Европа е изправена пред цял набор от икономически предизвикателства, но едно от най-вредните може да се окаже прекомерният песимизъм за сегашното ѝ състояние.

Така смята Марике Блом, главен икономист на нидерландската банка ING, която си е поставила за цел да коригира някои от най-мрачните представи за европейската икономика.

След пет века в центъра или непосредствено до центъра на световната икономика все по-често се прокрадва усещането, както в самата Европа, така и извън нея, че континентът спокойно се плъзга към периферията и е готов да се примири със съдбата си на „хубав музей“, по думите на президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Малцина защитават по-оптимистичната гледна точка, според която чашата е наполовина пълна и много от слабостите, приписвани на Европа, са преувеличени. Блом е сред тях.

ING | Марике Блом

Нидерландският икономист се опасява, че съсредоточаването върху проблемите на Европа и пренебрегването на силните ѝ страни кара компаниите да действат по-предпазливо, а домакинствата да трупат все повече спестявания. Същият песимизъм може да подтиква и политиците да пазят статуквото по-ревностно.

„Понякога, когато като политик си силно притеснен за състоянието на икономиката, може да започнеш да я пазиш прекалено много, вместо да гледаш напред и да вярваш, че има и други възможности“, казва Блом пред The Wall Street Journal.

ЕС има уникална възможност да се възползва от съмненията на инвеститорите относно САЩ и да популяризира еврото като резервна валута, твърди главният икономист на ING Марике Блом

Европейски облигации: Общият дълг като шанс за валутна и финансова доминация

Като пример тя посочва реакцията на Европа на митата на американския президент Доналд Тръмп. Европейският съюз предпочете да не отвръща със същото, въпреки че смяташе по-високите мита за несправедливи и неоправдани.

„Политиците надцениха ефекта, който една търговска война би могла да има върху Европа, и бяха изключително мотивирани да стигнат до сделка“, казва Блом.

Постоянното усещане за криза може да направи по-привлекателни и нестандартните решения, предлагани от партии извън традиционния политически мейнстрийм.

„Ако хората изгубят надежда и вяра в системата, защото всеки ден четат колко лоша е тя, това може да ги тласне към по-популистки начин на мислене“, казва Блом.

САЩ трябва да предложат на Европа икономическо споразумение за свободна търговия като стимул за дългоочаквани реформи, например завършването на Съюза на капиталовите пазари и Единния банков съюз, заявява главният изпълнителен директор на JPMorgan

Джейми Даймън има план за съживяване на Запада: „Голямо, прекрасно“ споразумение с Европа

След 18 месеца разговори с европейски бизнес лидери и участие в годишната среща на Световния икономически форум в Давос тя стига до извода, че прекомерният песимизъм вече сам по себе си застрашава икономическото бъдеще на Европа.

„Имаше толкова силно усещане, че САЩ ще бъдат най-добре представящата се икономика в света, а Европа се намира в изключително трудна ситуация. Това ми се стори прекалено едностранчиво и вероятно вече оказва влияние“, посочва тя.

Малцина биха твърдели, че с европейската икономика всичко е наред. Растежът е слаб още от световната финансова криза, а континентът изостава от САЩ и Китай при разработването на нови технологии. Последният източник на тревога е изкуственият интелект.

По-балансираният разговор за европейската икономика обаче би могъл да помогне на бизнеса, избирателите и политиците да намерят по-добър път напред.

„Важно е да говорим за това по различен начин“, казва Блом.

Условието обаче е енергийният шок от войната в Близкия изток да не се влоши, обяснява икономистът от УС на Централната банка в еврозоната

Филип Лейн, ЕЦБ: Основният сценарий е европейската икономика да расте със стабилен, макар и скромен темп

Нейният принос е серия от доклади под заглавието „Pitchbook“, предназначени за клиенти на ING и други читатели, в които европейските проблеми се разглеждат през по-оптимистична призма.

От тях става ясно например, че населението на Европа наистина застарява и намалява, но същевременно все по-голям дял от хората участват на пазара на труда. Ръстът на производителността изостава от американския, но разликата е значително по-малка, ако в сметката бъдат включени и страните от източната част на Европейския съюз.

Последният текст е посветен на енергетиката. Европа остава силно зависима от внос от все по-ненадеждни източници и плаща сравнително високи цени. Заключението на Блом към този анализ спокойно би могло да обобщи цялата поредица.

„Европа е постигнала повече, отколкото често се признава в обществения дебат, но по-малко, отколкото изискват собствените ѝ амбиции“, пише тя.

За по-младите поколения комунизмът и фашизмът вече принадлежат на далечно минало, което все по-слабо определя политическия им избор

Иван Кръстев: Когато паметта избледнява, радикализмът се завръща

Текстовете на Блом излизат в момент, когато европейската икономика демонстрира по-голяма устойчивост от очакваното от повечето икономисти, без това да предизвиква особено въодушевление.

Еврозоната е единствената голяма икономическа зона, в която растежът се е ускорил през трите месеца до края на юни - период, белязан от войната между САЩ и Иран и рязък скок на енергийните цени.

По подобен начин почти незабелязан остана и фактът, че Европа избегна широко очакваната рецесия след руската инвазия в Украйна през 2022 г., както и след увеличението на митата от администрацията на Тръмп през 2025 г.

„Въпреки слабия ръст на производителността Европа продължава да предлага добро качество на живот“, казва Блом.

„Тя вече има по-ясна диагноза на проблемите си, широка пътна карта за справяне с тях и по-силни институции, отколкото преди десетилетие.“