А ако най-големите хитове на The Beatles са написани от жена?

Отношенията между Франция и Англия рядко са изглеждали по-добри. Неотдавнашното предоставяне на гоблена от Байо се превърна в символ на подновеното приятелство между двете страни. Нова книга, излязла във Франция в началото на септември, обаче може да помрачи тази новооткрита близост. 

В романа Code Yesterday френският писател Мишел Бюси развива провокативна идея – всички песни, приписвани на The Beatles, всъщност са написани от жена с френски произход. Има важно уточнение обаче – става дума за художествена измислица.

„Надявам се британците да имат добро чувство за хумор“, шегува се пред The Guardian Бюси. 

Той е сред най-успешните автори на трилъри във Франция, книгите му са продадени в милиони екземпляри, а няколко са адаптирани за киното. Новият роман е резултат от увлечението му по ливърпулската четворка, започнало още в детството.

Пол Маккартни се присъединява към музикалния протест срещу AI с „безшумна“ песен

Бюси открива The Beatles благодарение на по-голямата си сестра, когато е на осем години. Идеята да напише история за една от най-известните рок групи в света се оформя с години, но отправната точка идва от друго наблюдение.

„Сред класическите рок групи практически няма жени. За щастие, нещата се промениха, но дълго време рокът беше изцяло мъжки свят. Затова исках да им дам възможност за реванш“, обяснява писателят.

Така се ражда Ивон Маккензи – измислената героиня, която според сюжета стои зад музиката на The Beatles.

Тя среща Джон Ленън и Пол Маккартни край църквата „Сейнт Питърс“ на 6 юли 1957 г. – същия ден, в който двамата музиканти действително се запознават. Ивон, която по-късно работи като митнически инспектор, е родена в Нормандия от французойка и английски парашутист и израства на прочутата Penny Lane в Ливърпул. 

Младата жена се влюбва и в двамата, но чувствата ѝ остават несподелени. Един ден, докато пътува в автобус с младия Маккартни, започва да си тананика мелодия. Песента е Love Me Do.

Мелодията не излиза от главата на Пол и той без особени угризения я представя като своя. Когато Ивон я чува по радиото, е поразена. Скоро Ленън и Маккартни се връщат при нея с молба за още песни и започва необичайно, но продуктивно сътрудничество.

Ивон им изпява мелодиите по телефона, а те добавят нови части и вокали. Така, поне във въображението на Бюси, започват да се раждат хитовете на The Beatles.

Писателят измисля закачливи обяснения и за някои от най-разпознаваемите им песни. Характерният звук в I Feel Fine идва от домакински уред на Ивон, който създава смущения по телефонната линия. Ритъмът на Can’t Buy Me Love ѝ хрумва, докато разбива яйце, а Ob-La-Di, Ob-La-Da произлиза от първите срички, произнесени от новородения ѝ син.

Като жена от скромно семейство, която пише музика през 60-те години, героинята приема, че ще трябва да остане анонимна.

Брайън Епстийн – мениджърът, без когото The Beatles нямаше да бъдат същите

„Колкото и странна да изглежда историята ми, напълно правдоподобно е, че по онова време музика, написана от една жена, е можела да бъде популяризирана само ако е изпълнена от красиви момчета“, смята Бюси.

В замяна на мълчанието си Ивон поставя само едно условие – четиримата да оставят в творчеството си няколко препратки към френския ѝ произход. Така романът обяснява звученето на „Марсилезата“ в началото на All You Need Is Love, а Michelle се превръща в своеобразен поклон към майка ѝ Мишлин.

Колкото и невероятна да е историята, Бюси я изгражда върху години, прекарани в четене на книги и гледане на филми и документални продукции за The Beatles. Любимите му албуми са Rubber Soul и Revolver, в които според него групата експериментира, но музиката ѝ остава непосредствена и достъпна.

Писателят е привлечен и от многобройните митове около ливърпулската четворка. Затова романът засяга някои от по-загадъчните моменти в историята ѝ, включително смъртта на Стюарт Сътклиф и Брайън Епстийн.

В книгата възрастен и вечно недоволен музикален критик – при това заклет почитател на Rolling Stones – застава на страната на Ивон, когато тя решава да разкрие истината. Постепенно цяла Великобритания започва да ѝ вярва въпреки кампания за дезинформация от страна на MI5. Следва обрат, който в крайна сметка придава известна логика на абсурдната на пръв поглед история.

За Бюси Code Yesterday е преди всичко почит към непреходното очарование на музиката на The Beatles. Основната идея на романа трудно може да бъде приета за истина, но според него именно универсалността на песните позволява да си представим, че те също толкова лесно биха могли да бъдат написани от жена или да разказват за нея.

„За мен е удивително, че имат образа на красиви и добри момчета, а всъщност са правили неща, много по-смели от артисти, които смятаме за авангардни“, отбелязва Бюси.

А що се отнася до френския произход на тайната авторка, писателят признава, че просто се е забавлявал с идеята.

„Бях доста доволен, когато измислих френските корени на Ивон. Беше забавно. Но нека бъдем честни – ние, французите, изобщо не сме толкова добри в рок музиката, колкото англичаните.“