Следвоенният модел на растеж на Европа се разпада, но икономиката на ЕС все още разполага със значителни предимства, върху които да надгражда.

Това заявява президентът на ЕЦБ Кристин Лагард в дискусия за глобалните икономически перспективи, организирана от Международния бизнес съвет на Световния икономически форум в Женева.

Тя излага тезата си с обяснение за следвоенния модел на растеж в Европа, основан на три взаимно подкрепящи се стълба, които днес отслабват на фона на променящата се международна обстановка.

Първият стълб е разширяването на световната търговия.

Европа се превръща в една от най-отворените икономики в света – приблизително два пъти по-отворена към търговията от САЩ, и извлича огромна полза от глобализацията.

Но разширяването на търговията вече не може да се приема за даденост, отбелязва Лагард. Само през миналата година в световен мащаб са въведени над 2 500 търговски ограничения.

Президентът на ЕЦБ призова за падане на търговските бариери, които остават твърде високи в ключови области и посочи как европейският бизнес и технологии могат да догонят американските – в конкретни стъпки, но с ясна политическа воля

Шест години бездействие: Европейският модел на растеж е насочен към свят, който изчезва, заяви Кристин Лагард

Вторият стълб е силата на Европа в производството със средно технологично ниво, подкрепена отчасти от достъпа до относително евтина енергия.

Това предимство също се подкопава.

Китай постепенно се изкачва по веригата на добавената стойност. Днес страната се конкурира пряко с еврозоната в близо 40% от секторите, в които тя има сравнително предимство, в сравнение с около 25% в началото на 2000-те години.

А евтината енергия, на която някога разчита европейската промишленост – включително тази от руския газ, вече е изчезнала. Миналата година цените на електроенергията в ЕС за енергоемките промишлени отрасли са средно два пъти по-високи от нивата в САЩ и с около 50% по-високи от тези в Китай.

Кристин Лагард дава пример с Испания и Португалия, където по-голям дял от електроенергията се произвежда от източници, различни от изкопаемите горива

Страните със зелена електроенергия устояват на покачването на цените, подчертава президентът на ЕЦБ

Третият стълб е стабилен, основан на правила световен ред, подкрепен от защитния „чадър“ на САЩ.

Тази среда позволява задълбочаването на европейските вериги на доставки и дава възможност на компаниите да организират инвестициите си с оглед на ефективността, а не на устойчивостта.

Днес този световен ред е под натиск.

Геополитическите напрежения извеждат на преден план критичните зависимости и „тесните места“, докато Европа се сблъсква с нарастващи заплахи за сигурността си.

Когато икономическите зависимости могат да бъдат използвани като оръжие или когато възприятията за възпиращ ефект отслабват, опасенията за устойчивостта се отразяват пряко върху икономическите решения, изтъква президентът на ЕЦБ.

Компаниите инвестират по-малко, когато капиталът се възприема като по-малко сигурен, което оказва натиск над производството и потреблението.

Взети заедно, тези промени сочат, че следвоенният модел на растеж на Европа се разпада. И е малко вероятно той да се върне в формата, която някога познавахме, продължава Лагард, но допълва: Европа все още разполага със значителни предимства, върху които да надгражда.

Технологичната трансформация и геополитическата фрагментация действат в противоположни посоки. Резултатът е по-широк спектър от възможни изходи, отколкото всичко, с което сме се сблъсквали в последните десетилетия, предупреждава президентът на ЕЦБ

Кристин Лагард, ЕЦБ: Има пряк и неотложен интерес да спрем фрагментацията – алтернативата е икономическо самоунищожение

Дори в условията на неблагоприятни търговски условия ЕС разполага с най-голямата в света мрежа от търговски споразумения– и тази мрежа се разширява, като наскоро бяха сключени или напреднаха преговорите с партньори като Индия, Индонезия, Австралия, Мексико и Меркосур.

Във вътрешен план разполагаме с производствени възможности от световна класа, включително глобално лидерство в литографията и прецизната оптика.

Разполагаме и с висококвалифицирана работна сила, отбелязва президентът на ЕЦБ.

В Германия, например, 35% от завършилите бакалавърска степен са в областите на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM) – най-високият дял сред страните от ОИСР.

По-доброто качество на живот и по-високото заплащане са основните аргументи, с които правителствата привличат най-добрите кадри в науката, технологиите, инженерството и математиката

Конкуренцията за AI таланти преформатира глобалния STEM пейзаж

И, което е от решаващо значение, разполагаме с интегриран пазар от 27 държави-членки и 450 милиона потребители – най-големият сред развитите икономики. Този пазар придобива все по-голямо значение с промяната на източниците на растеж.

Миналата година икономиката на еврозоната отбелязва растеж от 1,5%, изцяло благодарение на вътрешното търсене.

През 2026 г. тя продължава да расте въпреки енергийния шок, като вътрешното търсене допринася положително за растеж от 0,4% през второто тримесечие на 2026 г. Прогнозира се, че вътрешното търсене ще остане основният източник на растеж за еврозоната и през тази година.

Сега задачата е тази вътрешна устойчивост да се превърне в по-траен източник на растеж в дългосрочен план.

Икономиките отбелязват ръст през второто тримесечие, преодолявайки част от несигурността около развитието и последиците от конфликта в Близкия изток

Германия, Франция и Испания устояват на икономическия шок от войната в Иран

Това изисква Европа да използва по-добре мащаба на своя вътрешен пазар. Когато компаниите могат да се разрастват в ЕС, могат да инвестират по-ефективно и да насърчават иновациите. Това ги прави по-продуктивни.

Мащабът е особено важен, тъй като новите технологии преобразуват източниците на растеж на производителността. В някои отношения Европа е в добра позиция да извлече максимална полза, според Лагард.

