Знаете ли, че около 4000 думи годишно обогатяват английския речник.

В България също добавяме – около 200-250.

Сред последните добавени са инфлуенсър, влогър. Основно добавянето идва от дигитализацията и чуждици от английски език, които навлизат у нас.

4000 срещу 250.

А освен това, ние и архивираме думи. Гиздав, адаш, даскал… и в същото време не измисляме нови, които да допринесат за колорита, да добавят нюанс в нашите изречения, мисли и свят.

Вазов, например, създава и оставя за нас толкова красиви думи: шептеж, изгрев, здрач.

Замислих се, колко често се чувстваме неразбрани, дори самотни в чувствата си. И дали това не е защото ни липсва език, с който да разкажем, но и отсрещната страна да разбере.

Как можем да добавим полутонове в нашите емоции, когато езикът ни казва, че ние сме нещастни, а не можем дефинираме разликите в чувството.

На една от „парижките“ вечери за разговори за изкуство тук, в София стана въпрос за това как онемяваме пред красотата. Стоим пред величествена гледка или пред изумително красива жена – неми. Това, което се изплъзва от устите ни често е „Толкова е хубаво, че останах без думи“, а понякога и по-буквално – „Останах без дъх“.

Ако трябва да опишем нещо грозно и отвратително – ето тогава се разгръща перелина от безкрайни възможности.

Много ме впечатли този разговор и за това направих проверка. И речникът потвърди – 18 синонима на думата грозен. Срещу 9 (и то в контекст) за хубав.

И като в приказката за яйцето и кокошката, не мога да не се запитам – ние повече виждаме лошото и за това имаме два пъти повече думи, за да го опишем и разкажем и за него. Или наличието на толкова много „грозни“ думи ни кара да описваме повече неестетичната част от живота?!

Логично, ако измислим повече красиви прилагателни, ако добавим още захар и мед, аромат на липа и висока трева, ако заредим енергийно езика си с арии от вкус и хубост и щастие, ще живеем ли по-добре?

Аз обичам да пиша, обичам думите и чувам полутоновете в тях. Но не мога да измисля нови, а още повече да накарам хората да ги използват.

Не знам кой би могъл да го направи днес и в това съвремие, с този начин на живот. За това ни остава да се доверим на вече създаденото. Да търсим, да използваме, да вдъхваме живот на българския език, от който късаме жива плът всяка година и я пращаме на острова на забвението.

Сега ще ме попитате „Как“.

Четете! И след това използвайте думите, които намирате там. Не се примирявайте с разговори и хора около себе си с речник от около 300 думи, в които се включват и кебапче, и кренвирш, и мусака.

Защото в момента, в който думите бъдат сформирани и след това изречени – те ща са светът, в който живеете, чувствате и обичате.

Ще можете да излезете от ограничението на обедното меню на кварталното бистро.

Няма ли да е прекрасно, когато някой ви се обяснява в любов да ви покаже светове, които не сте предполагали, че съществуват. И когато разговаряте с човека остреща, да минавате по пътища, които ги няма на картата. Всичко това е възможно само ако имаме думите да описваме, да разказваме, да говорим и да чувстваме.

И ако всичко това ви се струва излишна патриотична носталгия, провокирана от празника на буквите, то нека са обърнем към една лишена от емоции наука, а именно статистиката.

Една от най-продаваните книги в България за всички времена е поредицата на Хари Потър. Вълшебно място, написано с нов, напълно измислен език, които никой никога не беше си представял. И ние я четем, защото думите ни накараха да пътуваме, да чувстваме, да се страхуваме, да се борим и да плачем в напълно нови територии.

Соня Славчева е собственик на PR агенция Well Done. Работи по стратегическите комуникации на Logitech, MSI, Brother, Huawei. Автор е на десетки статии в печатни и онлайн медии. В момента подготвя първата си книга