Ако си представим книгите като инвестиционен актив, който играе на международните фондови борси, би имало голяма вероятност техните акции да са с толкова висока капитализация, че да са близо до, а защо не, и да попадат в т.нар. „Великолепна седморка“ на Уолстрийт.

Възприемането на писменото слово и литературата единствено като източник на материални ползи, всъщност би било погрешна концепция. Защото тяхното място не е нито в статистиките за търговия, нито в класациите за най-продавани стоки.

Стойността на книгите не може да бъде измервана само с финансови показатели.

За книгите и хората

Те са „живият“ носител на езиковото богатство. Средство, чрез което не само описваме заобикалящия ни свят, можем да обясним всяка област на науката или да споделим емпиричните си преживявания от първо лице.

Книгите разказват емоции, взаимоотношения, срещи и раздели, създават реални социални връзки, непреходни приятелства и истории за любов, които после заживяват собствен живот, ставайки част от културното наследство на цели общества, нации, държави – на човечеството.

Парадоксът на една нация, която обича литературните фестивали, но рядко чете книги

Дори през 21 век, когато интернет, интерактивността, а в последната година – изкуственият интелект, са двигател на света, книгите остават непреходни и парадоксално на бързите технологични темпове, стойността им не губи и частица от значението си.

И все пак, невъзможно е да се отрече, че са фундамент на един изключително разнообразен търговски сектор – издателската дейност.

Издателски тенденции в България

Според последно публикуваните данни на НСИ, през 2024 г. у нас са издадени 8 891 книги с тираж 5 297 385 броя. В сравнение с предишната година се отбелязва лек спад с около 2%.

Най-голям дял от разпределението им заема научната литература – 2 256 заглавия с тираж 364 хиляди; следвана от художествена литература за възрастни – 3 024 заглавия с тираж 1 464 хиляди; популярна – 1 800 заглавия с тираж 875 хиляди; учебна – 1 379 заглавия с тираж 2 362 хиляди; литература за деца и юноши – 1 331 заглавия с тираж 1 100 хиляди, от които 828 заглавия детска художествена литература с тираж 648 хиляди; други – 353 заглавия с тираж 142 хиляди.

Парадокс: За над 80% от българите четенето е важно, но 30% изобщо не четат книги

Заглавията на оригинален български език са 7 545, или 74.4% от общо издадените книги и брошури. Преводните заглавия са 2 598 с тираж 1 927 хиляди, като от тях повече от половината са преведени от английски език (51.3%), следвани от френски 10.2%, руски 6.9%, и немски 6.1%.

Най-голям е броят на книгите и брошури в област София (столица) 6 913, следвана от Пловдив (892) и Варна (451).

Тенденциите на пазара през миналата година показват, че книжарският бизнес у нас отчита стабилни приходи, но с ръст при онлайн платформите вместо физическите обекти.

Сегментът на чистата печалба остава свит заради високите нива на инфлация и предпазливи потребителски нагласи, предизвикани от ръста на общите разходи за живот.

Лидери в продажбите са мултикатегорийните платформи и издателските и книжарски вериги с онлайн магазини. Ръст в търсенето се наблюдава при нехудожествена литература (бизнес, психология, наръчници за самоусъвършенстване) и детските книги.

Бележки в полето: Анотирането на книги като начин за наслада от четенето

За онези, които нямат време в забързаното си ежедневие – книгата отдавна е влязла в телефона с различни формати или се е трансформирала в аудиокнига без нужда от разлистване (и без онзи неповторим аромат на мастило, който по-старомодните почитатели на четенето обожават).

Кои са отличниците по четене в електронен формат

Това доказват и най-новите данни на официалната статистическа служба ЕС – Евростат, от април 2026 г.

Според тях за миналата година 9,5% от домакинствата в ЕС, ползвали интернет в последните 3 месеца, са закупили електронни или аудиокниги, увеличение спрямо 7,3% през 2024 г.

Най-висок дял на населението, закупуващо електронни и аудиокниги, е отчетен в Ирландия (24,5%), Дания (22,5%) и Хърватия (21,0%). Най-ниският дял (под 5%) е отчетен в Унгария, Италия, Словения и Латвия.

Хърватия отбеляза най-голям ръст на броя на жителите, които купуват електронни и аудиокниги – с 16% в сравнение с 2024 г., изпреварвайки Гърция (+7,2%), Германия (+3,7%) и Кипър (+4,0%), докато Финландия (-4,8%), Португалия (-1,6%) и Малта (-0,1%) са със спад.

Предизвикателствата пред сектора на книгоиздаването

Европейският сектор на книгоиздаването е изключително разнообразен, като всяка година се публикуват над 575 000 заглавия, според данни на официалния електронен портал за култура на Европейската комисия.

Въпреки това много читатели нямат достъп до богатството и многообразието на европейската литература.

Една от причините е, че литературните произведения от много държави рядко се превеждат на други европейски езици, обясняват от изпълнителния орган на ЕС.

Книга под елхата: За магията на художествената литература

Секторът на книгите и книгоиздаването е изправен и пред редица предизвикателства, сред които трансформацията, предизвикана от дигиталния и екологичния преход, възстановяването след пандемията, социалното приобщаване и променящите се навици за четене.

Междувременно издателската дейност е един от най-големите сектори на културата в Европа с приблизителна пазарна стойност над 36 милиарда евро.

Според доклада на Федерацията на европейските издатели от 2022 г. по цялата верига на стойност в книгоиздаването са заети над половин милион души.

Лисица в кутия: Бавното четене като бунт срещу комерсиалната литература

Как ЕС помага на книгоиздателите

Една от основните програми в политиките за сектора на книгите и издателската дейност е „Творческа Европа“, която предоставя специално финансиране на издатели и организации за превод, публикуване, разпространение и популяризиране на европейски художествени произведения, главно от по-слабо разпространени езици.

„Творческа Европа“ подпомага над 500 превода на книги всяка година за над 40 езика на оригиналите и 30 целеви езика, по които работят 300 преводачи и 400 съвременни писатели, като така се насърчава културното и езиковото многообразие в целия блок.

Инициативата „Културата движи Европа“ предлага безвъзмездни средства за мобилност на писатели, преводачи и специалисти от книгоиздаването, както и на творци и работещи в областта на културата във всички 40 държави, участващи в програмата „Творческа Европа“.

С бюджет от 21 милиона евро „Културата движи Европа“ е предоставила безвъзмездни средства за мобилност на около 7 000 творци, служители в сферата на културата, и приемащи организации за периода 2022-2025 г.

Програмата „Творческа Европа“ подкрепя книгите и издателската дейност и чрез схемите за финансиране на проекти за европейско сътрудничество, мрежи на културни и творчески организации и платформи за насърчаване на изгряващи творци, допълват от ЕК.