Когато говорите един език цял живот, граматическите му правила се превръщат във втора природа.

Правилата обаче могат да се различават силно между отделните езици. Затова невроучените дълго време предполагаха, че хората, които владеят и използват два езика, обработват различните граматики чрез отделни модели на мозъчна активност.

В ново изследване обаче учените установяват, че тези модели си приличат повече, отколкото се очакваше. Когато например трябва да решат как да превърнат една дума в единствено или множествено число, двуезичните хора показват изненадващо сходна мозъчна активност, независимо дали говорят на първия или на втория си език.

„Не беше очевидно, че ще има толкова голямо припокриване“, казва Ести Бланко-Елориета, психолог и невроучен в Нюйоркския университет и автор на изследването, публикувано в понеделник в списанието JNeurosci.

„Според мен това може да се разглежда като едно от първите много прецизни открития за това колко дълбоко интегрирани са двата езика в мозъка.“

Ранните изследвания разглеждат двуезичието като „добавка“ или „смущение“ в обработката на родния език, казва пред The New York Times Джудит Крол, психолингвист в Калифорнийския университет в Ървайн.

По-късни проучвания установяват, че мозъкът на двуезичните хора често показва физически различия, включително по-ефективно бяло вещество и промени в сивото вещество, както и по-добро представяне при задачи, свързани с паметта и концентрацията.

Стартъп проучва създаването на човешки тела без мозъчна активност като потенциални носители за трансплантация

Идея за създаване на човешки тела без мозък поставя етични и научни въпроси

Сега учените навлизат по-дълбоко в темата, за да разберат дали основни части от невронната мрежа на мозъка изпълняват двойна или дори тройна функция при обработката на няколко езика.

За да получи по-ясна картина, екипът на д-р Бланко-Елориета поставя 23 двуезични участници, говорещи испански и английски, в скенер за магнитоенцефалография, или MEG, и проследява мозъчната им активност, докато те преобразуват думи в единствено или множествено число.

Докато лежат в скенера, участниците виждат дума, която трябва да бъде променена, например „лодки“ или „риба“. След това чуват команда - „one“ или „uno“, за да направят думата в единствено число; „two“ или „dos“, за да я направят в множествено число; или „say“ или „di“, за да я повторят без промяна.

Скенерът заснема мозъчната активност милисекунда по милисекунда преди, по време на и след всяко от тези вътрешни изчисления.

Екипът установява, че моделите на мозъчна активност са приблизително еднакви независимо дали двуезичните участници гледат думи на испански или на английски. Важно е, че това важи дори когато думите нямат сродна дума в другия език - за разлика от „taxi“, която има едно и също значение на испански и английски. Същият ефект се наблюдава дори при „псевдодуми“, които звучат като испански или английски думи, но нямат реално значение.

„Това прави по-трудно обяснението, че ефектът просто отразява споделен речник“, казва д-р Бланко-Елориета, „и предполага, че мозъкът може би представя самата граматическа операция.“

Новото проучване например дава допълнителни доказателства, че предната лява част на мозъка обикновено участва в обработката на граматическата структура на изречения в различни езици.

Bexorg извлича мозъци часове след смъртта на донорите и ги свързва със система за животоподдържане, за да тества експериментални лекарства срещу Алцхаймер и Паркинсон

Стартъп поддържа човешки мозъци „между живота и смъртта“

Като цяло, казва д-р Бланко-Елориета в прессъобщение, изглежда, че един-единствен „граматически двигател“ в мозъка може да обслужва няколко езика едновременно.

Според NYT макар резултатът да не е изненадващ, той е „много информативен и предлага елегантни и убедителни доказателства, че двуезичните хора разчитат на споделени невронни механизми“.

Един от въпросите, които остават, е доколко тези резултати могат да се обобщят за езикови двойки, които се различават значително повече.

С тази цел екипът на д-р Бланко-Елориета се надява да изследва моделите на мозъчна активност зад други граматически и езикови процеси, като разчитането на синтаксиса на изреченията или определянето на обхвата от обекти, които могат да бъдат обозначени с един и същ термин, включително при много различни езици.