Цените на петрола рязко се повишиха, след като страните от Персийския залив отложиха ключова среща с Иран за режима на корабоплаване през Ормузкия проток.

Срещата на външните министри трябваше да се проведе в понеделник в Оман, където Иран и арабските му съседи се очакваше да обсъдят споразумение между Техеран и Маскат за временно регулиране на корабоплаването през протока.

Brent, международният ценови ориентир за петрола, поскъпна с 3,5% до над 108 долара за барел при началото на търговията в Азия в понеделник след новината за отложените разговори. По-късно цената му се понижи леко до 107,80 долара.

Външният министър на Оман Бадр ал-Бусаиди съобщи, че „в интерес на постигането на консенсус регионалната среща, насрочена за утре в Салала, е отложена“.

„Оставаме ангажирани с насърчаването на диалог, който подкрепя стабилността и трайното сътрудничество в нашия регион“, написа той в X, без да дава повече подробности.

Планираната среща щеше да бъде първата от близо две години, на която външните министри на шестте държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив - Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Катар, Оман и Бахрейн - да се съберат като група с иранския си колега.

Очакваше се да участва и Ирак. В събота обаче Бахрейн, който в момента председателства организацията на ротационен принцип и е сред държавите от Залива, пострадали най-тежко от ответните атаки на Иран, обяви, че няма да присъства.

Отлагането идва и в момент, когато Саудитска Арабия е изправена пред нова криза. Атака с дронове от Ирак в четвъртък принуди Рияд да затвори петролопровод, свързващ източната част на страната със западното ѝ крайбрежие. В Ирак действат подкрепяни от Иран шиитски милиции.

Този маршрут придоби ключово значение за саудитския износ, след като Иран блокира трафика през Ормузкия проток.

Подкрепяните от Техеран хути в Йемен също изстреляха серия от ракети и дронове срещу енергийната инфраструктура в южната част на Саудитска Арабия през миналата седмица на фона на нова ескалация в продължаващата повече от десетилетие гражданска война в Йемен.

Бунтовниците напреднаха на юг по крайбрежието на Червено море, изтласквайки подкрепяните от Саудитска Арабия сили на йеменското правителство и укрепвайки позициите си около протока Баб ел Мандеб - друг ключов маршрут за международното корабоплаване.

След атаките срещу саудитската инфраструктура новите опасения за доставките от региона тласнаха цените на петрола над 100 долара за барел през миналата седмица, до най-високите им нива от май насам.

Оман и Иран се надяваха планираната среща, инициирана от Маскат, да осигури регионална подкрепа за временното им споразумение за корабоплаването през Ормузкия проток, пише Financial Times. То предвижда корабите да навлизат в протока през ирански води и в повечето случаи да го напускат през оманска територия.

Маскат и Техеран преговаряха от седмици по временното споразумение, което трябваше да остане в сила, докато Иран и съседите му от Персийския залив постигнат по-трайна договореност за бъдещия режим на стратегическия воден път.

Инициативата се разглеждаше и като възможен начин за намаляване на напрежението между САЩ и Иран около Ормуз.

Дипломати обаче предупреждаваха, че за пълното възстановяване на корабоплаването през протока ще е необходимо отделно споразумение между Вашингтон и Техеран.

Имаше надежди, че договореността между Иран и Оман може да отвори път и към връщане към краткотрайния меморандум за разбирателство, подписан между Техеран и Вашингтон през юни.

Той трябваше да удължи примирието с 60 дни, постепенно да възстанови трафика през протока и да доведе до преговори за окончателно споразумение за прекратяване на войната, включително по иранската ядрена програма.

Техеран и Вашингтон обаче взаимно се обвиниха в нарушаване на договореността. Един от основните спорове беше режимът за преминаване на корабите през Ормуз - най-силният инструмент за натиск, с който разполага Иран. Това доведе до нов цикъл от взаимни удари и ескалация.

САЩ са уведомили посредниците, че няма да се върнат към меморандума и ще приемат единствено по-широко споразумение, което обхваща и част от въпросите около иранската ядрена програма.

Иран от своя страна настоява, че дори да финализира договореност с Оман, ще отвори изцяло протока едва след като САЩ изпълнят поставените от Техеран условия.

Сред тях са премахване на блокадата върху иранските пристанища, възстановяване на изключение от санкциите, което да позволи на страната отново да продава петрол, както и достъп до част от замразените ѝ активи в чужбина.

И макар американският президент Доналд Тръмп да твърди, че Ормузкият проток е отворен, износът на енергийни суровини от държавите в Персийския залив остава силно ограничен, а вносът на стоки през водния път практически е блокиран.