Как внедряването на изкуственият интелект ще се отрази на заетостта и производителността?

Това е един от най-належащите въпроси, като се има предвид потенциалът на технологията да промени коренно начина, по който работим, преобразувайки фундаментално икономиките и обществата.

В нова публикация в официалния си блог ЕЦБ представя преглед как служителите използват AI и колко бързо той се разпространява на работното място. Разглежда се спестеното време благодарение на изкуствения интелект, и препятствията пред по-нататъшното му внедряване.

Анализът се основава на проучването на ЕЦБ за потребителските очаквания, което всеки месец отразява мненията на около 20 000 души в 11 държави от еврозоната.

Кристин Лагард, ЕЦБ: Европа до голяма степен пропусна първата дигитална революция - не можем да повторим този опит с AI

Въвеждането на работното място продължава да нараства

Само за две години делът на служителите, които използват AI на работното място се е удвоил от 26% от анкетираните през 2024 г. до 41% през 2025 г., като достига 52% през 2026 г. Повечето го използват за работа, средно около три дни в седмицата.

Не е изненадващо, че степента на внедряване варира в различните демографски групи. По-младите и тези с висше образование са най-склонни да го използват.

По отношение на образователното ниво се наблюдава значителна разлика: степента на внедряване сред високообразованите лица достига 61%, в сравнение с 37% сред хората с по-ниско образователно ниво.

По същия начин по-младите са с около 20% по-склонни да го използват в сравнение с по-възрастните си колеги. Мъжете също отчитат по-висока степен на използване в сравнение с жените, въпреки че възрастта и образованието остават основните фактори за внедряването.

Тази тенденция се запазва през последните три години.

Интересно е, че след като служителите отворят вратата за изкуствения интелект, те го интегрират в ежедневните си дейности с много сходни темпове. Средната седмична употреба е по-висока при по-младите и високообразовани групи, но разликите не са големи (със средни стойности за групите между 2,5 и 2,9 дни).

AI повишава производителността – с някои уговорки

Наистина ли използването на изкуствен интелект на работното място ви спестява време?

Да – средностатистическият потребител отчита спестяване от три часа на седмица, или около 7,7% от средното работно време, въпреки че тази обща цифра отразява силно асиметрично разпределение.

Повечето потребители отчитат умерено спестяване на време, докато малък брой съобщават за много висок ръст на ефективността.

Констатациите на ЕЦБ съвпадат с тези от ново проучване на Лондонската школа по икономика, проведено от Даниел Джоунс и Грейс Лордан.

Въпреки това отчетената икономия на време в данните на банката е по-висока от тази в проучването за Федералната резервна банка на Сейнт Луис, което може отчасти да отразява разлики в дизайна на въпросите и географския обхват.

С „моркова и тоягата“: Как компаниите карат старши служителите да използват AI

Спестеното време подсказва, че изкуственият интелект прави работниците по-продуктивни. Но що се отнася до спестените три часа – или 7,7% – контекстът има значение, ако целта е да се оценят точно последиците за растежа на производителността на икономиката като цяло.

Първо, само половината от служителите посочват, че използват AI и спестяват време (48,8%). По този начин за цялата икономика общото повишение на ефективността (делът на спестените работни часове, приписван на AI) е по-близо до 3,8%.

Второ, заслужава да се отбележи, че тази спестена времева икономия се превръща в по-висока производителност само ако служителите превърнат освободените часове в допълнителна продукция, вместо да ги използват за дейности, които не допринасят за производителността.

От решаващо значение е, че повишаването ѝ зависи и от това дали работодателят е в състояние да използва този допълнителен капацитет.

За сравнение, настоящите оценки за допълнителния годишен ръст на производителността, дължащ се на AI, за период от десет години варират между 0,1% и 3,4%. По-нататъшни проучвания на ЕЦБ по тази тема оценяват увеличението на производителността благодарение на около 0,35% годишно средно за еврозоната.

Повишенията на ефективността чрез AI, варират значително в зависимост от задачата, а най-големите ползи не винаги произтичат от най-често срещаните приложения.

