Постмодерният левичар Ману Чао направи соло фурор за първи път в края на 90-те с фантастичния си дебютен албум Clandestino – заглавие, заимствано от термин за имигранти без документи. Роденият в Париж изпълнител, чиито родители са испанци и чиято първа музикална любов е вдъхновената от The Clash френската група Mano Negra, направи соло албума си, пътувайки по света, продуцирайки песни в движение и призовавайки за антиглобалистка съпротива с жизнерадостна музика, комбинираща реге, хип-хоп, латино бийтове, фолклорни мелодии и дигитални семпли.

Той последва тази своеобразна формула в също толкова добрия албум от 2001 г. Próxima Estación: Esperanza, от който излезе заразяващият хит „Me Gustas Tu“ (с над 700 000 000 стриймвания до момента!).

Всеки, който харесва Clandestino и Próxima Estación: Esperanza, веднага ще се почувства като у дома си и във Viva Tu, пише Rolling Stone.

Верен на стила си, в новия си албум Ману Чао отново се разхожда през картата на световната музика в най-живия и органичен смисъл. Пее на английски, френски, испански и португалски, а звукът бълбука като край лагерен огън, смесвайки шансон, фламенко, латино ритми и фолклорни балади.

Rolling Stone изтъква песните „Heaven’s Bad Day“, в която участва американският музикант Уили Нелсън, „Viva tu“ - почит към ежедневието на хората в различните градове, в които певецът е живял, както и „São Paulo Motoboy” - ода за вълнуващата, страшна свобода и труда на работническата класа в най-големия бразилски град, която перфектно обобщава цялата философия на музиката на Ману Чао. Той постига връх, обединявайки се с френската рап изпълнителка Laeti в любовната песен „Tu Te Vas“.

Ману Чао не е правил албум от по-рок-ориентирания La Radiolina от 2007 г., но остава активен, правейки турнета и „раздавайки“ музиката си безплатно онлайн. Сътрудничи си с независими артисти и участва в протестни движения за екологична справедливост и други каузи.

Viva Tu има малко по-тъжни акценти от своите предшественици, вероятно подобаващи на 61-годишен артист, който се занимава с музика още от ерата на пънк сцената на 80-те на миналия век. Някои от най-завладяващите моменти са смесица от умозрение, мъдрост, надежда и устойчивост, като на повърхността отново излиза най-ведрото послание на Ману Чао, изпято с усмивка - че е готов за следващото си приключение.