Съществуват два вида читатели: тези, които биха предпочели смъртта пред сгънатите ъгли на страниците и тези, чиито книги носят “белезите” на четеното – подгънати любими страници, коментари в полетата. Двата типа рядко се съчетават в едно и също лице и определено не си заемат книги един на друг. Но ново поколение читатели намира начин да съчетае и двата подхода, като превръща анотирането на книги във вид изкуство. 

„Постоянно виждам хора, които имат такива книги“, казва един потребител на TikTok и показва снимка на дебели романи, по чиито страници са залепени цветни лепящи се листчета. „Какво правите? Обяснете! Защото това прилича на домашна работа. Но също така харесвам офис консумативи”, цитира Guardian.  

В онлан общностите BookTok и Bookstagram,  където потребителите съответно на TikTok и Instagram публикуват рецензии и препоръки за заглавия, има подгрупи, посветени само на анотирането на книги. Нивото на интензивност и ангажираност варира; някои читатели имат сложни системи за цветово кодиране (розови маркери и листчета за романтични моменти, сини за предположения за сюжета) или правила, целящи постигане на определена естетика. Други драскат по полетата, за да отбележат моменти, които са особено шокиращи или удовлетворяващи, или рисуват капчици или сърца около красиви пасажи. За трети анотирането е толкова важно, колкото споделянето на снимки на личната им библиотека или писането на рецензии.

Марсела, книжен инфлуенсър в Instagram, публикува онлайн своя начин на анотиране. Започва да го прави миналата година, след като повече от десетилетие е активна във фен клубове за фентъзи и младежка литература, както и в „studygram“ – подгрупа в Instagram, посветена на създаването на красиви записки, домашни работи, списъци и т.н. 

„Преди да осъзная, че всъщност анотирам, си записвах кратки бележки в полетата, за да си спомням какво съм мислила, когато за първи път съм се сблъскала с дадена история или свят“, спомня си Марсела. Сега тя използва  цветни лепящи се листчета и химикалки, в допълнение към дневниците си за четене. Не анотира абсолютно всички книги, а само тези, оито знае, че ще прочете отново. 

„Това наистина ми помогна да се наслаждавам още повече на богатото изграждане на света и развитието на героите“, обяснява Марсела. „Можете ясно да видите как мнението ми за героите се променя, като проследите бележките ми. Харесва ми да мога да се върна назад и да видя дали предположенията ми за сюжета, които съм направила в началото на поредицата, са се сбъднали или са се оказали грешни.“

В BookTok и Bookstagram обикновено има най-много почитатели на жанровете романтика и романтично фентъзи, познато още като роментъзи. Именно те си тези, които най-често анотират книгите си. Според д-р Джоди Макалистър – австралийски писател, това се дължи до голяма степен на успеха на автори като Емили Хенри, Али Хейзълууд и Сара Дж.Маас, които са помогнали да се разсее голяма част от стигмата, съществуваща около четенето на романтични романи. Феновете все още търсят начини да изразят своята любов към жанра и да намерят общност, каквато читателите на научна фантастика и фентъзи имат от десетилетия. 

„Това е общност, която все още се опитва да разбере как изглежда четенето на романтични книги на публично място, защото нямат модел. Един от начините, по които това се проявява, е изразяването на любов към физическото копие на книгата“, твърди Макалистър. “Когато мислим за начина, по който романтиката е била омаловажавана толкова дълго време, това, което те правят, е да я превръщат в този невероятно ценен обект. Анотирането прави дадения екземпляр неповторим.” 

То е и начин за свързване: някои книжни инфлуенсъри щедро анотират копие от любима книга и я дават на приятел като подарък. Марсела с вълнение планира да направи същото за най-добрата си приятелка. Някои хора специално търсят книги с бележки от други читатели в магазини за употребявани книги. Тези анотации са искри от миналото, които свързват читатели от различни времена. 

Понякога дори самите автори издават книги с анотации –  миналата година Ан Пачет написа такава версия на романа си „Бел Канто“, макар че предупреди, че с „постоянните прекъсвания“ , тя не е предназначена за първо четене. Но коментирането на собственото ѝ произведение, пише тя, разкрило „модели в книгата, които едва ли бях забелязала. Това ми помогна да си изясня начина, по който пиша“.

Макар четенето за удоволствие често да се възприема като напълно отделено от академичния навик за анализ, двете практики могат да се съчетаят. Дори при непринудено четене, отбелязването на любими пасажи или записването на впечатления и критични бележки в полетата може да задълбочи преживяването. Този по-бавен, фокусиран ритъм не само позволява по-пълноценно възприемане на съдържанието, но и удължава насладата от четенето.