„Световният ред, в който живеем от десетилетия, се променя. Новите технологии ще преобразуват нашите икономики.

Определящата характеристика на този момент не е просто, че рисковете се увеличават. Тя е, че напускаме един свят, в който рискът може да е измерен и моделиран, и навлизаме в един свят на истинска несигурност“.

Това заявява в годишната си лекция за глобалните рискове за 2026 г. президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.

Инстинктът да се обърнем навътре, когато бъдещето става толкова неясно, е естествен. Но ако действаме по този начин, ще влошим ситуацията за всички нас, като лишим икономиките ни от най-необходимите ползи, допълва тя.

Кристин Лагард, ЕЦБ: Новият световен ред не е нов, не е световен и не е ред – а липса на такъв

От рискове към несигурност

През по-голямата част от последните 30 години търговската система беше основана на многостранни правила. Паричната рамка се опираше на надеждни централни банки. Геополитическият ред осигуряваше предсказуема обстановка, обяснява Лагард.

В рамките на тази структура историческите данни можеха да насочват политиците. Можеха да моделират разпределенията и да калибрират политиката, за да се предпазят от шокове. Дори когато настъпиха сериозни сътресения, те останаха, в значителен смисъл, в рамките на стабилна структура.

Сривът на дотком компаниите, азиатската финансова криза, дори глобалната финансова криза от 2008 г.: всяка подложи системата на сериозно изпитание, но основната архитектура на глобалната икономика се запази. Смятам, че вече не живеем в такъв свят. Преминаваме към свят на несигурност.

На Уолстрийт „се усеща мирис на 2008 г.“, предупреждава бивш шеф на Goldman Sachs

Според Лагард, това е, което икономистът Франк Найт определя като състоянието, с което се сблъсквате, когато самата основна структура се променя; когато системата, генерирала вчерашните данни, може да не е тази, която ще генерира утрешните резултати.

Шоковете, с които се сблъскваме сега, сами по себе си променят структурата.

Пандемията разкри крехкостта на глобалните вериги за доставки и предизвика трайна промяна към релокализация.

Нападението на Русия над Украйна преначерта картата на европейската сигурност. А самата глобална търговска система се превърна в място на конфликт, тъй като зависимостите се експлоатират, а търговската политика се използва като оръжие.

Темпото на промяната е поразително: наблюденията на Световната търговска организация показват, че делът на търговията на Г-20, засегната от новите тарифи и ограничения на вноса, се е увеличил повече от 4 пъти между октомври 2024 г. и октомври 2025 г., което е най-големият скок от началото на мониторинга.

„Измъчена и наранена, но на крака“: Генералният директор на СТО за световната търговия след митата

В същото време сме свидетели на най-значителната технологична промяна от времето на електрификацията, подчертава в лекцията си Лагард.

Преди три години не съществуваха широко достъпни модели на изкуствен интелект.

Днес AI е движеща сила за безпрецедентно разширяване на центровете за данни и енергийната инфраструктура на всички континенти и изглежда, че ще преобрази индустриалните процеси и пазарите на труда.

„Идеалният брой хора в офиса е нула“: Колко близо е краят на корпоративния човешки труд

Тези две сили – технологичната трансформация и геополитическата фрагментация, действат в противоположни посоки.

Едната може да повиши драстично нашия потенциал за растеж. Другата може да го понижи драстично.

Резултатът е по-широк спектър от възможни изходи, отколкото всичко, с което сме се сблъсквали в последните десетилетия.

Според една оценка AI може да повиши годишния растеж на производителността с до 1,5 процентни пункта, ефект, който не е наблюдаван от началото на 20-ти век. Според друга оценка сериозната фрагментация може да намали глобалното производство с до 7 % от БВП за десетилетие, което се равнява на комбинираните икономики на Германия и Япония.

Със застаряващото население, нарастващи инвестиционни нужди и ограничено фискално пространство в по-голямата част от развитите страни, мястото, на което ще се окаже световната икономика между тези два изхода, е от изключително значение, допълва президентът на ЕЦБ.

ОИСР: Богатите страни ще изпитат рязък спад на БВП заради застаряващото население

Справяне с несигурността

Как можем да действаме в такава несигурност?

Традиционните макроикономически модели не са достатъчни, защото са калибрирани за свят, който може би вече не съществува: на стабилни търговски отношения и без технология като изкуствения интелект.

Но има два начина да продължим напред, подчертава Лагард.

Първият е подобрение на моделите за справяне с несигурността. ЕЦБ е допълнила базовите си прогнози с по-систематично използване на сценарен анализ, което позволява проучване на алтернативни бъдещи сценарии, без да се разчита единствено на данни от миналото.

