Си Дзинпин – държавният рисков инвеститор

Когато CXMT излезе на борсата на 27 юли, китайското правителство преживя онова, което в Силициевата долина наричат „момент на внезапно забогатяване“.

Производителят на чипове за памет набра 57,9 млрд. юана, или 8,6 млрд. долара, при цена от 8,66 юана за акция в рамките на впечатляващо първично публично предлагане.

След първия ден на търговия в Шанхай акциите на CXMT затвориха при 49 юана, което представлява ръст от 470% и оценява компанията на внушителните 3,3 трлн. юана.

Така CXMT се превърна в най-скъпата компания, листвана в континентален Китай, а нейното IPO стана най-голямото в Азия от началото на годината. Това е отлична новина за най-големия и най-ранен инвеститор в компанията: китайското правителство.

През последните години китайският президент Си Дзинпин се утвърди като най-важния рисков инвеститор в страната, пише The Economist. Той заложи огромни средства на превръщането на китайската икономика във високотехнологична сила, насочвайки държавен капитал към зелената енергия, електромобилите и производството на полупроводници.

Администрацията му подкрепя компании, които произвеждат батерии, дронове и дори летящи автомобили. До края на 2024 г. правителството беше ангажирало около 12 трлн. юана чрез над 2000 подкрепяни от държавата инвестиционни структури, известни като фондове за насочване на капитала.

Акциите на китайския производител на чипове CXMT скочиха с близо 500% при борсовия дебют

На Си се приписват желязно търпение и впечатляваща далновидност. Първите големи държавни инвестиции в китайската иновационна екосистема започнаха преди около десетилетие, приблизително колкото е и обичайният жизнен цикъл на един фонд за рисков капитал.

CXMT е най-успешният му залог досега. Компанията е създадена през 2016 г. с участието на държавата и е продукт на т.нар. модел от Хъфей, наречен на източния китайски град, в който е разработен.

При този подход държавата влиза като акционер в стратегически технологични компании още в ранен етап от развитието им, вместо да избира победители сред вече утвърдени предприятия. Подобни инвестиции променят китайската икономика. До тази седмица най-скъпата компания, търгувана в континентален Китай, беше консервативна банка.

Те са и част от усилията на Пекин да намали чуждестранното господство във високотехнологичните отрасли и да направи страната по-самостоятелна, пише още The Economist.

CXMT вече отправя предизвикателство към малка група водещи чуждестранни производители. Micron, SK Hynix и Samsung заедно контролират над 90% от световния пазар на DRAM, вида памет, използван в смартфони и лаптопи. Всяка от трите компании премина пазарна капитализация от 1 трлн. долара през тази година благодарение на ненаситното търсене от страна на компаниите, развиващи AI.

Китай хвърля ръкавицата на САЩ с най-мощния си AI модел досега

CXMT навлезе в сектора през 2019 г., когато лицензира патенти за технологии за памет от германска компания. Засега китайският производител държи едва 8% от пазара на DRAM, но делът му вероятно ще нараства.

Американски технологични гиганти, сред които Apple, обмислят да купуват китайски чипове, за да ограничат производствените разходи за потребителските си устройства.

Държавната инвестиция в CXMT носи и огромна финансова печалба. Според анализ на документите за IPO, подадени до STAR Market и обработени с помощта на AI инструменти, около 15 свързани с държавата инвеститори притежават пряко 36% от компанията.

Реалната експозиция на правителството е значително по-голяма, когато се включат държавните дялове в частни фондове.

След разреждането на капитала преките участия се оценяват на 1,1 трлн. юана. При базови допускания това вероятно означава повече от 40-кратна възвръщаемост върху вложения капитал.

Един от първите държавни инвеститори в CXMT, ChangXin Integrated, вече притежава акции на стойност 345 млрд. юана. Всеки фонд за рисков капитал в Силициевата долина би бил възхитен от подобна доходност.

CXMT обаче е само един от многобройните държавни залози, а други се развиват далеч по-зле. В някои части от портфейла си държавата се намира в положение, което никой рисков инвеститор не желае: без ясен начин да излезе от инвестициите си.

През последните години тя се превърна в инвеститор от последна инстанция, след като частните фондове, включително американските, ограничиха финансирането за стартъпи заради започналите през 2020 г. регулаторни репресии срещу технологичния сектор.

Според South China Morning Post и китайската компания за данни Zerone през миналата година свързани с държавата инвеститори са осигурили девет десети от капитала, поет като ангажимент към фондовете за дялови инвестиции.

Мащабът на държавните инвестиционни фондове предполага, че Пекин ще се нуждае от още много успехи като CXMT, за да компенсира провалените залози в други сектори.

Си Цзинпин очерта амбицията на Китай да оспори технологичното лидерство на САЩ

Тези фондове са податливи и на корупция, според The Economist.

Изданието посочва, че през 2022 г. полицията обвини ръководители на основния китайски фонд за полупроводници, чийто капитал възлиза на 343 млрд. юана, в присвояване на държавни активи. Заради разследването отпускането на средства беше временно преустановено.

Корупцията превръща дори напълно почтените държавни служители в трудни акционери. Загубата на пари от иначе разумна инвестиция може да ги изложи на обвинения в злоупотреби. Затова те често третират дяловите вложения като заеми и налагат тежки условия на основателите на стартъпи.

Дори китайският рисков капитал да разполагаше с повече звездни компании и по-малко корупция, страната продължава да изпитва недостиг на купувачи с достатъчно дълбоки джобове.

Изглежда, че частните инвеститори в Китай не разполагат с необходимия капитал, за да изкупят успешните компании от държавата. Индексът STAR 50 е загубил 16% от началото на месеца, което породи опасения, че инвеститорите изтеглят средства от други акции, за да купуват книжа на CXMT.

Подкрепяни от държавата фондове са вложили 9 млрд. долара на публичните пазари, за да спрат спада. Много от най-големите инвеститори в CXMT ще трябва да чакат три години, преди да могат да продадат акциите си.

За щастие на Си, пише The Economist, той сам определя оценката на активите в собствения си портфейл. А резултатите им вероятно ще бъдат измервани по политически, а не по финансови критерии.