Войната с Иран може да забави глобалния растеж до най-ниските нива от пандемията насам, предупреждава МВФ

Световната икономика отново е изправена пред сериозно изпитание, след като войната в Близкия изток заплашва да подкопае възстановяването и да засили инфлационния натиск. Това се посочва в последния „Световен икономически обзор“ (World Economic Outlook) на Международния валутен фонд.

Според анализа на институцията, конфликтът, избухнал в края на февруари 2026 г., действа като мощен негативен фактор върху иначе подкрепящата среда от инвестиции в технологии, по-слаб долар и стимулиращи политики. Основните канали на въздействие са суровинните пазари, инфлационните очаквания и финансовите условия.

МВФ залага т.нар. „референтна прогноза“, която допуска, че войната ще бъде ограничена по мащаб и продължителност и ефектите ѝ ще отслабнат до средата на 2026 г. Дори при този относително благоприятен сценарий обаче глобалният растеж се очаква да се забави до 3,1% през 2026 г. и 3,2% през 2027 г. – под темповете от последните години и под дългосрочната историческа средна.

Кристалина Георгиева: Централните банки ще трябва да се намесят решително с повишаване на лихвите при риск от инфлационна спирала

В същото време инфлацията отново набира сила. Фондът прогнозира, че глобалната инфлация ще достигне 4,4% през 2026 г., преди да се понижи до 3,7% година по-късно. И за двете години прогнозите са ревизирани нагоре спрямо предходните оценки.

От МВФ подчертават, че без военния конфликт перспективите биха били по-добри. При сценарий без война глобалният растеж за 2026 г. дори би бил повишен до около 3,4%. Това означава, че настоящото влошаване се дължи в голяма степен на геополитическата ескалация.

Особено уязвими са развиващите се икономики, които разчитат на внос на суровини и вече имат структурни слабости. Докато прогнозите за развитите държави остават относително стабилни, за тези страни очакванията за растеж са понижени по-осезаемо.

Що се касае за водещите икономики, Обединеното кралство ще понесе най-сериозния удар върху растежа си заради войната с Иран, предупреждава МВФ.

Прогнозата е, че британската икономика ще нарасне едва с 0,8% през 2026 г., спрямо очакваните 1,3% за 2025 г.

Това е най-голямото понижение на прогнозата за растеж сред страните от Г-7, като Великобритания се очаква да изостане от САЩ (2,3% ръст през 2026 г.), еврозоната (1,1%), Испания (2,1%) и Франция (0,9%).

Кристалина Георгиева: Всички пътища сега водят към по-високи цени и по-бавен растеж

Рисковете пред глобалната икономика остават силно изразени и дори нарастват. Според фонда е възможно конфликтът да се задълбочи и да прерасне в мащабна енергийна криза. Наред с това съществува опасност от нови търговски напрежения, нестабилност на финансовите пазари и отслабване на институциите, включително доверието в централните банки.

При по-негативен сценарий, свързан с по-рязко поскъпване на енергията, глобалният растеж може да се забави до 2,5% още през 2026 г., а инфлацията да се ускори до над 5%. В още по-тежък вариант, при сериозни щети върху енергийната инфраструктура, растежът може да се свие до около 2%, а инфлацията да надхвърли 6% в следващите години.

„Растеж от 2% сме виждали само четири пъти от 1980 г., и два от тези случаи бяха свързани с големи кризи – глобалната финансова криза и COVID“, казва gлавният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша, цитиран от Financial Times. „Това е изключително нисък темп за световната икономика.“

Според Гуринша подобен сценарий би довел до влошаване на редица ключови показатели — бедност, макроикономическа стабилност и продоволствена сигурност.

Блокадата на Ормузкия проток може да задълбочи най-тежката енергийна криза в света – и да доведе до опасна грешка

На този фон МВФ призовава правителствата и централните банки да действат предпазливо и координирано. Основните приоритети трябва да бъдат запазване на ценовата и финансовата стабилност, поддържане на устойчиви публични финанси и ускоряване на структурните реформи.

Фондът предупреждава още, че увеличаването на разходите за отбрана – очаквано на фона на нарастващото геополитическо напрежение – може да стимулира икономиката краткосрочно, но същевременно да засили инфлацията и да ограничи ресурсите за социални политики.

В заключение, анализът на МВФ очертава картина на глобална икономика, която остава устойчива, но все по-уязвима към геополитически шокове. Перспективите ще зависят в решаваща степен от развитието на конфликта в Близкия изток и способността на правителствата да реагират адекватно на нарастващите рискове.

Твърде високо и твърде бързо: Изпреварва ли ралито на Уолстрийт реалния резултат от примирието в Близкия изток?

В отделен доклад за финансовата стабилност МВФ предупреждава, че инвеститорите подценяват рисковете, залагайки на бърз край на конфликта.

Пазарите засега поемат шока „подредено“, но съществуват „асиметрични рискове“, които могат да доведат до финансова криза при по-продължителен конфликт.

Директорът на отдела за парични и капиталови пазари на МВФ Тобиас Адриан отбелязва, че пазарите са „по-скоро оптимистични“, като акциите и облигациите са се възстановили значително след обявяването на временното примирие.

Nasdaq с девета поредна сесия на ръст, Уолстрийт расте на фона на надежди за сделка между САЩ и Иран

Инвеститорите на акции до голяма степен пренебрегнаха блокадата в Ормузкия проток, като индексът S&P 500 вече се е върнал над нивата си отпреди началото на конфликта.

МВФ предупреждава, че това може да е подвеждащо — и че при по-продължителен шок рисковете за финансовата система нарастват, особено при устойчиво високи енергийни цени.

Допълнителен източник на тревога е растящият дълг - както на правителствата, така и в сектори като хедж фондове и борсово търгувани фондове.

„По-високата волатилност на облигационните пазари може да затегне условията за финансиране - нещо, което в миналото е било източник на финансови сътресения“, предупреждава МВФ.

Увеличеното емитиране на краткосрочен държавен дълг също прави пазарите по-уязвими, особено в среда на растяща инфлация.