Практиката е започнала по време на пандемията и оттогава са публикувани сценарии, които отразяват други измерения на новата среда: прекъсване на доставките на руски газ, ескалация на конфликта в Близкия изток, ефектите от фрагментирането на търговията, по-високи разходи за отбрана.

Тези сценарии засилиха нашето разбиране за това как биха могли да се развият събитията, продължава Лагард. Например през март 2022 г., само няколко седмици след руската инвазия в Украйна, нашата базова прогноза за инфлацията беше около 5%. Неблагоприятният сценарий, който публикувахме заедно с нея, вече сочеше инфлация над 7% – близо до крайната стойност от над 8%.

Шест години бездействие: Европейският модел на растеж е насочен към свят, който изчезва, заяви Кристин Лагард

Вторият подход е да се погледне отвъд прозореца с данни, който използват моделите на банката.

Ако близкото минало вече не е информативно, трябва да погледнем по-далеч назад към епизоди, в които действащите сили приличат повече на тези, които наблюдаваме днес. Това няма да предскаже конкретни резултати, но може да освети настоящата динамика и предстоящите опасности, отчита Лагард и продължава:

Ако погледнем конфигурацията, която се разкрива днес – извънредни технологични промени, съпътствани от ерозия на глобалната интеграция, има поразителен паралел.

Преди век, през 20-те години на миналия век, се появява вълна от технологии с общо предназначение.

Двигателят с вътрешно горене трансформира транспорта. Конвейерните линии революционизират производството. Електрическите мрежи носят енергия във фабриките и домовете.

В САЩ производителността на работник в производството почти се удвоява между 1919 и 1929 г.

Този технологичен оптимизъм се пренесе и на фондовите пазари, подхранвайки вълна от ентусиазъм. Dow Jones се повишава почти шесткратно между 1921 и 1929 година.

Рекордни дефицити и скъп дълг: Новата формула на глобалния икономически растеж

Но успоредно с това международната среда се разпада.

Ерата на отворената търговия и капиталовите потоци отпреди 1914 г. – която историците наричат „първата глобализация“, е разрушена от Първата световна война. Делът на световната търговия в глобалния БВП, който достига около 21% през 1913 г., спада до около 14% през 1929 г., а до1938 г. до едва 9 %.

През по-голямата част от 20-те години технологиите и фрагментацията се развиват по различни пътища. Много технологии с общо предназначение се разпространят чрез вътрешната инфраструктура и националните вериги за доставки.

Но фрагментацията все пак взема тежка жертва, изтъква Кристин Лагард.

Военните дългове и репарациите отравят международните финансови отношения през цялото десетилетие, правейки трансграничните капиталови потоци нестабилни и политически оспорвани. Щетите идват по друг начин: унищожавайки икономическите условия, в които печалбите могат да бъдат реализирани в широк мащаб.

Енрико Лета: Европа е много зависима. В света, в който живеем днес, това не е добра идея

Когато доверието се срутва – първо с краха на Уолстрийт през 1929 г., а след това с вълната от банкови фалити в Европа, липсата на функциониращ международен ред допринася за превръщането на това, което би могло да бъде тежка рецесия, в Голямата депресия.

Нямаше рамка, която да координира реакцията или да предотврати последвалата спирала от ответни мерки: тарифите на Смут-Хоули и спада към икономически национализъм. Това е моделът, който разкрива историята. Това, което изглежда като две независими сили, е единен, усилващ се риск, продължава президентът на ЕЦБ.

Технологията и международният ред са дълбоко взаимосвързани, но политиците през 20-те години на действат, сякаш са отделни области. Пазарите оценяват технологичните постижения, сякаш могат да се поддържат в един разпадащ се свят. Позволява се фрагментирането на търговската система, сякаш няма да ограничи растежа.

Този модел трябва да оформи начина, по който мислим днес, подчертава Лагард.

Филип Лейн, ЕЦБ: Ефектът от конфликта в Близкия изток за еврозоната зависи от обхвата и продължителността му

Когато две сили от такъв мащаб се развиват едновременно, трябва да приемаме, че взаимодействат помежду си. И трябва да се запитаме дали за да се възползваме от положителната страна на едната, не е необходимо да управляваме отрицателната на другата.

Днес финансовите пазари изглежда не виждат това. През 2025 г. индексът S&P 500 достига рекордни нива, въпреки че ефективните тарифи на САЩ достигнаха най-високите си нива от 30-те години на миналия век.

Но връзката между технологиите и международния ред всъщност е много по-тясна днес, отколкото преди век.

