В една юлска вечер в "Медисън Скуеър Гардън" шведската група Ghost изпълнява финалните акорди на зрелищен концерт, белязан от пироефекти, театралност и въздействаща символика. В един момент фронтменът на групата, Тобайъс Фордж, прекъсва шоуто, за да върне публиката назад - към времето, когато Ghost са свирели в скромни клубове.

„Географски не е далеч, но пътят дотук беше много дълъг“, казва той, припомняйки първото си участие през 2011 г. в 400-местния клуб на има Studio - само на два километра от залата, в която сега събира хиляди.

Облечен в маска на череп и заобиколен от своите Nameless Ghouls - анонимни музиканти, изглеждащи като дяволски стражи от отвъдното - Фордж повежда своето окултно шествие пред публика, чиито телефони са заключени в специални чантички, за да остане моментът интимен.

„За феновете това не беше просто концерт, а ритуал", разказва журналистът Ханк Стиймър в статия за The New York Times.

Ghost е част от нова вълна съвременни рок и метъл групи, които съчетават мистицизъм и театралност с музика, която излиза извън тесните жанрови рамки. Албумът им Skeletá, излязъл през май, оглави американската класация Billboard 200.

Ден след заветното шоу групата се появява в The Tonight Show - доказателство, че чарът ими вече е и мейнстрийм.

Те не са сами. Британската банда Sleep Token, която също излиза на сцената с маски и костюми, и доскоро бе напълно анонимна, подготвя собствено арена-турне. Дебютният им албум Even in Arcadia измести Ghost от върха на класацията само три седмици по-късно.

А групи като President - водена от мистериозен артист с маска на старец, допълват усещането, че рок музиката преживява ренесанс на скритата идентичност и митологията.

Тази тенденция не е нова. От Kiss и Alice Cooper до Gwar, тежката музика винаги е обичала театралността. През 90-те Slipknot доведоха тази идея до крайност с агресивен стил и плашещи маски. Днес фронтменът Кори Тейлър сравнява групата си с „escape room“, в който феновете попадат, за да открият тайни.

„Това е нещо повече от фен база,“ казва той. „Това е общество.“

Един упорит режисьор, купища изгубени архиви и неочаквани срещи създават първия оторизиран филм за ранните години на легендарната банда

Becoming Led Zeppelin: Нов документален филм разказва за пътя на групата към безсмъртието

Точно този модел на култово следване се наблюдава и при Ghost. Феновете им са облечени като скелети, „папи“ и монаси, преплитащи хумор и мрак в естетиката си.

От дълбокия ъндърграунд до върха на класациите

Тобайъс Фордж - 44-годишен швед, с брада и дълга коса, далеч от мрачния си сценичен образ, обяснява, че маските и мистерията са част от наследството му.

„Мистерията създава магия“, казва той пред The New York Times.

„Тя кореспондира с начина, по който съм възприемал музиката като млад - с оскъдна информация, но богато въображение.“

В ранните дни на геномното секвениране рок звездата е разрешил ДНК-то му да бъде анализирана

Ози Озбърн не беше само музикален бог - неговата легендарна ДНК е помогнала на науката

Ghost използва тази културна ДНК, за да създаде нещо специфично. А именно тежка музика с мелодичност и послание, които звучат като мост между Scorpions, Styx и католическа меса. Гласът на Фордж е чист и изнесен, а движенията му - повече на актьор от пиеса на Шекспир, отколкото на метъл вокалист.

По време на концерта, споменат в началото, Фордж посвещава едно от изпълненията си на Ози Озбърн, който е починал по-рано същия ден:

„За да бъде Принц на Мрака, ни дари много светлина.“

Зад мрака и визуалната тежест на Ghost стои искрен стремеж към светлина и надежда.

„Стремя се да карам хората да мислят или чувстват - или и двете. Понякога и да ги утеша“, казва Фордж.

„Искам да им дам шанс да видят моя, може би леко наивен, но оптимистичен поглед към бъдещето.“