Решението на американския президент Доналд Тръмп да отмени планираното разполагане на ракети с голям обсег в Германия разкри сериозния недостиг в Европа на възпиращи способности, които заемат ключово място в арсенала на Владимир Путин.

Планът от времето на администрацията на Джо Байдън предвиждаше разполагането на батальон, оборудван с крилати ракети Tomahawk и хиперзвукови оръжия Dark Eagle. Целта беше Европа да получи способности за дълбок прецизен удар (Deep Precision Strike – DPS), позволяващи поразяване на цели дълбоко в територията на Русия или други противници.

Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че решението на Тръмп, което според него все още не е окончателно, би било „много неблагоприятно и вредно“ за Германия и Европа. То би довело до още по-голямо разширяване на съществуващите пропуски в европейските способности, предупреди той.

Войната с Иран изчерпва запасите. Отложени доставки могат да засегнат и въоръжение, използвано от Украйна срещу Русия

САЩ предупреждават Европа за забавяния в доставките на оръжия

КАКВО Е DPS И ЗАЩО Е ВАЖНО?

DPS обхваща широк спектър от ракети с обсег между 1000 и 3000 км, които благодарение на високата си точност могат да поразяват конкретни цели – включително отделни сгради или дори бомбардировачи, подготвящи се за излитане.

Financial Times цитира военни експерти и представители на отбраната, които смятат DPS за ключов елемент от всеки арсенал по три причини:

Второ – да се отвръща на агресивни действия без прибягване до мащабен конфликт или ядрени удари.

И трето – по време на конфликт да се поразяват важни цели дълбоко зад фронтовата линия, като авиобази или ракетни установки.

Планираното изтегляне срещна двупартийна съпротива във Вашингтон – с остра критика от демократите и притеснения сред републиканците, че това изпраща „погрешен сигнал“ към Путин, чиято пълномащабна инвазия в Украйна навлезе в петата си година

САЩ ще намалят броя на войските си в Германия „много повече“ от планираното изтегляне на 5000 души, заяви Тръмп

Украинските удари по руски авиобази, от които се изстрелват атаки срещу Киев, са пример за прилагане на DPS. Смята се, че заплахите на САЩ през 2022 г. да унищожат ключови руски военни обекти с ракети с голям обсег, ако Москва използва ядрено оръжие в Украйна, са повлияли на решението на Путин да не предприема подобна стъпка.

„DPS е начин да нанесеш болезнен удар на потенциален противник – започвайки с Русия – от дистанция“, казва пред FT Камий Гран, генерален секретар на Европейската асоциация на индустриите в областта на авиацията, сигурността и отбраната. По думите му това може да има огромно значение, защото добавя елемент на конвенционално възпиране.“

Гран допълва: „Уроците от войната в Украйна и конфликта с Иран показват, че унищожаването или заплахата срещу критични активи на противника може да бъде решаващо – както за хода на войната, така и за нейното предотвратяване.“

Трансатлантическите отношения се влошават по-бързо, отколкото Европа се превъоръжава

Германия и Европа имат по-големи проблеми с Тръмп от изтеглянето на американски войски

ЗАЩО ЕВРОПА НЕ РАЗПОЛАГА С DPS?

През последните десетилетия Европа е пренебрегвала развитието на такива способности, разчитайки на САЩ да ги осигурят и от опасения да не провокира напрежение.

След края на Студената война именно САЩ осигуряват основното конвенционално възпиране срещу евентуална руска атака – чрез свои бази или чрез разположени в Европа ракети като Tomahawk (чиято мисия сега е отменена).

Освен това Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег от 1987 г. между Москва и Вашингтон – който забранява ракети с обсег между 500 и 5500 км – потисна интереса към развитието на способности за дълбок прецизен удар, въпреки че преди изтичането му през 2019 г. двете страни взаимно се обвиняваха в нарушения.

Дори ако Тръмп промени позицията си, наличните количества от такива оръжия са ограничени заради интензивната им употреба във войната с Иран и стратегическото пренасочване на САЩ към Индо-Тихоокеанския регион.

Френското правителство ще представи актуализирания закон за военно планиране, който предвижда 8,5 млрд. евро за дронове и ракети до 2030 г.

Франция планира мащабно увеличаване на ракетните си запаси в нова отбранителна стратегия

Германия и Испания разполагат с крилати ракети Taurus с обсег около 500 км. Франция и Великобритания съвместно разработиха ракетите Scalp/Storm Shadow със сходен обсег. Но запасите от всички тези системи са ограничени.

Освен това те се изстрелват от въздуха, което означава, че НАТО трябва да установи въздушно превъзходство над Русия – задача, която би била още по-трудна без участие на САЩ.

В европейските арсенали има и ракети с по-голям обсег. Великобритания разполага с Tomahawk, изстрелвани от подводници, с обсег около 1600 км, а Франция има морска крилата ракета MdCN с обсег около 1400 км, разработена от европейската компания MBDA.