Разполагаме с научноизследователска база от световна класа. ЕС съставлява около 6% от световното население, но в него се намират 15% от изследователите в света.

Той също така произвежда почти една пета от най-цитираните научни публикации в света.

Предизвикателството се състои в това да превърнем тези знания в търговски успех и да гарантираме, че новите технологии се разпространяват в цялата икономика. Твърде често бариерите, които пречат на бизнесите да се разрастват, възпрепятстват и това разпространение.

Ако бъде одобрен, компромисът може да отслаби основни мерки от Зеления пакт на Фон дер Лайен, като значително намали броя на компаниите, задължени да следят и докладват за екологичните и социалните щети от дейността си

Политически обрат в Европа – ЕНП търси подкрепа от крайната десница за закон за облекчаване на бюрокрацията

Вече сме виждали последствията от това.

Европа до голяма степен пропусна първата дигитална революция, тъй като търговските ползи от разпространението на информационните и комуникационните технологии са придобити непропорционално в други региони, продължава Лагард, като предупреждава:

Не можем да си позволим да повторим този опит с изкуствения интелект – втората дигитална революция.

Вече има обнадеждаващи признаци, че европейските компании инвестират в изкуствен интелект. Данните от проучвания сочат, че компаниите еврозоната очакват да отделят средно около 9% от общите си инвестиции за AI през тази година.

Въпросът е дали Европа може да създаде условия за разширяване и мащабиране на тези инвестиции.

Ако Европа не изгради свои дигитални възможности, рискува да разчита изцяло на тези на другите. За да не се стигне до това, не трябва да се поддава на самодоволство или да изостава, заявява Пиеро Чиполоне от ЕЦБ

ЕЦБ строи магистрала към бъдещето на дигиталните финанси в Европа

Две пречки са особено критични.

Първата е фрагментацията на единния пазар.

Бизнесите все още се конкурират прекалено много в рамките на националните граници, което отслабва конкурентния натиск за внедряване на нови технологии.

Последните проучвания показват, че в еврозоната увеличението с един процентен пункт на възприемания дял на местните конкуренти, инвестиращи в AI, повишава очакваната степен на инвестиции в дадена компания с около 0,6 процентни пункта. Проучването обаче установява, че тези конкурентни ефекти все още до голяма степен се ограничават в националните граници.

Премахването на вътрешните бариери би позволило този конкурентен натиск да се прояви в цяла Европа.

Надзорната структура вече не отразява нито пазарните реалности, нито амбицията за истински интегриран европейски пазар, отбелязват икономисти в нов доклад на ЕЦБ

Един пазар, един надзор: Капиталовата мечта на Европа е близо – но зависи от стриктен контрол вместо фрагментация

Втората бариера е фрагментацията на капиталовите пазари.

Иновативните европейски компании често успяват да финансират ранния си растеж, но с разрастването им се появява разлика. Според ЕИБ разрастващите се компании от ЕС и тези със седалище в Сан Франциско набират сходни суми през първите пет години от дейността си. До десетата година обаче разрастващите се компании от ЕС са набрали с около 50% по-малко средства.

Фрагментираните капиталови пазари могат също да стимулират младите, иновативни компании да „гласуват с краката си“. Около 12% от бързоразвиващите се компании са се преместили извън ЕС, най-вече в Съединените щати.

Европейците не са единни в три основни области за конкурентоспособност – енергетика, свързаност и финансови пазари, и тази фрагментация е голямото противоречие на ЕС

Енрико Лета: Европа е много зависима. В света, в който живеем днес, това не е добра идея

Тези две пречки се подсилват взаимно, отбелязва Лагард.

Фрагментираните пазари намаляват възвръщаемостта от разрастването в Европа, докато фрагментираното финансиране затруднява финансирането му. Резултатът е по-малко компании, достигащи глобален мащаб, по-бавно разпространение на новите технологии в икономиката.

Европа предприема мерки за преодоляване на двете пречки – с кретивен подход към единния пазар и с неотложни действия на капиталовите пазари.

По отношение на единния пазар едно от най-изтъкваните предложения е EU Inc. – незадължителна корпоративна правна форма, валидна в целия ЕС, която би позволила на дружествата да се регистрират еднократно и след това да осъществяват дейност съгласно единен набор от правила.

Целта е да се даде възможност на млада компания да стартира и да се разраства в цяла Европа, вместо да се налага да се ориентира в различни национални режими.

Инициативата, обозначена като „28-и режим“, ще действа като „28-а държава“ в Блока, в която основателите ще могат да регистрират стартъпи и компании без обичайните бюрократични регулации

EU-INC: Брюксел прави смела първа крачка към европейска Силициева долина

Но EU Inc. засяга само една част от проблема.

По-широката задача е да се премахнат бариерите, които фрагментират единния пазар, така че конкурентният натиск и новите технологии да могат да се разпространят по-широко. Компаниите, се разрастват в цяла Европа, се нуждаят от капитал, който да расте заедно с тях.

Ето защо Европа сега предприема по-решителни стъпки за интегриране на капиталовите си пазари. Лидерите на ЕС призоваха съзаконодателите да постигнат споразумение по пакета за пазарна интеграция до края на 2026 г., което ще доближи Европа до истински единен пазар на капитали.

Вече разполагаме с много от съставките за по-силен дългосрочен растеж. Превръщането на европейския размер в европейски мащаб би помогнало на иновативните компании да растат на вътрешния пазар, би позволило на новите технологии да се разпространяват по-бързо и би повишило производителността.

По този начин това би допринесло за превръщането на вътрешното търсене в по-устойчив двигател на растежа, завършва речта си президентът на ЕЦБ.