Европа и наполовина пълната чаша
Главният икономист на ING се опитва да разсее прекомерния песимизъм и мрачните заблуди около състоянието на европейската икономика
,fit(1001:538)&format=webp)
Европа е изправена пред цял набор от икономически предизвикателства, но едно от най-вредните може да се окаже прекомерният песимизъм за сегашното ѝ състояние.
Така смята Марике Блом, главен икономист на нидерландската банка ING, която си е поставила за цел да коригира някои от най-мрачните представи за европейската икономика.
След пет века в центъра или непосредствено до центъра на световната икономика все по-често се прокрадва усещането, както в самата Европа, така и извън нея, че континентът спокойно се плъзга към периферията и е готов да се примири със съдбата си на „хубав музей“, по думите на президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Малцина защитават по-оптимистичната гледна точка, според която чашата е наполовина пълна и много от слабостите, приписвани на Европа, са преувеличени. Блом е сред тях.
Нидерландският икономист се опасява, че съсредоточаването върху проблемите на Европа и пренебрегването на силните ѝ страни кара компаниите да действат по-предпазливо, а домакинствата да трупат все повече спестявания. Същият песимизъм може да подтиква и политиците да пазят статуквото по-ревностно.
„Понякога, когато като политик си силно притеснен за състоянието на икономиката, може да започнеш да я пазиш прекалено много, вместо да гледаш напред и да вярваш, че има и други възможности“, казва Блом пред The Wall Street Journal.
Като пример тя посочва реакцията на Европа на митата на американския президент Доналд Тръмп. Европейският съюз предпочете да не отвръща със същото, въпреки че смяташе по-високите мита за несправедливи и неоправдани.
„Политиците надцениха ефекта, който една търговска война би могла да има върху Европа, и бяха изключително мотивирани да стигнат до сделка“, казва Блом.
Постоянното усещане за криза може да направи по-привлекателни и нестандартните решения, предлагани от партии извън традиционния политически мейнстрийм.
„Ако хората изгубят надежда и вяра в системата, защото всеки ден четат колко лоша е тя, това може да ги тласне към по-популистки начин на мислене“, казва Блом.
След 18 месеца разговори с европейски бизнес лидери и участие в годишната среща на Световния икономически форум в Давос тя стига до извода, че прекомерният песимизъм вече сам по себе си застрашава икономическото бъдеще на Европа.
„Имаше толкова силно усещане, че САЩ ще бъдат най-добре представящата се икономика в света, а Европа се намира в изключително трудна ситуация. Това ми се стори прекалено едностранчиво и вероятно вече оказва влияние“, посочва тя.
Малцина биха твърдели, че с европейската икономика всичко е наред. Растежът е слаб още от световната финансова криза, а континентът изостава от САЩ и Китай при разработването на нови технологии. Последният източник на тревога е изкуственият интелект.
По-балансираният разговор за европейската икономика обаче би могъл да помогне на бизнеса, избирателите и политиците да намерят по-добър път напред.
„Важно е да говорим за това по различен начин“, казва Блом.
Нейният принос е серия от доклади под заглавието „Pitchbook“, предназначени за клиенти на ING и други читатели, в които европейските проблеми се разглеждат през по-оптимистична призма.
От тях става ясно например, че населението на Европа наистина застарява и намалява, но същевременно все по-голям дял от хората участват на пазара на труда. Ръстът на производителността изостава от американския, но разликата е значително по-малка, ако в сметката бъдат включени и страните от източната част на Европейския съюз.
Последният текст е посветен на енергетиката. Европа остава силно зависима от внос от все по-ненадеждни източници и плаща сравнително високи цени. Заключението на Блом към този анализ спокойно би могло да обобщи цялата поредица.
„Европа е постигнала повече, отколкото често се признава в обществения дебат, но по-малко, отколкото изискват собствените ѝ амбиции“, пише тя.
Текстовете на Блом излизат в момент, когато европейската икономика демонстрира по-голяма устойчивост от очакваното от повечето икономисти, без това да предизвиква особено въодушевление.
Еврозоната е единствената голяма икономическа зона, в която растежът се е ускорил през трите месеца до края на юни - период, белязан от войната между САЩ и Иран и рязък скок на енергийните цени.
По подобен начин почти незабелязан остана и фактът, че Европа избегна широко очакваната рецесия след руската инвазия в Украйна през 2022 г., както и след увеличението на митата от администрацията на Тръмп през 2025 г.
„Въпреки слабия ръст на производителността Европа продължава да предлага добро качество на живот“, казва Блом.
„Тя вече има по-ясна диагноза на проблемите си, широка пътна карта за справяне с тях и по-силни институции, отколкото преди десетилетие.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)