Въпреки че Франция и Великобритания притежават ядрени балистични ракети с голям обсег като част от морското си възпиране, те не разполагат с конвенционални еквиваленти – което създава ситуация „всичко или нищо“ при отговор на евентуална атака, обясняват анализаторите на FT.

Руският президент Владимир Путин предложи двете страни да запазят съществуващите ограничения за ракети и бойни глави за още една година, но засега Доналд Тръмп не е дал отговор

Последният ядрен договор между САЩ и Русия изтича. Задава ли се нова надпревара във въоръжаването?

КОЛКО УЯЗВИМА Е ЕВРОПА?

Без способността да поразява цели като военноморски бази край Мурманск или Новоросийск, или военни обекти в близост до Москва, Европа се оказва в силно неизгодна позиция.

Русия разполага с редица крилати и балистични ракети с обсег над 2000 км, включително „Кинжал“ и 9М729, които поставят Варшава, Берлин и Мюнхен в обхват от руска територия. Подобни оръжия, разположени в Калининград, могат да достигнат Лондон, Париж и Рим.

Този дисбаланс ограничава способността на Европа да възпира Русия от евентуална атака, посочват пред FT представители на НАТО, и усложнява военното планиране.

На този фон европейските държави започват да се стремят към разработване на собствени наземни ракети, способни да достигат Русия от тяхна територия, което изисква обсег от поне 1500 км.

Предизвикателството пред Европа не е само в обхвата. По думите на Михаил Кокорич, главен изпълнителен директор на нидерландския производител на крилати ракети Destinus, това е и дефицит в индустриалния капацитет, възможностите за попълване на запасите и стратегическата автономия. „Последните конфликти показаха, че прецизните системи се изразходват в мащаби, далеч над традиционните европейски предположения за запаси“, казва той, цитиран от FT.

Създаването на собствени запаси от такива оръжия, които могат да бъдат използвани без одобрението на Вашингтон, би променило значително възпиращия и настъпателния потенциал на Европа, смятат представители на НАТО.

Това би означавало, че Москва трябва да отчита риска от потенциално разрушителен отговор от Европа при всяка атака – дори ако САЩ решат да не подкрепят съюзниците си. Освен това би дало на Франция и Великобритания възможност за ескалация без използване на ядрено оръжие при евентуален мащабен конфликт.

Той е в авангарда на европейските експерти по национална сигурност, които работят за възстановяване на военните способности на континента

Изкуството на Kriegstüchtig: Как германският генерал Карстен Бройер подготвя страната си за война

КАКЪВ Е ПЛАНЪТ ЗА РАЗВИТИЕ?

През 2024 г. Германия, Франция, Полша и Италия стартираха Elsa - съвместна инициатива за разработване на европейски ракети с голям обсег. По-късно към нея се присъединиха Великобритания и Швеция. Програмата включва редица проекти, като поне два от тях са с планиран обсег над 2000 км. Повечето обаче са още в ранен етап и няма да бъдат готови преди 30-те години на XXI век.

Според експерти съществуват и някои временни решения.

Най-бързият път към европейска наземна ракета с обсег над 2000 км вероятно е бързото адаптиране на вече съществуващи системи, като например френската морска ракета MdCN, в версия с по-голям обсег за въздушно или наземно изстрелване. Това би осигурило междинни възможности, докато се разработват дългосрочни решения, посочва FT.

В момента Destinus произвежда над 2000 крилати ракети годишно за различни европейски държави, като част от тях вече са използвани в Украйна. Компанията наскоро тества елементи от системата Ruta Block 2 – прецизно оръжие за дълбок удар с обсег над 700 км и бойна глава от 250 кг.

Според Кокорич Европа ще се нуждае от няколко индустриални подхода, а не от една централизирана програма. „Необходимостта е твърде спешна и твърде голяма за традиционния модел на обществени поръчки“, казва той пред FT.

„Париж, Берлин и Лондон са в общи линии единни по стратегическия проблем“, допълва той. „Но имат различни индустриални бази, култури на възлагане, подходи към износа и приоритети по отношение на суверенитета. Въпросът е дали Европа може да превърне тази конкуренция в скорост и съвместима продукция, а не в бюрокрация.“

В индустриалния пояс на Германия производствени линии, които някога захранваха експортното чудо на страната, днес се пренастройват към машината на европейската отбрана

Берлин залага на превъоръжаването, докато индустриалното ядро губи скорост

Германският министър на отбраната Писториус заяви, че страната му ще се опита да използва и „украинския опит“, за да запълни пропуските. Киев все по-активно развива собствена технология за удари на голямо разстояние.

Сред тях е крилатата ракета Flamingo, представена миналото лято, с обсег над 3000 км. Тя е била използвана тази седмица за удар по военно-промишлена цел в Чебоксари на река Волга, на повече от 1500 км разстояние, съобщи украинският президент Володимир Зеленски.

Украйна е разработила и дронове с голям обсег, използвани срещу руски рафинерии и складове за боеприпаси. През януари компанията MBDA подписа договор с Франция за ударния дрон One Way Effector с обсег над 500 км.