В момента наблюдаваме втора вълна от ценови повишения – не само при петрола, но и при газа. Въпреки че през лятото се наблюдаваше временно възстановяване, сега геополитическите рискове изглежда отново са повишени. В резултат смятаме, че инфлацията вероятно ще бъде по-висока за по-дълго време, преди да започне да спада към нашата цел от средата на 2027 г. нататък.

Това заявява в интервю за Le Temps икономистът и член на Управителния съвет на ЕЦБ Филип Лейн.

Според него добрата новина е, че от февруари насам въздействие върху цените на други стоки, като електроенергията и услугите няма. Въпреки това, тъй като сега сме изправени пред втора вълна от повишения на енергията, вероятно ще има натиск върху цените в по-широк смисъл – включително електроенергията и стоките, докато натискът върху услугите остава ограничен.

Икономистът очаква косвени ефекти от войната в Иран, които ще надхвърлят цените на енергията. Проучванията на ЕЦБ сочат, че много бизнеси имат очаквания за повишения на цените, ако конфликтът се превърне от енергиен шок в по-широк инфлационен проблем

Филип Лейн, ЕЦБ: През юни вероятно ще направим корекция в посока нагоре за инфлацията

Според икономиста, ако през есента шокът се окаже по-голям и по-продължителен, това ще забави икономиката. Но ако енергийният шок не е толкова тежък, ще има положителни елементи.

„Наблюдаваме значителни държавни разходи в някои части на Европа, например германският пакет за инфраструктура и отбрана и програмата Next Generation EU. И макар да не сме в центъра на дейността в областта на изкуствения интелект, има достатъчно европейски компании, ангажирани с изкуствения интелект, за да може икономиката да извлече полза“, обяснява той и допълва:

За нас основният сценарий е, че европейската икономика следва да продължи да расте със стабилен, макар и скромен темп, при условие че енергийният шок не се влоши.

Базовият сценарий на ЕЦБ отразява пазарните очаквания, както са отразени в цените на петрола и газа, обяснява Лейн. Кривата на бъдещите цени на петрола и газа по същество сочи към разрешаване на кризата по-късно тази година. Ситуацията няма да се върне към нормалното, но ще има известно подобрение в сравнение с настоящото състояние. Въпреки това, около този базов сценарий има голяма несигурност, допълва той.

По-тежкият сценарий не е самата корекция, а това, че тя съвпада с по-широка пазарна нестабилност. За разлика от „дот-ком“ балона, днес има значително по-малко място за намаляване на лихвите или използване на фискална политика за смекчаване на последиците

ЕЦБ: Пазарна корекция заради AI бума е все по-вероятна – това ще има последствия за еврозоната

Според икономиста макар че доминиращите проблеми са войната в Близкия изток и енергийният шок, трябва да се вземе предвид и временния положителен ефект от държавните разходи, и по-дългосрочния положителен ефект от изкуствения интелект.

Изкуственият интелект създава голяма несигурност за хората, но като цяло ще допринесе за повишаване на жизнения стандарт. Някои професии ще пострадат, но за икономиката смятам, че нетният ефект ще е положителен.

Относно това дали допълнителните държавни разходи са повод за загриженост за ЕЦБ, предвид перспективата за нарастване на държавния дълг, Лейн обяснява, че Германия разполага с необходимия фискален резерв.

Програмата Next Generation EU представлява специфично европейско финансиране, така че не поражда същия вид загриженост относно устойчивостта на дълга. Важно е обаче да се подчертае, че макар държавните разходи да осигуряват временен тласък, той ще отшуми с течение на времето, допълва икономистът от ЕЦБ.