Защо изкуственият интелект не може да бъде отделен от икономиката

През 20-те години век фрагментацията носи щети на икономиката, свързана с технологията. Днес тя атакува ресурсите, от които зависи самият изкуствен интелект, по три канала, според президента на Централната банка.

Първо, изкуственият интелект е уникално зависим от физическата търговия, която разчита на концентрирана верига за доставки, обхващаща много страни.

Ford може да се интегрира вертикално в Мичиган. Производителите на чипове за изкуствен интелект не. Китай рафинира около 90% от критичните минерали и редките земни елементи.

Европейската чип индустрия: Светът разчита на нас за ключови технологии

Нидерландската ASML е единственият доставчик на екстремна ултравиолетова литография. Разработването на усъвършенствани чипове е концентрирано в САЩ. Крайното производство се доминира от TSMC в Тайван.

Според оценка, изграждането на самодостатъчни вериги за доставки на полупроводници във всеки основен регион би струвало над 1 трилион долара само в първоначални инвестиции и би повишило цените с 35-65%. Затова страните търгуват, а мащабът е впечатляващ: през 2025 г. около 42% от увеличението на световната търговия със стоки е свързано с инвестиции в изкуствен интелект.

Изкуственият интелект стимулира възстановяването на търговията със стоки в момента, когато фрагментацията заплашва да я прекъсне, предупреждава Лагард.

ЕЦБ: Европейският бизнес използва широко AI – но инвестира ограничено в него

Второ, изкуственият интелект се нуждае от пазарен мащаб, за да оправдае икономическите си показатели.

Разходите за най-големите тренировъчни цикли се приближават до границата от един милиард долара. Но след като моделите бъдат обучени, пределните разходи за внедряването им са близки до нула. Този бизнес модел функционира само ако разработчиците могат да разпределят фиксираните разходи на един обширен глобален пазар.

Например, ЕС представлява една пета от глобалния пазар на AI, а водещите технологични компании в САЩ получават около една четвърт от общите приходи от Европа.

Ако пазарите се фрагментират поради различия в стандартите, локализация на данните или пряко наложени ограничения, логиката на инвестициите ще се срине.

За разлика от Ford през 20-те години, национален лидер в AI не може да оцелее само с вътрешно търсене.

Милиарди за AI и отбрана: Европа влиза в нова технологична надпревара

Трето, изкуственият интелект се мащабира с разнообразни данни, а фрагментацията директно го влошава.

Моделите от ново поколение се учат от огромни масиви от информация, обхващащи различни езици, институции и реални контексти. Изследванията показват, че по-големите и по-разнообразни данни дават по-добри резултати, дори когато изчислителната мощност е постоянна.

Когато данните са ограничени от изисквания за локализация или несъвместими режими за защита на личните данни, моделите стават ограничени и нестабилни, като се представят добре при познати задачи, но се провалят в крайните случаи на глобалната икономика.

Фрагментацията влошава интелигентността на самата технология.

Настоящият световен ред е „мъртъв“. Драги отново предупреди Европа, очертавайки заплахите от САЩ и Китай

В обобщение: през 20-те години технологията можеше да продължи да функционира за известно време, дори ако международният ред се разпада. С изкуствения интелект този прозорец може да бъде много по-тесен. Зависимостта от глобалната интеграция е толкова фундаментална, че фрагментацията би започнала да я подкопава веднага, отчита още Лагард.

Колкото повече изкуственият интелект става централен за глобалния растеж, толкова повече геополитическата фрагментация става системно скъпа.

Това води до парадокс, който не можем да пренебрегнем. Точно в момента, когато аргументите за международно сътрудничество са най-силни – когато потенциалните ползи от интеграцията са по-големи от всякога, желанието за сътрудничество е най-слабо.

Но това е грешка.

Всяка голяма икономика, включително САЩ, има пряк и неотложен интерес да спре фрагментацията – не поради привързаност към глобалния ред, а защото алтернативата е икономическо самоунищожение, допълва Лагард.

Президентът на ЕЦБ изнесе урок по дълбоко гмуркане в бурни финансови води

Аргументи за многопластово сътрудничество

Как да действаме в един силно несигурен свят?

Стабилните стратегии в условия на несигурност имат една обща черта: те не зависят от нито едно предположение, което да е вярно. Те се изграждат на пластове – ако един се провали, останалите все още са валидни.

Подходът, който президентът на ЕЦБ очертава, има три пласта, осигуряващи устойчивост, изисквана в ситуацията на несигурност.

Първото ниво е най-широко: реформиране на глобалните институции,

Не трябва да се поддаваме на фатализма по отношение на международния ред, който преобладава в момента.