Създаването или отстраняването на грешки в кода води до най-големи ползи, близо осем часа на седмица, въпреки че само около 8% от работниците използват AI за тази цел. Подобна тенденция се наблюдава при анализа на данни, автоматизацията на рутинни задачи и създаването на аудио- или видеосъдържание.

За разлика от това изследванията, събирането на информация, писането и редактирането на текстове са сред най-често посочваните приложения. Въпреки това отчетената икономия на време за тези задачи е значително по-ниска, отколкото при технически като програмирането.

В повечето професии служителите не възприемат подобренията в ефективността като заплаха за работните си места.

Професиите с най-високи нива на внедряване обикновено спестяват най-много часове и имат по-положително отношение към изкуствения интелект. Например, мениджърите използват изкуствения интелект най-често, спестяват най-много време и в крайна сметка имат най-положително възприятие за технологията; това ги поставя в добра позиция да помогнат за внедряването на AI.

Изкуственият интелект се възприема по-неблагоприятно днес, отколкото преди година – процентът служители, които го възприемат положително, е спаднал от 43% на 41%. Това може да е свързано с несигурната икономическа обстановка в по-широк план, тъй като възприятията корелират с икономическите очаквания, обяснява ЕЦБ.

Служителите, които имат отрицателно мнение, са също по-песимистични по отношение на икономиката, като изразяват по-високи очаквания за безработица през следващата година, по-голям страх от загуба на работа и по-слаби очаквания за ръст на доходите и разходите.

А страхът от това да бъдат заместени от технологията се засилва, когато перспективите на пазара на труда са по-неблагоприятни.

Големите компании отново търсят служители въпреки прогнозите, че AI ще заличи работни места

Пречките пред внедряването остават

Въпреки нарастващото внедряване, приблизително половината от служителите все още не използват AI. Разбирането на причините за това е от ключово значение за оценката на общата тенденция по отношение на увеличаването на броя на тези, които го използват.

С оглед на това проучването на ЕЦБ „Очаквания на потребителите“ е разработено, за да се зададат директни въпроси на служителите по тази тема. Една трета от анкетираните не използват изкуствен интелект, защото не е от значение за текущите им задачи. Други анкетирани предпочитат традиционните методи или са обезкуражени от опасения относно точността и надеждността, или от липсата на подкрепа от страна на работодателя си.

В по-широк план значителна част просто не проявяват интерес към технологията: 41% като цяло и 34% от мениджърите.

На въпрос какво би ги насърчило да я възприемат, около половината посочват по-добро обучение за използването на инструменти и по-добро разбиране на полезността им.

Работодателите отговарят на някои от тези нужди.

Около половината от компаниите планират да инвестират в обучение в изкуствен интелект през следващите 12 месеца (според последната вълна от проучвания на SAFE), като по този начин преодоляват препятствието, което най-често се посочва от служителите. От друга страна, това означава, че около половината от тях не инвестират в обучение – вероятно това се дължи и на факта, че една трета от мениджърите не проявяват интерес към AI.

Съществува значителен потенциал за по-добро внедряване чрез по-подкрепящи политики на корпоративно ниво, допълва ЕЦБ.

AI „изяжда“ уменията на служителите. Как бизнесът може да ги спаси?

Пълният потенциал е възможен, но след преодоляване на пречките

Въвеждането на изкуствен интелект на работното място се е удвоило за две години, а отчетената от потребителите икономия на време вече е значителна.

Тази икономия може би, макар и частично, се отразява в общите данни за растежа на производителността, които в еврозоната отбелязват възстановяване през последните тримесечия.

Въпреки това тези ползи не са еднакви за различните задачи, а внедряването остава неравномерно в различните професии.

Половината от служителите в еврозоната използват AI, но пречките пред внедряването възпират другата част от населението. Пречки съществуват както от служителите, така и от работодателите. Макар да играят решаваща роля в насърчаването и улесняването му, много от тях все още се колебаят да инвестират.

За да се преодолеят пречките, да се улесни интеграцията и да се реализира потенциалът за производителността, работодателите, с подкрепата на националните власти, следва да осигурят максимална подкрепа за служителите чрез корпоративно обучение и улеснен достъп до инструменти за изкуствен интелект, завършва ЕЦБ.