Аз, тати и Iron Maiden: Хеви метълът като контрапункт на обществените норми

Куфея – непреходен глагол от несвършен вид

Значение

1. бот. Cuphea. Многогодишно, декоративно, храстовидно растение. Има около 260 вида.

2. Разг. Куфеене. Поклащане на тялото и главата напред-назад в ритъма на тежка музика. Куфея на песните на Metallica.

Един от първите ми детски спомени е как аз и тати куфеем на „Черната овца“ на Ахат. Не помня подробностите твърде добре, но чувството на близост е съвсем осезаемо и до днес. Защото метъл музиката свързва хората. Всъщност „Куфея“ е името на цвете, което в една от разновидностите си е храст с остри, ярко червени цветчета. Стереотипните металисти може и да не се съгласят с мен, но няма как да пропусна символиката в това значение – куфеейки, се превръщаме в едно огромно множество от цветни личности. 

А това чувство на свързаност е особено опияняващо, когато на сцената свирят Iron Maiden. В този горещ вторник аз, тати и още хиляди души бяхме на концерт на британската хеви метъл група. Това е шестото им посещение в България, но моят първи шанс да ги преживея на живо. Музиката минава през цялото ти тяло и когато сложиш ръка на сърцето си, имаш чувството, че то тупти в ритъма на мелодията. Невероятните китарни сола на Дейв Мъри, Ейдриън Смит и Яник Гърс. Вокалите и сценичното присъствие на Брус Дикинсън, който поне пет пъти сменя образите си – гробар, призрачен пират, британски войник и др. Чудовището Eди (да, това е името му), което се появява на екрана също в различните си проявления и допринася за цялостната атмосфера на концерта.  

Iron Maiden на 50 – между амбицията и постоянството

Но най-забележителното в групата е тяхната способност да разказват. Много от песните им са вдъхновени от историята и великите военни битки, от класическата литература и митологията, от киното и научната фантастика. Под шеметно бързата мелодия и чудовищната символика всъщност стои едно много фино творчество. Албумът Seventh Son of a Seventh Son например е концептуален и разказва историята на момче с пророчески сили, уловено в битката между доброто и злото. 

„Тук стоят те, всички до един братя,

 разделят ли се – синовете ще паднат.

 Тук очакват раждането на сина – седмият, небесният, избраният.

Тук е раждането от непрекъснатата кръвна линия, 

роден е лечителят – седмият, дойде неговото време. 

Благословен в невежество, и докато животът му се разгръща, 

той бавно открива силата, която притежава.“

Началото на едноименната им песен връща мислите ми към Ахат. Техният дебютен албум “Походът” е абсолютен връх на хеви метъла в българската музика, а песента “Земя на слепци” някак напомня хитовото парче Seventh Son Of A Seventh Son: 

„Но станало нещо странно

в техния тъмен свят -

родил се човекът-чудо,

прогледнал за първи път.“

В този смисъл метълът не е сатанинска, мрачна и депресираща музика, а търсене на смисъла в хаоса. Вглеждане в мрака, в грозното и противното. Но именно изправяйки се срещу чудовищата на живота, слушателят се освобождава от оковите на обществото. Неслучайно този тип музика се свързва с бунта. Такъв виждам и на концерта на Iron Maiden. Жената на “мениджърска възраст”, още облечена с риза и панталон от офиса, която куфее лекичко с глава. Голямата група младежи, пеещи с цяло гърло всяка една песен. Момичето до мен, в чиято коса бяха сплетени малки черни черепи. Всички те, които куфеейки поне за една нощ, се освобождават от тягостните грижи на ежедневието. 

Но за да бъда напълно обективна, трябва да призная, че не харесвам всичко в метъл културата. Иронично е, че жанр, роден от бунта срещу догмите, понякога ражда свои собствени догматици. Някои от т.нар. заклети метъл фенове са изключително тесногръди и агресивни към всеки, който кривне от „правилната“ вяра или признае, че слуша и друг тип музика. Това отношение е банално – величието на един жанр не изключва това на друг, а и истинската свобода не търси чуждото одобрение. 

Друга неприятна черта е лекото вманиачаване в естетиката на метъла. Често в тези среди се прокрадва усещането, че си „истински фен“ само ако си облечен по определен „канон“ – черна тениска с логото на любима банда, кубинки, гривни с черепи и мешки. Разбира се, осъзнавам, че тази визуална култура е някаква форма на принадлежност. Код, чрез който феновете се припознават по улиците и заявяват връзката си с музиката. Проблемът идва тогава, когато опаковката стане по-важна от съдържанието. Когато конкретната визия се превърне в своеобразна униформа на общността, тя спира да бъде символ на свободата и се превръща в поредното клише. Защото метълът не е в черната тениска, а в усещането.

Позитивното е, че на концерта на Iron Maiden има хора с тениски на всякакви банди – Slayer, AC/DC, Megadeth, Anthrax. И с облеклото си сякаш заявяват, че е без значение коя е любимата ти група, важното е да си тук. И да куфееш. 

Куфея – глагол от несвършен вид. Действие без край, което понякога започва на синия мокет в стар панелен апартамент заедно с тати.