Почти всички страни са част от Международния валутен фонд и Световната банка, а 166 са част от Световната търговска организация. Това е трудно извоювана основа, върху която трябва да градим. Със сигурност не трябва да я разрушаваме, изтъква президентът на ЕЦБ.

Новият господар на геополитическата сцена чертае собствен дневен ред: Какво следва за света

Многостранната система има реални недостатъци. Но решението е да се поправят правилата, а не да се изостави системата. И това не е само мнението на многостранните поддръжници: дори САЩ са представили предложения за реформи. Тези, които отхвърлят този подход като наивен, трябва да обмислят какво предлагат в замяна. Моделът на баланса на силите вече е бил изпробван. Историята, която описах днес, трябва да ни напомни как е завършила.

Вторият слой е по-тесен: задълбочено сътрудничество между съюзниците. В момента това е трудно и трябва да бъдем честни по този въпрос. Съюзите са под напрежение.

Доверието между партньори, които някога са могли да разчитат на взаимната си подкрепа, е подкопано.

Но фокусирането върху веригите за доставки може да ни измъкне от логиката, която в момента ни разделя. Когато всеки партньор види, че собственото му благоденствие зависи от това, което другите са в уникална позиция да предоставят, сътрудничеството се превръща в личен интерес, допълва Лагард и дава за пример чиповете.

Тайван се трансформира в икономическа сила на гърба на чиповете

Нито една страна, колкото и мощна да е, не може да разполага с пълния набор от възможности, които изисква изкуственият интелект. Ако дадена страна иска да намали уязвимостта си към частите от веригата за доставки, контролирани от конкуренти, тя трябва да работи по-тясно със съюзници, които имат незаменими позиции в тази верига за доставки.

Това изисква обща стратегия: правила за възлагане на обществени поръчки и изисквания за съдържание, които благоприятстват веригите за доставки, преминаващи през съюзническите страни; координиран контрол на износа, предотвратяващ изтичането на критични технологии; и съвместни инвестиции в научни изследвания, които ще определят следващото поколение критични точки.

Третият слой е минимално приемливо сътрудничество с конкуренти. Това изисква работа с държави, към които изпитвате активно недоверие. Но може да бъде и най-важното – най-големите рискове от фрагментация се проявяват в отношенията между конкуренти.

Имаме частичен прецедент. Контролът над въоръженията по време на Студената война не зависеше от доверието между Съединените щати и Съветския съюз. Той зависеше от принципа „доверявай, но проверявай“: взаимна уязвимост и споделено признание, че алтернативата е по-лоша.

Икономическата взаимозависимост е по-сложна, защото уязвимостите не са симетрични.

В момента ограничението на критичните суровини от Китай може да срине други икономики за седмици.

Студената AI война, която ще промени всичко

Именно затова е толкова важно да се изгражда паралелно сътрудничество между съюзниците: колкото по-малко сме изложени на принуда, толкова по-убедително можем да преговаряме.

Но дори с тези усилия, значителните рискове, свързани с тази взаимозависимост, ще останат и се нуждаем от рамки за тяхното управление, допълва Лагард.

Може да си представим нещо като споразумение за критичната верига на доставки – големите икономики да се ангажират за базови потоци от основни суровини дори в периоди на напрежение, при прозрачен мониторинг и ясни последствия при нарушение.

Самият изкуствен интелект може да предложи по-обещаваща основа.

Независимо от съперничествата, никоя страна няма интерес от AI системи, дестабилизиращи финансовите пазари, избягващи ефективния човешки контрол или излагащи гражданите на мащабни измами и манипулации.

Това би трябвало да направи възможно договарянето на основен кодекс за поведение, дори между съперници – като се започне с прозрачност по отношение на най-опасните възможности и механизми за управление на инциденти, преди те да ескалират.

Кристалина Георгиева: В свят на променящи се търговски модели има нови възможности за сътрудничество

Нищо от това няма да бъде лесно. Но именно тук цената на провала е най-висока.

Заедно тези три нива осигуряват устойчивостта, която изисква един свят на истинска несигурност.

Многостранната реформа ще напредва бавно.

Съюзническите коалиции ще се сблъскат с политически неуспехи. Сътрудничеството с конкурентите ще бъде подлагано на изпитание при всяко ескалиране. Но ако едно ниво отслабне, останалите ще устоят. Това е логиката на многопластовото сътрудничество и то е най-силният отговор, с който разполагаме в несигурността на нашето време, допълва президентът на ЕЦБ.

В епоха на системна несигурност най-стабилната стратегия е устойчивата интеграция – като се започне с укрепването на най-малкото общо кратно. В един свят, който се разпада, най-важният акт на управление на риска е да се поддържат най-съществените взаимосвързаности, завършва лекцията за рисковете президентът на ЕЦБ.