Новият директор на европейската служба за борба с измамите OLAF предупреждава, че усилията за превъоръжаване на европейските държави се превръщат в „магнит“ за престъпници, привлечени от безпрецедентните средства, насочени към отбранителния сектор.

Службата е получила нарастващ брой сигнали за „нередности в сферата на отбраната, особено при изследователски проекти и обществени поръчки“, се посочва в годишния ѝ доклад, публикуван днес.

„Ако инвестираме повече в отбрана, ще виждаме и повече измами или повече случаи в този сектор“, казва пред Financial Times Петър Клемент, който пое поста директор на OLAF през февруари.

„Магнитът за измамниците, магнитът за престъпниците са самите пари“, добавя той.

OLAF разследва измами и нередности, свързани с общия бюджет на ЕС, който държавите членки все по-често използват за финансиране на отбранителни проекти, особено след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Сред тях са програма за 500 млн. евро за боеприпаси, заеми за отбрана на стойност 150 млрд. евро с подкрепа от ЕС и програма за отбранителната индустрия на стойност 1,5 млрд. евро.

„Това са пари на европейските граждани, а OLAF има задачата да защитава финансовите интереси, затова сме силно ангажирани и сме нащрек“, подчертава Клемент. Той добавя, че това важи и за предстоящия бюджет на ЕС в размер на 2 трилиона евро, който в момента се договаря.

МВФ предупреждава за компромиса, който правителствата трябва да направят при разпределяне на ресурси между разходите за отбрана и социалните програми

„Оръжия срещу масло“: Имат ли полезен ход правителствата в новата дилема за държавни разходи

Въз основа на своите разследвания агенцията отправя препоръки към държавите членки и институциите на ЕС за възстановяване на неправомерно изразходвани средства.

През миналата година OLAF е препоръчала да бъдат възстановени 597 млн. евро, загубени вследствие на измами или други нарушения, както и да бъде предотвратено изразходването на още 18,1 млн. евро. За последното десетилетие разследванията на службата са довели до възстановяване на 6,8 млрд. евро.

Клемент не коментира пред FT конкретни случаи в отбраната, но посочва, че сред основните проблеми са „манипулиране на обществени поръчки, завишени цени, клиентелизъм и корупция“.

По думите му подобни случаи са по-вероятни в държави „с по-слаби контролни системи“, като уточнява, че това не е обвинение към конкретни страни, а дългогодишна практика.

„Възможността да се присвояват средства привлича онези, които искат да го правят“, добавя той.

Рекордни рискови инвестиции и растящи оценки показват, че AI и отбраната се превръщат в гръбнак на европейската икономическа и стратегическа политика

Милиарди за AI и отбрана: Европа влиза в нова технологична надпревара

Клемент, който е чех и преди това е бил заместник-главен прокурор в Европейската прокуратура, казва още, че сред основните му приоритети е засилването на сътрудничеството между OLAF и прокуратурата чрез повече съвместни разследвания и обмен на информация.

Докато OLAF извършва разследвания, започването на съдебни производства зависи от националните власти или Европейската прокуратура – слабост, която води до това, че някои държави, като Унгария, не предприемат достатъчни действия след проверките.

Според данни на агенцията между 2015 и 2024 г. Унгария е възстановила по-малко от една пета от средствата, за които OLAF е установила потенциални измами.

Изборът на Петер Мадяр, който преди седмица победи дългогодишния премиер Виктор Орбан, може да доведе до промяна, след като той обяви, че страната ще се присъедини към Европейската прокуратура.

„Смятам за много положително присъединяването на Унгария към Европейската прокуратура“, казва Клемент и добавя, че това „със сигурност“ ще подпомогне борбата с измамите – например чрез по-добър обмен на информация и по-ефективно прилагане на препоръките на OLAF.