Бъдещето на „Лукойл Нефтохим Бургас“ се оказва част от много по-голяма геополитическа и бизнес сделка, която вече е стигнала до разговорите между Кремъл и най-близките пратеници на американския президент Доналд Тръмп, според информация на The New York Times.

Преговорите между администрацията на Тръмп и Русия за прекратяване на войната в Украйна са се разширили и към потенциална многомилиардна продажба на международните активи на „Лукойл“, предава още изданието. Пакетът включва петролни находища, рафинерии и бензиностанции по света, сред които и бургаската рафинерия.

Само преди дни българският парламент премахна и забраната за износ на горива към други страни от ЕС, наложена след санкциите срещу руския петролен гигант, с цел да облекчи работата на рафинерията.

Сделка, стигнала до Путин

Според NYT руският президент Владимир Путин лично е повдигнал въпроса за продажбата на международните активи на „Лукойл“ по време на среща в Кремъл на 5 септември с двамата ключови американски преговарящи - Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.

Изданието пише, позовавайки се на източници, че Путин е представил потенциалната сделка като начин да се покаже на руснаците, че бизнес отношенията със САЩ могат да бъдат възстановени.

Американците са отговорили, че ще работят по въпроса. От тяхна гледна точка подобна сделка би могла едновременно да подобри отношенията с Кремъл и да помогне за понижаването на световните цени на енергията.

За потенциалните купувачи залогът е още по-голям. Ако Вашингтон одобри продажбата, придобитите активи ще бъдат освободени от американските санкции, което би увеличило стойността им практически веднага.

С приетата промяна се цели държавата да може да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на дружества за търговия с нефт и нефтопродукти

НС прие на второ четене промяната в закона за особения управител на „Лукойл“

Макар „Лукойл“ формално да е частна компания, в Москва решението за огромната сделка се възприема като зависещо в крайна сметка от Путин. От американска страна последната дума също е политическа, защото Министерството на финансите контролира прилагането на санкциите.

Така съдбата на активи, вариращи от петролни находища в Африка до европейски рафинерии и бензиностанции в САЩ, до голяма степен се оказва в ръцете на Путин и Тръмп.

Кой иска активите на „Лукойл“

Първоначално интерес към международния бизнес на „Лукойл“ проявяват редица големи компании, включително Chevron.

През януари инвестиционният гигант Carlyle постигна предварително споразумение за придобиването на значителна част от активите. Компанията представи сделката като възможност международният портфейл на „Лукойл“ да премине под американски контрол и да подкрепи амбицията на администрацията за американска „енергийна доминация“.

Одобрението от Вашингтон обаче се забави.

Председателят на Българска петролна и газова асоциация постави под съмнение и оптимизма около евентуално стабилизиране в Близкия изток

Светослав Бенчев: Ако войната се проточи, петролът може да стигне „150 долара и нагоре“

Междувременно като водещ кандидат се появи друга група, начело с американския милиардер Тод Боели, съсобственик на бейзболния Los Angeles Dodgers и инвеститор в редица спортни и развлекателни компании.

Боели е дарил общо 2 млн. долара за политически инициативи, свързани с Тръмп - 1 млн. долара за MAGA Inc. и още 1 млн. долара чрез своята Eldridge Industries за встъпването на президента в длъжност.

В групата участват и инвеститори от Близкия изток, които имат бизнес отношения с хора от най-близкото обкръжение на Тръмп.

Сред тях е катарски конгломерат, контролиран от братята Мутаз и Рамез ал Хаят. Те работят с Къшнър и съпругата му Иванка Тръмп по финансирането на многомилиарден луксозен туристически комплекс в Южна Албания.

Друг голям потенциален участник според NYT е инвестиционен фонд от Абу Даби, контролиран от шейх Тахнун бин Зайед ал Нахаян, съветник по националната сигурност на Обединените арабски емирства.

Тахнун има бизнес връзки и с двете семейства в центъра на американските преговори. Свързан с него фонд инвестира в криптокомпанията World Liberty Financial на семейство Тръмп, сред чиито основатели е Уиткоф. Друг негов фонд е сред големите инвеститори в частната инвестиционна компания, създадена от Къшнър след първия мандат на Тръмп.

Самото американско правителство също възнамерява да участва в сделката чрез U.S. International Development Finance Corporation. Високопоставен представител на администрацията потвърждава пред NYT, че Уиткоф и Къшнър са участвали пряко в договарянето на финансовите условия за държавното участие, включително плащане предварително и дял от бъдещата печалба за САЩ.

Американски представител заявява, че крайният срок е удължен, за да „улесни продължаващите преговори с „Лукойл“ и да постигне споразумение, което подкрепя усилията на Тръмп да лиши Русия от приходите за поддържане на военната машина, и да постигне мир“

САЩ бавят сделката за активите на „Лукойл“, за да окажат натиск над Русия

Къде започва конфликтът на интереси

Няма данни самите Уиткоф или Къшнър да получат пряка финансова изгода от продажбата.

Близките бизнес отношения между тях и част от кандидатите обаче пораждат въпроси доколко личните връзки се преплитат с американската външна политика.

„Това е тревожно и буди сериозно безпокойство заради преплитането на толкова много интереси“, казва Хуей Чен, бивш прокурор в Министерството на правосъдието на САЩ и експерт по корпоративна етика.

Според нея връзките поставят въпроса дали администрацията оценява различните кандидат-купувачи единствено според държавния интерес, или лични бизнес отношения могат да повлияят на крайния избор.

От екипа на Уиткоф отхвърлят подобни подозрения. Негова говорителка заявява, че той не получава заплата за работата си като пратеник, сам покрива разходите си за пътувания и „няма конфликт на интереси и няма финансово участие в този въпрос“.

Българската рафинерия не е периферен актив в цялата схема.

Рафинериите на „Лукойл“ в България, Румъния и Нидерландия произвеждат дизел и авиационно гориво в момент, когато световният пазар изпитва сериозен недостиг, изострен от войната с Иран и ограниченията върху руските доставки. Именно това според The New York Times дава на Тръмп допълнителен стимул да подкрепи сделка, която би увеличила достъпа до тези горива.

„Проблемът е, че никой не повдига въпроса за ядрения риск. Съществува ли такъв? Може би не, не знам, но това е риск“, е заявил премиерът на медиен форум по въпросите на отбраната

Румен Радев призовава за европейски диалог с Русия – целта е да се предотврати ядрена атака

Санкциите са създали възможността за сделката

Администрацията на Тръмп наложи санкции на „Лукойл“ през 2025 г. като част от натиска върху Москва заради войната в Украйна. Последицата беше, че руската компания започна да разпродава огромния си международен бизнес.

По оценка на „Лукойл“ от тази година международните активи на компанията струват около 20 млрд. долара и включват петролни и газови находища, рафинерии и мрежи от бензиностанции на няколко континента.

Именно санкциите дават на американското правителство огромно влияние върху това кой може да купи активите. Всеки потенциален собственик трябва да получи разрешение от Вашингтон, за да може придобитият бизнес да бъде освободен от ограниченията.

В същото време Путин остава ключова фигура от руската страна.

Така една мярка, въведена като натиск върху Москва за прекратяване на войната, сега се превръща в основа за огромна търговска сделка, която самият Кремъл представя като възможност за възстановяване на икономическите отношения със САЩ.

Сделката все още не е окончателна и трябва да бъде одобрена от Министерството на финансите на САЩ. Сегашният американски и британски режим, който позволява дейността на българските дружества на „Лукойл“, е в сила до 29 октомври.