насочва към отбранителната индустрия.

Оттогава компанията е произвела хиляди далекобойни дронове и мини крилати ракети Ruta Block 1 за европейски правителства и за използване в Украйна. Това дори ѝ осигурява място в руски списък с потенциални западни цели.

До края на годината Destinus планира да започне производството на Ruta Block 2 – система с обсег над 700 км, разработвана чрез съвместно дружество с германската Rheinmetall.

В понеделник компанията представи и Ruta Block 3 – ракетна система с целеви обсег от 2000 км. Това надхвърля обсега на американските Tomahawk от около 1600 км – оръжие, на което Европа разчита десетилетия. Полетните тестове трябва да започнат догодина.

Според експерти Ruta Block 2 може да се окаже логичен избор за европейските държави, особено след решението на Доналд Тръмп този месец да отмени плановете за изпращане на американски Tomahawk в Германия.

Но големият въпрос не е само технологията. Въпросът е дали компанията може да расте достатъчно бързо.

„Попадат ли тези продукти в сегмент, който би представлявал интерес за европейските армии? Абсолютно“, казва Дъглас Бари от Международния институт за стратегически изследвания.

„Но въпросите са: колко бързо могат да увеличат производството, с кого ще работят и откъде ще дойдат инвестициите?“

Кокорич вярва, че вече има отговор.

Destinus произвежда сама голяма част от ключовите си компоненти, включително турбореактивни двигатели и бойни глави, вместо да разчита на дълга верига от доставчици. Решението е повлияно и от разговор с Илон Мъск през 2012 г. по време на посещение във фабрика на SpaceX.

„Илон беше пределно ясен – единственият начин разходите за ракетен хардуер да бъдат намалени многократно е критичните подсистеми да се разработват вътрешно“, казва той.

49-годишният предприемач не е планирал да създава ракетна компания. Роден в скромно семейство в Сибир, той започва първия си бизнес като студент, а по-късно основава Dauria Aerospace – първата частна космическа компания в Русия.

След това се мести в САЩ, където създава космическата компания Momentus. По-късно напуска, след като регулаторни въпроси около руското му гражданство започват да създават проблеми. През 2024 г. официално се отказва от руското си гражданство и днес е гражданин на Гренада.

Destinus вече има близо 1000 служители, работи на печалба и е привлякла почти 400 млн. евро финансиране. Компанията набира още 200 млн. евро и работи с Rothschild по различни стратегически варианти.

Десетилетия Европа разчиташе на американските ракети и на убеждението, че войната е проблем на някой друг. След Украйна това вече не изглежда достатъчно. А ако Кокорич е прав, континентът може да няма още много време за губене.